Станимир Стоилов даде обещаната пресконференция по повод уволнението от "Левски", дошло два кръга преди края на първенството. Треньорът се постара да отговори на всички въпроси като в продължение на малко повече от час не спомена нито веднъж името Тодор Батков. Мъри не приема за истина думите на клубния собственик, че решението за уволнение на Стоилов и Сираков е повлияно от разговори с някои играчи. Треньорът резюмира причините за започналия през лятото на 2007 срив: неочаквани проблеми с привличането на Рабех и негов съотборник - централен нападател, напускането на Станислав Ангелов, контузиите на Топузаков, Боримиров и Томашич преди мачовете с "Тампере", ескалиралият натиск върху основните играчи след публични критики от клубния собственик, което довело до искове за трансфери и януарското обезкървяване на отбора, за да се стигне до влияние на "съветници" върху мнението на Батков за рокади в щаба.
Предисловие
"Изключително съм щастлив, че имах възможност да работя в клуб като "Левски", че получих този шанс - защото това е голям шанс. Бях поканен първо от Сираков, после и от собственика на клуба. През тези 4 години съм се опитвал да давам най-доброто от себе си. Постигнахме неща, които си бяхме поставили като задачи. Опитахме да извадим "Левски" от българската действителност и да го направим конкурентен на европейските отбори за гордост на привържениците, да изградим собствен стил на игра и отношения с хората, вкл. медиите, успяхме да издигнем клуба на добро европейско ниво. Имах щастието да работя с изключителни професионалисти като се започне от двамата изпълнителни директори. Идеята беше да създадем екип и основа за бъдещето. Никога не съм работил с идеята Станимир Стоилов да бъде велик треньор, а с тази - "Левски" да върви напред. Смятам, че успяхме да съберем отбор и привърженици в едно цяло. В добри и лоши моменти привържениците показаха как се подкрепя един клуб и отбор, благодарен съм, че през цялото време стояха зад мен и отбора, няма по-голямо удовлетворение и удоволствие за един треньор от уважението на публиката. Основната цел беше "Левски" да се представя на високо ниво в Европа, между другото играеше и побеждаваше противниците си в България без особени проблеми. Разполагах със суперинтелигентни футболисти, с които беше много лесно да се работи. Естествено, влизали сме и в спорове и разправии, но само в интерес на клуба.
Уволнението - заради демотивация
"Защо - може най-точно да отговори собственикът на клуба. За мен остава тъгата от напускането и светлите моменти, спечеленото уважение на хората. Аз смятах, че имахме някакви уговорки и поставени задачи, които се опитвахме да спазваме. През зимата той каза - да изградим нов отбор, да спечелим купата, евентуално лятото да влезем в групите на УЕФА. Явно натискът го принуди да вземе това решение."
"Беше ни казано, че трябва да се разделим. Попитах поне за една причина и той ми каза, че напоследък нямало мотивация в отбора. Аз каквото съм казал, съм го казал лично на собственика. През тези 4 години съм се опитал да изкарам от това русло мотивация, защото в случаи при свръхмотивация отборът не играеше добре. Аз не исках нервен футбол отпреди 5-6 години, а този, който "Левски" си изгради като стил. Мотивацията, духът, финансовите стимули изобщо не бива да се коментират в "Левски" - самата клубна емблема задължава, в противен случай трябва да се смени името на отбора."
"Обида в мен има, аз още тогава (през декември) знаех, че ще изпия горчивата чаша до дъно. Въпреки това реших да не предавам каузата на "Левски" и неговите привърженици. Единствено съжалявам как се развиха събитията през зимата - на управителния съвет казах, че искам да получим кредит до лятото, поне до евротурнирите, или да бъдат приети нашите оставки. Тогава имах изгодни предложения, едното от националния отбор, другото много изненадващо за мен - от чужбина. Остана горчилка в мен, защото не успях да се сборя за групите на УЕФА и да водя отбора в мача с ЦСКА, но времето лекува, във футбола и спорта треньорът винаги е с една чанта багаж. Смятам, че просто не трябваше да се стига до тези разговори зимата, а цялата одисея да свърши още тогава."
Анонсираният през декември План 2009
"Аз не съм го обявявал, това го обяви собственикът на клуба. Според мен някъде се скъса нишката, идеята беше да се подмени отборът и да се поднови, смятам, че в голяма степен успяхме. Резултатите не подобаваха на "Левски", но стилът и начинът на игра се виждаше, целта - отборът да влезе в групите на УЕФА, според мен не будеше съмнение. Всичко друго е на заден план, защото когато си добър в Европа, не е нормално да срещаш проблем с българското първенство. Ние 7 пъти успяхме да напълним стадион "Васил Левски" в европейските мачове, а нито един български не е пълнил стадиона - това реално подсказва какви са желанията и очакванията от един отбор като "Левски"."
Мрънкали ли са играчи пред шефа?
"Аз не смятам, че в "Левски" има футболисти, които могат да постъпят по този начин. В отбора работех със сериозни, отговорни мъже, които няма да се занимават с дребни шегички. Аз обожавах своите футболисти, опитвах се да се държа нормално с тях и не смятам, че съм бил прекалено добър с тях, на моменти може би бях твърде строг. Имаше играчи като Боримиров, с когото сме съотборници и приятели от 17 години, но не съм го поставял над останалите. Когато не съм критикувал отбора след загуба, е защото за мен основно беше да играем добър футбол. Сега имаше случаи при победи с 4-5 гола бях недоволен и адски ядосан, защото знаех, че младите играчи имат много по-големи възможности. А за стария отбор - там беше въпрос само с колко гола ще победи между няколко самолетни полета и мачове в Европа."
"Каквото съм правел, то е било само за да върви "Левски" напред. Глобявал съм, наказвал съм играчи, сега ако е имало обидени им се извинявам, но не вярвам на такава версия. Сега може всякакви версии да съществуват, но ако е имало проблеми, би трябвало да ми се каже в очите. Някои в отбора са ми като деца, от 15-годишни, а от общо 20-30 играчи поне 15 са от школата на клуба. Нормално е като си загубил два мача подред да си нервен. Не е нормално за "Левски" да е иначе - след две загуби да ги галим с перце. Нормално е да има напрежение, но през тези години в съблекалнята никога не е имало конфликти, защото първо играчите са били много интелигентни, второ - поставяли сме "Левски" над отделни личности и трето, защото съблекалнята много задължава. Ако някой се съобразява с мнения на играчите, този клуб няма да е същият. Аз също съм бил такъв и знам, че играчите винаги си нагласят мнението според каквото им е най-приятно. Никога не съм ги питал какво да тренират, кой да играе, дори да звучи деспотично. През моя период имах абсолютна власт да управлявам отбора както преценя, никой не ми се е месил и пречил на работата."
"Аз не мога да кажа, че собственикът лъже, а че не вярвам. Ако има такива играчи, да каже кои са. Аз съм управлявал отбора както преценя. Не съм се съобразявал с ничие външно мнение, ако е трябвало, съм влизал в конфликт с всички играчи."
Причините за срива
"Основните грешки в неуспешния втори опит за Шампионската лига... Първо, провалихме се със селекцията преди "Тампере" - тогава имаше набелязани футболисти, спряхме се на Рабех и централен нападател, негов съотборник в клубния и в националния отбор на Мароко. Получихме уверения, че двамата ще дойдат, и спокойно заминахме на почивка. Три дни преди началото на подготовката изникна проблем с нападателя, а двамата вървяха в комплект като съотборници, цената на Рабех се оказа по-висока и реших да вземем Бензукан, защото имах достатъчно наблюдения и го смятам за качествен играч. Последният и може би най-сериозен удар беше напускането на Станислав Ангелов. Бях остър в реакцията си тогава, защото моите лични планове и идеи... Той дойде в "Левски" като свободен агент, беше играчът, на който най-много разчитах, с най-поливалентни функции, който нямаше нужда много да му обяснявам какво искам от него на терена. В същото време може би никога не се е ползвал с някакви преференции. След напускането на Ангелов имах чувството, че напуснаха 4 човека - една резерва или титуляр, способен да играе във всички линии на всички постове.
През подготовката отборът играеше много добре, но точно преди "Тампере" се контузиха Топузаков, Боримиров и Томашич и пропуснаха мачовете. Още на мача за Суперкупата с "Литекс" ми светна червената лампичка. От отпадането от "Тампере" тръгнаха нещата, ескалира сериозно напрежение в играчите и натиска върху тях стана прекалено голям. Собственикът започна открито да негодува срещу някои от играчите, затова се стигна до раздяла, те искаха да си тръгнат и вероятно да спечелят доста по-високи финансови стимули. За мен беше тежко, режеше ми се пръст по пръст, останах почти без пръсти на ръцете си, а имаше нужда от време да порастнат тези пръсти... Аз много си харесвах играчите, но в един момент и те не желаеха да останат, искаха да се спре тази ескалация спрямо тях. Според мен основно беше желание на собственика да се разделим с тези играчи.
Съветите на обкръжението
"Според мен около собственика имаше доста хора, които му говореха неща, които не са в интерес на отбора. След като се стигна до ситуация, каквато имаше след мача със "Славия" с Йовов и Телкийски, не е нужно повече да коментирам. Според мен това са най-добрите и успелите в историята на "Левски", трябваше тези опитни играчи да бъдат задържани, а да бъдат продадени такива с цена като Домовчийски и Ричард, но стигна се дотам, че някои хора се настроиха срещу тях и част от играчите не желаеха да останат. Аз не стоя в офиса на собственика да наблюдавам, сред съветниците може да е и някой от тук присъстващите."
"Отношенията ми със Заберски бяха като между треньор и мениджър. Той предлагаше футболисти, от които аз успях да си избера двама или трима. Тяхна работа е да предлагат, а моя - да гледам и избирам. Не съм избирал от кой мениджър да вземам играчи,
а дори със Заберски беше по-лесно, защото той директно си разговаряше със собственика за финансовите условия на играчите и клуб - клуб, а аз никога не съм се интересувал кой играч колко ще получава."
Ролята на Сираков
"Първо, Сираков беше човекът, който ме предложи и съм му благодарен. Второ, той беше коректив на целия треньорски щаб, опитваше се да намира грешките, за да ги поправяме, да си казва безпристрастно мнението и същевременно винаги е стоял зад нас. Даже и брат да си на Сираков, няма да останеш в "Левски", ако не си вършиш работата. Той създаде щаба, контролираше го като реално оценяваше представянето и ни подкрепяше. Никога не се е мешал в нашите разбирания за играта и изпълнителите. Предполягам, през целия период е стоял твърдо зад нас. Никога между мен и него не е имало сериозни разногласия, може да е имало спортни спорове, но разбиранията ни за играта са едни и същи, иначе ако имаше различия, щяха да възникнат проблеми. Поне от моя страна вариант да остана в "Левски" без Сираков не съществуваше. Знаеше се, че аз няма да предам хората, които ми дадоха шанс да работя. След като съм започнал - щях да работя докрай с тези хора. На този етап, до този момент не ми е предлагано от ръководството да работя в "Левски" без Сираков."
"Тампере" и сафарито на Наско
"Сафарито беше платено 6 месеца по-рано. Аз никога не съм си помислял до мача, че можем да отпаднем. Моята увереност идваше от представянето в подготовката. Сираков също видя как отборът играеше на лагера в Австрия, очаквахме да нямаме сериозни трудности срещу финландците. Не виждам защо се възприема като такъв проблем, че Сираков не е присъствал. Когато отборът играе добре, дори мен да ме няма в един мач, не би трябвало да има грижи. След първия срещу "Тампере" говорихме с Наско, естествено той беше притеснен, но да се върне за реванша - по неговите думи беше невъзможно. Аз бях притеснен най-много, още преди мача - заради контузиите на тези трима играчи нещо ми подсказваше, че отборът не е това, което трябва да бъде."
Има ли финансови колебания в "Левски"
"В интерес на истината в "Левски" финансови проблеми и забавяния на плащания никога не е имало, единственият случай е забавеният транш за Шампионската лига - което собственикът само обяви. Не вярвам това забавяне да се е отразило срещу "Тампере", не беше това основното. Нормално е след неуспех да се търси причината там, където не е. След като толкова години всичко беше коректно, не вярвам това да е бил проблемът още в началото.
Може играчите са очаквали и желаели да спечелят повече пари, но тук докато бяха, си получаваха всичко навреме. Просто част от тях вече не се чувстваха комфортно в "Левски". Някой ако ми каже защо Томашич иска да си тръгне - ново предизвикателство. Но примерно Топузаков и 20 години да беше играл в Левски, той щеше да дава всичко от себе си. Когато купихме Рабех и Бензукан, аз знаех, че ще се получат спекулации, но това беше процес на обновяване на отбора. За Топузаков имаше сериозна оферта през лятото, но той предпочете да играе в Шампионската лига и през зимата да си намери отбор. За съжаление се контузи и пропусна мачовете с "Тампере", после се възстанови, а аз вече се опитвах да налагам младите, защото знаехме, че той на Нова година си тръгва. Не смятам, че Топузаков е бил унижаван с изваждания от групата и самият той го знае. Това се е случвало два-три пъти, защото нямаше смисъл да водя четирима централни защитници.
Определено не знам играчите в "Левски" точно какви заплати взимат, но е нормално в България да има някакъв таван и да не плащаме заплати като в други държави, примерно в отбор като "Апоел" (Тел Авив). Всеки клуб си избира политиката, по която се развива. Може би финансовите неща трябва да ги коментира г-н Баждеков. В "Левски" доста от младите, когато започваха, не са поставяли условия за пари, те искаха най-вече да играят. Имало е и изключения, но според мен всеки млад играч се развива най-добре в собствената си къща. За тези наши юноши, които избраха другия път - въпрос на личен избор.
Не казвам, че заради инвестициите в школата не са взети футболисти, които съм искал. Това е задължително и е правено по мое настояване, защото не може да искаш да приличаш на европейски клуб, а да нямаш нужните условия.
Искам да кажа също, че финансовите ми взаимоотношения с клуба са абсолютно изчистени и нямам никакви претенции."
Критики за работата с отбора
"Да казват, че нито един юноша не съм наложил трайно в състава - това е смешно да го коментирам. Аз през тези години не съм се уплашил и в Европа да налагам млади, не съм се страхувал от никой отбор, защото вярвах на тези играчи. За еднообразие също не ми звучи сериозно. Исках да направим "Левски" отбор със собствен стил на игра - "Барселона" или "Манчестър Юнайтед" не си сменят стила. С тази еднообразна игра видяхте как побеждавахме и продължаваме да го правим, когато терените са на нужното ниво като нашия, първи-втори сме по отбелязани голове този сезон. Дали средният ръст на отбора е нисък, вземете например дербито - от т.нар. на жаргон джуджета ЦСКА имаше на терена трима-четирима, а "Левски" - двама. Ръст футбол не играе. В "Барселона" има много ниски играчи, нужно ли е да ги изреждам?
Тримата привлечени бразилци сами показаха какво могат. Зе Суареш се представи отлично, Жан Карлос загатна за потенциала си, единственият с по-малко възможности за изява досега е Жоазиньо, защото Ники Димитров играе на неговата позиция и ние се подготвяхме за вариант Ники евентуално да бъде продаден това лято. Тримата бразилци са бъдещето на "Левски" и трябва да бъдат съхранени. По принцип играчи от тази страна имат нужда от по-дълъг период за адаптация, и Робиньо в Испания го качваха първите 8 месеца на обратния самолет, и Роналдиньо в "Пари Сен Жермен"...
През тези 4 години "Левски" не е участвал в машинации с мачове. Нормално е някои да не вярват. Никога мач "Левски" - ЦСКА не е бил уговарян, поне аз когато съм участвал като играч или треньор. Това е моята истина за дербитата, не ангажирам никого с нея.
Не бих коментирал новия треньор на "Левски", единствено мога да пожелая успехи."
За националния
"Никога не съм съжалявал, че не останах в националния. За "Левски" съм работил с цялата си душа и сърце. Имах възможност да съвместявам двата поста - собственикът се беше съгласил да водя и "Левски" и националния, но това щеше да е несериозно - да заблуждавам и двете страни, че върша работата, а междувременно да стана малко по-богат.
Дали сега националният е вариант за мен? Нека не израждаме нещата. Пламен Марков ми е добър приятел, желая му успех, заслужава уважение и доверие. По мое мнение попаднахме в нетежка група с тежка програма, има шанс да се класираме за световното."
Бъдещи планове
"Моето желание е да си намеря отбор в чужбина като осъзнавам, че имам български паспорт, а ние не сме долюбвани или не сме доказани, по-точно рядко сме се доказвали в чужбина, може би само Христо Бонев в "Панатинайкос".
През този период на почивка мога да благодаря на хората, които обърнаха внимание на моята личност. Има доста клубове, с които съм разговарял, но никога не съм давал конкретен отговор. Моето желание е да изчакам и ако някой да си затвори очите и да реши да рискува с български треньор... Конкретна оферта от "Литекс", в смисъл на масата да се сложи нещо или да се говори, нямам.
Бих работил за други български клубове, просто ще изчакам да видя дали има някакъв шанс за чужбина. Смятам, че най-много би прилягала една оферта от Русия, защото е сходна като манталитет, но от Западна Европа не очаквам. Отборът, в който не бих работил, определено е ЦСКА по разбираеми причини. В другите отбори бих работил на драго сърце и бих дал всичко от себе си."