Даниел Боримиров стреля фронтално срещу бившия си началник Тодор Батков. Уволненият това лято спортен директор обвини на боса на Левски в конкретни грехове, вкл. уронване престижа на клуба с едногодишно просрочване на скромните 60 000 евро към Германския футболен съюз.
Борчът е за шумната контрола срещу Вердер в София в началото на август 2008 г. Боримиров я уредил на ексклузивна цена, а сетне германците се чудили цяла година как да си поискат парите и дори заплашили със съд. От Левски до ден днешен не са обелвали дума за подобен проблем.
Боримиров разкри пред „Спортна треска”/БНТ, че неприятният случай е само част от генерален финансов проблем. Като наследник на дуета Наско Сираков – Станимир Стоилов последователно с треньори Велислав Вуцов и Емил Велев директорът не е разполагал с твърд бюджет за селекция.
Преди да бъдат сменени с Георги Иванов и Ратко Достанич по никое време това лято, Борето и Кокала опитали да преговарят за Коста Янев, Иван Стоянов (Сливен) и Димитър Макриев (Ашдод). Дуетът премина в ЦСКА, а националът отказа на Левски поради незадоволени лични условия.
Тодор Батков твърдеше, че лично спазарил Макриев с израелския клуб, но младежът поискал да сбъдне финансовата си мечта на гърба на Левски. Покрай трансферната афера с Рубин Казан босът заяви, че няколко пъти питал подчинените „Защо не го вземем този Иван Стоянов?”, а получават отговор „Имаме си по-добри от него”.
„Нямах нито свобода, нито бюджет за трансфери – разказа Боримиров. - Искахме Коста Янев, Иван Стоянов и Макриев и ако се беше инвестирало в тях, тази инвестиция щеше да се върне многократно. Но нямаше средства. Аз лично разговарях и с Йордан Лечков, и с двамата играчи на Сливен, принципно имахме съгласие, но всичко опираше до пари.
Собственикът после три седмици го нямаше тук, а при всичките опити да се свържа с него телефонът му беше изключен или не ми връщаше обаждания.
Собственикът мен ме използва като буфер след освобождаването на Сираков и Стоилов – да тушира напрежението между него и феновете. Отношението му към мен е като към всички легенди, бивши играчи, които са дали много на Левски. Явно е на принципа „Разделяй и владей”. А като съдя по последните му изказвания, такова е и отношението му към Майкъл Чорни - човекът, който даде толкова за клуба. Аз Чорни все още го имам за истински собственик, така го чувствам.
Батков опетни реномето ни в Германия. Аз благодарение на моите контакти с техния футболен съюз докарах Вердер за контрола срещу 60 000 евро, заложих си авторитета. Тези пари до моето освобождаване на 23 юли т.г. не бяха платени. Сега не знам дали са платени, но във въпросния период хората в Германия се чудеха какво да правят, да ни съдят ли... И през цялото време аз се опитвах да туширам нещата, да ги отложа.
Уредих автобуса на отбора, лично заведох Мъри Стоилов в централата на Неоплан в Мюнхен. Също и германската фирма за подмяна на тревното покритие. Моят план за работа включваше и медикаментите, и рехабилитацията, и системата за персонална статистика... Имах план, но нямах сигурен бюджет.
Предвид начина на работа на това ръководство бъдещето на Левски не е розово. Може би продажба на нов собственик е решението клубът да се върне в правия път. При Тодор Батков няма как да се върна в Левски.”