Ден преди 1 април Пламен Марков поднесе болезнени и тревожни истини от камбанарията на национален селекционер. Сигналът за тревога включи мрачната прогноза, че българският професионален футбол деградира към аматьоризъм заради влошеното състояние на спортната база и липсата на облекчения за финансиране. Тези фактори водят със себе си изоставане на всички нива - от изграждането на таланти в школите през организацията на работа, квалификацията на треньорите и инвестициите в отборите до качеството на клубния футбол и съответно на националния отбор. Апелът на специалиста е да не се самозалъгваме в очакванията за резултати, а с активното съдействие на държавата да се предприеме незабавно решаване на фундаменталните проблеми.
Пресдиректорът на БФС Борислав Константинов напомни един екзистенциален възглед на Бил Гейтс за равните условия и Пламен Марков направи конкретен паралел: "По времето, когато аз играех, спортната база се доближаваше до тази в най-развитите страни. Държавата беше пряко ангажирана със спорта. Сега нищо от това не е налице и дистанцията е огромна. Отделни спортове, които изискват по-малко средства, някак закърпват положението и успяват да постигнат епизодични резултати. Футболът обаче изисква огромни инвестиции. В скоро време хората, които влагат някакви пари, ще се оттеглят и ще стигнем до любителско ниво."
Националният селекционер смята, че общините трябва да бъдат активна страна в стопанисването и изграждането на спортни обекти, защото отделни бизнесмени нямат тези ресурси. Мотивацията на инвеститорите изисква законови мерки, данъчни облекчения. "Говорил съм с хора, които обичат футбола и имат отношение, но не виждат бизнес логика да влагат чистата си печалба на гарантирана загуба. Ако държавата предостави възможности, вече ще можем да говорим за повишаване на инвестициите, оттам - за подобряване работата в школите, повишаване нивото на представителните отбори, създаване на конкурентна среда в първенството. В момента изоставаме все повече дори от съседни държави като Турция и Гърция. Видимият резултат е, че всяка година вкарват по един-два отбора в групите и елиминационните фази на Шампионската лига, приходите се реинвестират, привличат се по-качествени чужденци, а покрай тях и покрай мачовете срещу водещите клубни отбори в Европа нивото и самочувствието на местните играчи се повишава, което в крайна сметка рефлектира в националните отбори. Преди няколко години бях на стаж в "Рома" и в един разговор Фабио Капело каза: "Всички ние като треньори можем да претендираме, че сме най-добрите, но в крайна сметка резултатите зависят от това - с колко добри футболисти разполагаме". Аз не искам да подмина българските треньори - ние също изоставаме професионално, наложително е да търсим начини и съдействие, за да се развиваме и да вървим в крак с последните тенденции. Най-общо казано - ако Капело или Жозе Моуриньо поеме нашия национален отбор, сигурно ще повиши нивото, но със сигурност България няма да стане световен шампион, както и ако аз стана треньор на "Барселона", няма да ги направя европейски шампиони. Дори да вземем най-изтъкнатия специалист от чужбина, без добър фундамент и правилна стратегия няма как да очакваме сериозни успехи. Държа да бъда разбран правилно - не търся застраховка за резултатите, занижаване на амбициите. Ако ме е страх, нямаше да се захвана с националния отбор. Целта е да гледаме реално на възможностите си, да не се залъгваме с фалшиви надежди, най-вече да мислим и действаме прагматично."