Какво всъщност става в Мали?

Журналистите по принцип срещат трудности, когато се опитват да представят обективно истината за някоя война - обичайно никоя от враждуващите страни не е заинтересована от неутралното информиране. Мали не прави изключение.

Кореспондентът на германското радио АРД Марк Дуге разказва, че бил спрян на 100 км от зоната на военните действия, към която се бил отправил. "Имаме указания да не допускаме журналисти и особено - бели", му заявил униформеният, който препречил пътя му. Жулиен Соваж от френската телевизия France 24 също разказва за спънки: "Камерите на колегите от Ал Джазира и Ройтерс бяха отнети за няколко часа - това е категорично доказателство, че свободната информация се ограничава".

Ситуацията е необозрима

Кристоф Драйер заявява от името на организацията "Репортери без граници", че ситуацията на журналистите в Мали е белязана най-вече от ограничената свобода на придвижването. "Те могат да се движат само в южната част на страната, където преходното правителство държи властта и контрола", обяснява Драйер. По неговите думи, както правителството, така и френските военни пречат на представителите на медиите да стигнат непосредствено до района на бойните действия.
Френски части се отправят към района на военните действия в северен Мали

Разбира се, има журналисти, които се опитват сами да пробият на север - това е наистина опасно за живота им. Ситуацията в този район е необозрима, бунтовниците са разединени. Западните журналисти могат да бъдат взети за заложници или убити, ако възникне дори само съмнение, че са представители на вражата страна.

Кристоф Драйер е категоричен, че в момента е почти невъзможно да се добие независима представа за ситуацията. Освен че достъпът им е ограничен, журналистите всъщност са зависими от информацията, която им се предоставя от двете враждуващи страни. "Настояваме да се гарантира сигурността на журналистите. Те трябва да работят безпрепятствено и да могат да се движат из цялата страна".

Медиите под контрол

Съвсем доскоро Мали бе държава за пример по отношение на свободата на медиите. Тя разполагаше с над 130 регионални радиостанции, трийсет седмичници и шест ежедневни вестника. "Пресата можеше да действа свободно", казва Кристоф Драйер.

В началото на 2012 г. се извършва обаче военният преврат срещу президента Амаду Тумани Туре и на свободата на пресата се слага край: към журналистите започват се отправят заплахи, някои са отвлечени, редакциите се подслушват. Стига се до въоръжени нападения срещу радиостанциите, много журналисти са взети за заложници, бити или тежко ранени, разказва представителят на "Репортери без граници".
След преврата в началото на 2012 г. и на свободата на пресата се сложи край

В резултат се стига до масова стачка на журналистите в Мали, която обаче не води до успех. "Досега преходното правителство не се е проявило като защитник на свободата в пресата и това не е никак добър знак", казва Драйер.

Ислямистките бунтовници в северната част на страната също не са заинтересовани от независимата информация - поради което много малийски журналисти са се прехвърлили от страх на юг.

Предимствата на чужденците

За чуждестранните журналисти положението е все пак малко по-добро, казва французинът Жулиен Соваж. Според него това се дължи на натиска, оказан от страна на представителите на медиите. Те все още срещат трудности, но постепенно става по-лесно да се доближиш до войниците - както от малийска, така и от френска страна, да получиш потвърждение за информацията и да направиш снимки и интервюта.

Н. Науман