Теодор Цеков
Вече два месеца най-добрите ни футболисти са в позицията на отраснали деца без родители. Откакто ги изостави Христо Стоичков, полагат неистови усилия да бъдат харесани. Осигуриха им баща за 10 дни и те спечелиха два мача с надеждата да го задържат. Напразно.
Станимир Стоилов ги очарова и ги напусна с мили думи. Свърши работата и излезе, но не се сбогува. Обясни, че не може да бъде отдаден на две домочадия, а предпочита собственото си - "Левски". Иначе бил готов да помага на националите при необходимост. Каква по-крещяща нужда от сегашната?
Мъри не бива да понася укори, защото обяви намеренията си още в първия ден от временния ангажимент. Ако някой не му е повярвал и е очаквал друго, просто се е заблуждавал. Очевидно и самите национали са се надявали да размисли, защото до последно отправяха апели.
Междувременно Красимир Балъков се появи, но се постара да не създава илюзии - вероятно знае цената им от дългогодишната си работа за "SOS Детски селища". И без да говори стана ясно, че предпочита да се грижи за други сираци, поне за момента.
Така националите се разминават с двамата, които познават най-добре и биха приели най-лесно. Има достатъчно други наставници, които са склонни да поемат грижата за отбора, но явно не се ползват с доверието на Борислав Михайлов. Шефът на БФС може би счита, че Димитър Пенев, Георги Василев или дори Пламен Марков са по-подходящи за дядовци на футболистите. Сигурно е, че ще отлага до последно, дори след посочената дата 1 август. А дали наистина е решен да намери чужденец или изчаква предварителните кръгове в евротурнирите, само може да се гадае.
Националният отбор остава нежелан и това е опасно за морала му, въпреки убежденията на Йордан Лечков, че треньорът не е толкова важен.
