Експертът д-р Пламен Димитров: Защо Русия блокира износа на казахстански нефт?

Формалната причина за спирането на тръбопровода е решение на районен съд в Новоросийск, който санкционира КТК заради нередности в документацията, свързана с плана за действие в случай на аварийно разливане на нефт. След проверка на 6 юни т.г. на КТК е дадено предписание да отстрани нередностите до 30 ноември 2022 г. Въпреки това има и искане от Ространснадзор за административно наказание и съдът е решил да го наложи под формата на спиране на нефтопровода за 30 дни.

Тръбопроводът на КТК пренася нефт от трите най-големи казахстански находища Тенгиз, Кашаган и Карачаганак, а също от руски петролни полета в каспийския регион, разработвани главно от „Лукойл“. За 2021 г. по тръбата са минали 53 млн. т казахстански нефт (87%) и 7,7 млн. т руски (13%), от тази пролет има леко увеличение на дела на руския петрол в съоръжението. По Тенгиз-Новоросийск минават 81% от целия нефтен износ на Казахстан, а бюджетът на страната е много силно зависим от петролния експорт. Износът на казахстански нефт за 2021 г. е на стойност 31 млрд. долара, което означава, че около 25 млрд. долара от тези приходи се дължат на маршрута Тенгиз-Новоросийск.

Възниква въпросът защо Русия слага прът в колелата на казахстанската икономика – все пак Казахстан е член на доминираните от Москва Евразийски икономически съюз и Организация на Договора за колективна сигурност. На практика Казахстан е най-близкият съюзник на Русия, ако не броим Беларус, която е по-скоро сателит, отколкото съюзник на Кремъл. Едната причина е, че стреснати от санкционната бухалка на Запада, казахстанските власти се стремят предпазливо да се дистанцират от Москва поне в сферата на икономиката. Тези дни финансовото министерство в Нур-Султан публикува за обществено обсъждане проекта на заповед за налагане на ограничение за износ на попадащи под западните санкции стоки от Казахстан за Русия. На практика въпросът се свежда до това дали Москва ще успее да вкарва забранените стоки през казахстанска територия, възползвайки се от това, че поне на теория Евразийският икономически съюз представлява зона за свободна търговия и не би трябвало да има вътрешни бариери за движението на стоките. В този контекст петролният износ по тръбата Тенгиз-Новоросийск се използва като лост за натиск върху Казахстан.

Огромната централноазиатска страна (с територия 26 пъти по-голяма от тази на България) без излаз на море няма почти никакви опции, за да замени бързо експортния маршрут Тенгиз-Новоросийск. Втори по важност за Казахстан е тръбопроводът Атырау-Самара, през 2021 г. по него са минали 18% от казахстанския нефтен износ. Той обаче също зависи изцяло от Русия, защото от Самара казахстанския нефт влиза в преносната система на държавната компания „Роснефт“, смесва се с руския и се продава през руските износни терминали под марката „Уралс“. Казахстан има нефтопроводна връзка и с Китай, но тя е почти изцяло блокирана за транзита на руски нефт към най-големия пазар в света – китайския. Единственият потенциален маршрут за износ на казахстански нефт извън контрола на Русия е с танкери през Каспийско море до Азербайджан и от там – по магистралния тръбопровод Баку-Тбилиси-Джейхан, който и без това сега работи само с половината от своя капацитет. Комбинацията танкер-тръбопровод обаче оскъпява преноса, а и в Каспийско море няма достатъчно танкери за транспорт на големи количества нефт.

Другата цел на Москва е чрез блокирането на тръбопровода Тенгиз-Новоросийск да подгрее още повече напрежението на световния петролен пазар, да тласне цените нагоре и да покаже на европейците, че те ще бъдат в голяма беда, когато в края на годината спрат вноса на руски нефт. Трябва да се има предвид, че огромната част от казахстанския петрол, идващ по тръбата на КТК, отива именно в страните от ЕС, най-много в Италия, Нидерландия и Франция. Впрочем, през 2020 г. 518 хил. тона казахстански нефт е внесла и България (разбирай – „Лукойл Нефтохим“).

И така, новият рязък ход на Русия на полето на енергийната геополитика показва, че Кремъл се готви за дълга и безкомпромисна конфронтация в режим на санкции. Москва клати енергично и без това нестабилната лодка на глобалния нефтено-газов баланс, дори и с риск тя самата да падне извън борда. Блокирането на нефтопровода Тенгиз-Новоросийск се вписва в руслото на политиката на спиране на газовите доставки и шантажиране на европейските клиенти на „Газпром“. И тази политика на Москва не се влияе от никакви сантименти, нейна жертва могат да паднат дори и най-близките руски съюзници.

Д-р Пламен Димитров, БГНЕС