Нови разкрития за състоянието на Българската дипломатическа служба

Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати», чийто автори са 12 известни български дипломати, членове на дружеството. Наред с «Ролята на глобалните играчи и тенденции в трасформацията на световния ред»; «Накъде след пандемията Covid 19»; «Международни аспекти на сигурността»; «Балканите в сметките на глобални и регионални сили»; «Черноморският регион и ние», цял раздел е посветен на «Състоянието на българската дипломация днес».

В този раздел авторите питат: «Необяснимо е, защо все още управляващите, които и да се те, не могат да разберат, че политически назначените посланици вредят, както на себе си, така и на държавата.» Ако не е кариерен дипломат посланикът остава „аутсайдер“ в обществото на дипломатическия корпус на дадена страна, като контактите с него се ограничават до задължителните покани за националните празници. Не са редки случаите, когато такива политически назначения демонстративно игнорират задължението за аполитичност на заеманата от тях позиция до степен на активно участие в предизборни кампании.

Понастоящем в МВнР не са рядкост служители не владеещи никакъв език на равнище, съответстващо на изискванията на Закона за дипломатическата служба. Задължително владеене на два езика сред служителите не се спазва. Трудно разбираемо е изпращането като дипломатически представител на жени в държави, предимно с ислямско вероизповедание. Едва ли друга държавна институция в годините на прехода е загубила толкава значителна част от материалната база, с която е изпълнявала дейността си. Скъпи сгради с уникално местоположение в някоя столица биваха направо „харизвани“.

Дипломатите също могат да мизерстват. Лишете ги десетина години от актуализация на възнагражденията и мизерията е факт. Лустрирайте ги и мизерията е вече съдба. Назначавайте им „калинки“ за ръководители и

мизерията се превръща в професионална обреченост. От десетилетия насам, посланическият статут е сведен до синекура за изхабени политически величия, политолози, социолози, дерматолози, филолози, културолози и други „лози“, които търсят спасение от родната мизерия, но имат нулеви познания в областта на външната политика. Дипломацията на мизерията уверено се изражда в мизерия на дипломацията.

Казват, че дипломацията е изкуство, но анализът и умението да посочваш решения и изход от сложни международни проблеми изисква широка подготовка и опит, здрав разум и следване на националния интерес. Ако политиците се вслушваха в препоръките на дипломатите от кариерата, а не оставяха нерешени стратегически въпроси, имитирайки дейност, докато всъщност преследват тяснопартийни интереси, щеше да има някаква вероятност да са по–успешни поне на международното поле.