За първи път: Германия призна за геноцида в Намибия

"Ще определим сега официално тези събития за това, което те са от днешната гледна точка - а именно геноцид", заяви германският министър на външните работи Хайко Маас. Той приветства постигнато споразумение с Намибия след продължили пет години преговори относно събитията, станали в тази африканска територия, колонизирана от Германия между 1884 г. и 1915 г.

Германските колонизатори убиват десетки хиляди представители на етническите общности хереро и нама между 1904 г. и 1908 г., смятани от много историци за първия геноцид на ХХ век. "В светлината на историческата и морална отговорност на Германия ние молим за прошка Намибия и потомците на жертвите за извършените жестокости", се казва в изявлението на Маас.

В знак на признание на огромното страдание, причинено на жертвите, европейската страна ще подкрепи възстановяването и развитието в Намибия чрез програма за финансова помощ в размер на 1.1 млрд. евро, пояснява Маас. Той уточнява, че не става дума за обезщетения на юридическа база и че това признание не проправя път към никакви законови искания за компенсации. Сумата ще бъде изплатена за период от 30 години според източници, близки до преговорите, и ще трябва да е приоритетно от полза на потомците на двете етнически общности, пострадали от жестокостите.

Престъпленията, извършени по време на колониалната епоха, тровят от много години отношенията между двете страни. "Не можем да теглим черта на миналото. Признанието за грешката и искането на прошка са обаче една значима стъпка, за да се преодолее миналото и да изградим заедно бъдещето", допълва Маас.

В желанието за помирение през 2019 г. Германия предаде на Намибия тленните останки на избити членове на племената хереро и нама, а държавният секретар за външните работи Мишел Мюнтеферинг тогава поиска прошка от цялото си сърце. Този жест обаче беше възприет като определено недостатъчен от потомците на жертвите и намибийските власти поискаха официални извинения и репарации. Германия на няколко пъти се противопостави, споменавайки за милионите евро помощи за развитие, изплатени на Намибия от нейната независимост през 1990 г. Но в крайна сметка се стигна до настоящото развитие на нещата и до признанието днес.

Племето хереро сега съставлява съвсем малка част населението на Намибия срещу 40 процента в началото на ХХ век (изтребени са около 80% - бел. ред.). Лишено от земите си и от добитъка си, племето се разбунтува през 1904 г. срещу германските заселници, като се стигна до смъртта на около 100 от тях. Германският генерал Лотар фон Трота е пратен да потуши бунта и разпорежда избиването на представителите на хереро. Племето нама се бунтува години по-късно.

Общо най-малко 60 хил. хереро и около 10 хил. нама са убити между 1904 г. и 1908 г. Германските колониални сили използват геноцидни тактики - масови избивания, заточение в пустинята, където хиляди мъже, жени и деца умират от жажда, или пък изпращане в концентрационни лагери като този на печално известния Остров на акулите.

Тленни останки, по-специално черепи на жертвите, пък са пратени в Германия за научни изследвания с расов характер с цел да се докаже превъзходството на бялата раса. На такива изследвания се е посвещавал например германският лекар Ойген Фишер, работил на Острова на акулите, чийто писания са повлияли на Адолф Хитлер.