Похвална искреност или стремеж за самоизтъкване - до тези мотиви може да се сведе медийна изява на "сините" легенди Николай Илиев и Божидар Искренов, която генерира първосигнални отрицателни реакции. Съотборниците в големия отбор на "Левски" от 80-те години поднесоха деликатни откровения, обединявайки се около мнението, че не са послушници и не биха търпели диктат от клубни ръководители.
Предизвикалият остри протести със завръщането си на "Герена" Искренов отрече да се е натискал за спортно-технически директор. Доказателство е, че приема по-ниския пост на съдиректор в детско-юношеската школа. С декларация и транспаранти той беше заклеймен от привърженици на отбора като "предател и турчин", съответно заради краткия си период в ЦСКА в началото на 90-те и скорошната неуспешна кандидатура за кмет на "Подуене" от ДПС. "Не се сърдя на тези, които са срещу мен, те никога не са излезли очи в очи да кажат кои са и защо, с това поведение не помагат на "Левски". Преди 24-25 години, когато носех синята фланелка, тези фенове или ултраси вероятно не са били родени, няма как да са наясно защо после отидох в ЦСКА. Не съм предал "Левски", бях коректен, хора от клуба ме предадоха тогава. За кметската кандидатура не съжалявам, направих го от желание да помогна за квартала, в който съм роден и израснал. Разделянето на хората по религия или цвят на кожата е отживелица."
В опит да разясни защо се е стигнало до трансфер при вечния съперник, Гиби разказа цялата история: "През 1991 година се върнах от Швейцария и къде да отида - в родния дом, на "Герена". Президент беше Томас Лафчис, технически директор - Андрей Желязков, треньор - Васил Методиев. Казаха, че трябва да ме пробват, г-н Лафчис посочи срок от 2 седмици. Трябваше някъде да играя и отидох в "Ботев" (Пловдив), играх там година и половина. Така се стигна до прословутия мач, който и до ден днешен всички го знаят, "Ботев" - "Левски" 2:2. Трябваше да завърши наравно, такава беше мъжката уговорка между футболистите, за нея не знаеха треньорите и ръководителите. Направихме каквото трябваше, но в един момент "Левски" изпусна дузпа, някой трябваше да вземе кръста и този човек бях аз. Направих едно почти каратистко влизане срещу Пламен Гетов и така се стигна до равенството. Тогава беше договорено да се върна в "Левски", предварителен договор беше подписан, с уточнени условия, но в един момент от "Левски" казаха, че нищо не сме се разбирали. Сигурно БНТ пази запис от 29 декември 1992, когато в студиото бяхме аз, Желязков и Лафчис. Имах едни листове, на които ми беше предложено от г-н Желязков... Те признаха, но така си останах без отбор и единственият човек, който ми предложи някъде да играя, беше тогавашният шеф на ЦСКА Вальо Михов. Нямаше нищо задкулисно, от "Левски" не бяха коректни с мен."
Николай Илиев категорично отрече да е играл симулативно през кариерата си, но се сети за два мача, в които противниковите отбори безуспешно са предлагали нещо подобно - Румъния, когато нашите национали спряха северните съседи в квалификация в София, и "Берое", когато отборът от Стара Загора стана шампион (1986).
Големият централен защитник, който макар и контузен беше в състава по време на Мондиал 1994, засегна много по-актуални проблеми и обясни защо не намира място в "Левски" като ръководен фактор. "Мен не са ме търсили от клубното ръководство и аз мисля, че си има причини. Просто много добре ме познават като характер, като човек, който си има изисквания - сам да изградя екипа си, да не се бъркат в спортно-техническите работи хора, които нямат почти нищо общо с футбола. Никога няма да бъда послушник. В никакъв случай не казвам, че тези, които са сега, ще бъдат... Аз от една година не стъпвам на "Герена" и смятам, че политиката, която се води от това ръководство в някои отношения - просто прогони легендите си. Ще кажа конкретен пример - след като трябваше да отида в клубния офис на ул. "Леге" и да си взема пропуск за ложата, който смятам ми се полага за заслуги, изпълнителният директор г-н Баждеков ми поиска пари. Понеже имам чест - много ми е дал "Левски", но и аз съм дал много на "Левски" и националния отбор, включително здравето си - по тази причина от една година не съм стъпвал на стадиона. Оправданието беше, че и г-н Батков си плащал билета. Това не значи, че не бих работил за клуба, аз съм казвал, че за "Левски" - по всяко време, но при конкретни условия - не може хора, които не са компетентни, да се бъркат в работата. Може би една от основните грешки на клубните ръководители е, че гледат собственото си аз. Такъв беше например Лафчис. Те се притесняват от личности и хора, които са много по-компетентни от тях по футболните въпроси. Затова навремето Наско отиде да играе другаде, Гибона така и не дойде, Боби Михайлов имаше проблеми..."
Любопитна е спортно-техническата оценка на Ники Илиев за отбора на "Левски" в последните три години. "Мъри се опита да извлече максималното от футболисти, които не бяха някакви звезди, и успя. Трябва да поздравим и Наско, че му гласува доверие, но след това какво се случи... Обясненията, че са загубили мотивация заради многото успехи - това е една от най-големите глупости, които съм чувал - какво толкова голямо са постигнали. И ние сме играли в Шампионската лига, само че тогава се казваше КЕШ, и не се играеше с два-три слаби отбори в началото, а още в първи кръг се падаше "Ливърпул" или "Щутгарт". Трябва да си отговорим на въпроса защо трудно израстват и трудно пробиват юноши в представителните отбори. Ако от една страна причина са базите, от друга са ръководителите."
