Почина Ариел Шарон

Здравословното състояние на Шарон, който бе в кома от осем години, се бе влошило през последните часове и бе смятано за "безнадеждно", според комюнике на болницата, в която той бе лекуван.

Здравето на 85-годишния Шарон, който бе в кома, откакто получи мозъчен удар 4 януари 2006 г., се влошаваше от 1 януари. Асошиейтед прес отбелязва, че няколко жизненоважни органа бяха отказали да функционират. Военното радио отбеляза, че му "остават не повече от няколко дни, ако не и броени часове живот".

"Арик" Шарон ще остане в историята с нахлуването в Ливан през 1982 г., когато той бе министър на отбраната, но също и като израелския премиер, който изтегли войските и заселниците от ивицата Газа през 2005 година.

Бившият армейски генерал бе обявен за мъртъв в болница Тел Хашомер, в района на Тел Авив, ден след като лекарите съобщиха за рязко влошаване на здравословното му състояние, което е довело до полиорганна недостатъчност. Той бе премиер от 2001 докато не претърпя масивен инсулт през януари 2006, който го остави недееспособен. Марк Регев, говорител на Бенямин Нетаняху, настоящия министър-председател на Израел - който беше един от яростните противници на  Шарон - го нарече "специална фигура в нашата история".

Много израелци уважават Шарон за неговата войнственост, възхищавайки се на безкомпромисния му отговор по време на втората палестинска интифада, след като бе избран за министър -председател през 2001 година. Шарон нареди поредица от военни прониквания в окупирания Западен бряг и ивицата Газа на фона на вълна от насилие, при която загинаха стотици израелци при самоубийствени атаки.

Политическата кариера на 85-годишния Ариел Шарон продължава повече от половин век. Негова мисия става националната сигурност. Според него Израел трябва да се разграничи от палестинците и едностранно да определи своите граници. След оттеглянето на израелските войски и заселници от Ивицата Газа през септември 2005 г. след окупация, продължила 38 години, Шарон напусна крайно дясната си партия и създаде нова центристка група.

След като бившият лидер на Израел изпадна в кома, ислямисткото движение Хамас пое контрола над Газа, като насочи силите си, лоялни към палестинския президент Махмуд Аббас през юни 2007 г., към създаване на ислямска територия по границата с Израел.

Шарон бе известен и с противоречивата инвазия през 1982 г. в Ливан, при която загинаха 20 000 души. През 2006 г. с помощта на ООН огънят в Ливан бе прекратен след 34-дневната война между Израел и шиитската организация Хизбула заради инвазията в Ливан.

Роден е на 26 февруари 1928 г. в семейството на руски имигранти в с. Кфар Малал, северно от Тел Авив, Израел. През 1942 г. Ариел Шарон се присъединява към движението "Хагана" (еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала от 1920-1948 г. по време на британския мандат в Палестина. "Хагана" се превръща в основата на днешната армия на Израел (сили за отбрана).

През 1953 г.основава и оглавява "101-инчовият специален отдел", който осъществява наказателни операции на арабските територии. През 1956 г. Шарон е назначен за командир на корпус на парашутно-десантните части на израелската армия. През 1957 г. учи във Военен колеж във Великобритания, а в периода 1958 - 1962 г. служи като командир на бригада в пехотата. През 1962 г. Шарон завършва юридическия факултет в Ерусалим без откъсване от военна служба.

През Шестдневната война от 1967 г. е генерал, а през 1973 г. участва във войната по време на Йом Кипур, когато е начело на войските около Суецкия канал.

През 1972 г. влиза в Либералната партия, която по-късно се влива в блока "Ликуд".

През 1973-1974 г., 1977 г., 1992-1996 г. е депутат в Кнесета. През 1975-1976 г. е съветник по сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин.

През 1976 г. се оттегля от поста, за да основе независимата партия Шломцион /Мир на Цион/. През 1977 г., след като неговата партия получава само две места на изборите през май, се обединява със спечелилия изборите блок "Ликуд". През 1977-1981 г. е министър на селското стопанство в правителството на Менахем Бегин, от 1981 до 1983 г. е министър на отбраната. Напуска поста, след като правителствена комисия го обявява за индиректно отговорен за клането на палестинци през септември 1982 г. През 1983-1984 г. е министър без портфейл, през 1984-1990 г. - министър на. търговията и индустрията, през 1990-1992 г. - министър на жилищното строителство и председател на министерския комитет за емиграция и усвояване. След разпадането на СССР през 1991 г., започва и осъществява програма за поглъщане на емигранти в страната, включвайки строителството на 144 000 жилища.

През 1996 г. е министър на националната инфраструктура, през 1998-1999 г. - министър на външните работи и преговарящ с Палестинската автономна власт. В това си качество Шарон се среща с американски, европейски, палестински и арабски държавни ръководители и продължава мирния процес. Работи главно за създаването и развитието на проекти като Flagship Water Project, финансиран от международната общност за намиране на дългосрочно решение на водната криза в района. Този проект е база за мирни отношения между Израел, Йордания, палестинците и други близкоизточни страни.

От май 1999 г. е временен лидер, а от септември 1999 г. - председател на "Ликуд".

Ариел Шарон бе избран за министър-председател за първи път през февруари 2001 г., само месеци след като навлезе в джамията Ал-Уакса в Йерусалим - действие, което предизвика второто въстание на палестинците. Макар че управлението му е разглеждано като "най-агресивното" в историята на Израел, след по-малко от 4 години той изтегли израелските войски и заселници от ивицата Газа, палестинска територия, окупирана през войната от 1967 г. Изтеглянето получи одобрение от целия свят, но и превърна бивши съюзници в непоколебими врагове.

Критиците го смятаха за продажник, чиято стратегия бе спомогнала Хамас да поеме контрола над Ивицата Газа. Хамас заяви, че Близкият Изток би бил много по-хубаво място без него.

Наричан "Булдозера", за арабите той бе "Касапинът от Бейрут" заради масовите кланета на палестински бежанци в Сабра и Шатила от страна на ливански екстремисти, докато израелската армия е стояла и гледала. Това му коства работата - принуден е да подаде оставка, след като бил подведен под "непряка отговорност" за убийствата. Остана във властта и възстанови репутацията си като министър на инфраструктурата, а по-късно и на външните работи като лидер на партия Ликуд. През ноември 2005 г. напусна Ликуд и създаде новата партия Кадима. По този начин на практика преначерта политическия пейзаж в Израел. Действията му бяха оправдани на изборите през март 2006 г., когато Кадима стана първата новосъздадена партия, която печели при първото си участие на избори.

Личният живот на Ариел Шарон бе помрачен от трагедии. Първата му съпруга загива при автомобилна катастрофа, а втората жена до него губи битката с рака през 2001 г. Има трима сина, един от които загива докато играел с пушката на баща си.