Акценти от новините за имоти

Търсенето на имоти расте, въпреки високите цени, съобщава вестник Новинар.

 

Търсенето на имоти расте въпреки високите цени, съобщава вестник Новинар. Търсенето на недвижими имоти не намалява, въпреки покачването на цените. Това зави вчера управителят на консултантска фирма Иван Горанов. По думите му най-често жилища се купуват за лична употреба от обикновени клиенти. Все повече имоти се купували и от чужденци, които планират да инвестират у нас. Според Горанов сред основните мотиви на чужденците да вложат в имоти е природата. Най-търсените жилища остават апартаментите. Интересът към покупки на къщи обаче също се е увеличил. В София търсенето било най-голямо, обясни Горанов. В останалите градове като Пловдив, Велико Търново, Стара Загора интересът също се повишавал. Увеличение имало и в Сандански и Велинград заради многото минерални извори.

 

Жилище в Кърджали се изплаща два пъти по-бързо, отколкото в София, информира Сега.

53 домакинства и/или сдружения са изтеглили заеми от банки, всеки от които е бил над 1 млн. лв. Това показва статистиката на БНБ към края на юни. От нея не се разбира каква част от огромните заеми са изтеглени от домакинства и каква част от сдружения, фондации, клубове. Общата сума на изтегленото е близо 85 млн. лв., като повечето от заемите са в евро.

Шест месеца по-рано получателите на седемцифрени кредити - домакинствата и сдруженията, бяха с 18 по-малко и бяха за общо 52 млн. лв. Повечето от тях също бяха в евро.

Същевременно изследване на "Индъстри уоч" показа, че от трудовите си доходи живеещите в Кърджали могат да изплатят два пъти по-бързо жилището си, отколкото тези в София. Това е възможно, независимо че средните заплати за труд с ниска и средна квалификация там са с около 20 на сто по-ниски от тези в столицата.

В момента жилищата са сравнително евтини в 11 от 28-те областни града в страната, сочи още проучването. Според анализа начело на класацията по достъпност на апартаментите е Кърджали, следван от Кюстендил и Ловеч. Основна причина за това са негативните очаквания за развитие на икономиката, както и недостатъчното развитие на бизнеса в региона. Относително евтини остават и апартаментите в Пазарджик, Добрич, Габрово и Търговище. Следват ги тези в Ямбол, Хасково, Видин и Монтана. Общото между 11-те града, в които жилищата са сравнително евтини, е, че изпитват сериозна необходимост от чуждестранни вложения.

 

Allianz продава недвижими имоти за 1,3 млрд. евро, съобщана Инвестор.

Германската застрахователна група Allianz реши да продаде няколко свои недвижими имота на една от най-големите европейски компании в недвижимия сектор - IVG, предаде Ройтерс. Сумата по сделката е 1,3 млрд. евро.

Придобиваното портфолио включва няколко сгради във Франкфурт, Хамбург, Мюнхен и Щутгарт, в които в момента се помещава застрахователят, като Allianz ще продължи да ползва имотите след сделката, като ще плаща наем за тях.

Преотстъпването на тези активи ще позволи на групата да премине важен етап, за да сложи край на силната концентрация на недвижимите си активи в Германия и да може да се сдобие с по-диверсифицирано портфолио от имоти в международен план, обясняват от Allianz.

Компанията предвижда и последваща продажба на недвижими активи, тъй като „понастоящем условията за сделка са особено благоприятни", се казва още в съобщение на застрахователната група.

В момента 85% от имотите, които притежава Allianz, се намират в Германия.

Компанията IVG управлява недвижими имоти на обща стойност над 19 млрд. евро. От групата уточняват, че не предвиждат увеличение на капитала за финансиране на покупката. То ще бъде направено чрез кредитна линия и собствени средства.

Помо-о-щ! ипотекират ми имота, пише Капитал.

 

Текст от Закона за устройство на територията дава възможност на общините служебно да изземват имоти на "недобросъвестни" собственици

 

Семейство Николови живеят в шейсетгодишна триетажна кооперация в центъра на София. Съпругата е учителка, а той - инженер. С доходите си на средностатистическо семейство те едва успяват да съберат пари за своя дял в ремонта на остарялата и поолющена сграда. Част от съседите им също са готови да участват, но няколко категорично отказват да се включат в обновлението. Преди няколко дни общинска комисия е задължила собствениците да ремонтират за своя сметка фасадата и терасите, които се рушат. Ако не поемат разходите и на несговорчивите съседи, Николови и останалите добросъвестни домакинства може един ден да се събудят със значителни задължения към общината и ипотекирани апартаменти.

Такава възможност е записана в променения Закон за устройство на територията (ЗУТ), обнародван преди седмици в Държавен вестник. В един от текстовете му е предвидено, че всяка общинска власт в България може да ипотекира имот на собственик, който не го поддържа в добро състояние. В този случай общината ремонтира сградата за своя сметка, но я ипотекира в своя полза и така превръща собственика й в длъжник към себе си. Ако в бъдеще собственикът не погасява задължението си, общината ще придобие сградата.

В случай че започне да се прилага наистина, тази разпоредба ще взриви обществото и ще предизвика вълна от недоволство срещу местната власт. Освен че българинът е традиционно привързан към жилището си (почти 100% от жилищата в страната са частна собственост, по данни на НСИ), текстът е в драстично противоречие с конституционно гарантираната неприкосновеност на собствеността.

Кой прокара поправката

Проучване на "Капитал" показа, че тази разпоредба има най-много противници в юридическите среди, а най-много застъпници - сред представителите на местната власт. Всъщност оказа се, че много от попитаните юристи, политици, архитекти, нотариуси, кметове и други представители в общинските администрации изобщо не знаеха за нея. Това поставя въпроса как толкова важен текст, който застрашава основно конституционно право на толкова много хора в страната, изобщо си е пробил път до парламента, а след това и е гласуван от депутатите, без да му бъде дадена гласност и без да е съгласуван с експерти по гражданско и конституционно право. Вносител на поправките в ЗУТ е министерството на Асен Гагаузов. За частни имоти такива разпоредби са действали в България само в годините на социализма.

"Смисълът на този текст е да има сериозна санкция за собственици, които не поддържат сградите си в техничес­ки изрядно състояние и така застрашават и други хора", коментира главният архитект на София Петър Диков. Според главния архитект на община Търговище Елена Колева най-положителното е, че този текст ще има ролята на предупреждение към недобросъвестните собственици и ще ги задължи да се грижат за имотите си. Тя оцени новата възможност за общините като много добра, макар и с уговорката, че не коментира казуса от юридичес­ка гледна точка.

В досегашната практика общините също са ремонтирали за своя сметка стари и опасни сгради. След това са си изваждали изпълнителни листове и така са запорирали имуществото на съответните собственици на сградите. На много места обаче общинските чиновници се оплакват, че не могат да си съберат вземанията. "Преписките се точат по 5-10 години и това на практика обезсмисля задължението", казва директорът на дирекция "Контрол по строителството" в столичната община арх. Влади Калинов. "Какво да му вземеш на човек, който няма нищо освен имота си", допълва го и главният архитект на София Петър Диков. "Досегашната практика общините да събират вземанията си с изпълнителни листове не работеше добре", обобщи и Колева. Невъзможността на администрацията да си събере вземанията обаче едва ли е повод за драстичните мерки, записани в закона.

Възможността да се ипотекира сграда в полза на общината, ако тя не се поддържа от собствениците, вече съществува. Тя обаче се отнася само за паметниците на културата в столичната община. С преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството и застрояването на столичната община, приет в края на миналата година, тогава ЗУТ е променен така, че е разрешено на кмета да ипотекира сгради - паметници на културата, ако собствениците им не се грижат за тях и се налага да ги ремонтира общината. До момента обаче няма нито една учредена ипотека по този повод, което по-скоро налага извода, че текстът не работи. Загадка е защо при това положение текстът се мултиплицира в друг закон и обхватът му се разширява. "При паметниците на културата има злоумишлено неподдържане на сградите", коментира по този повод Петър Диков. Според него целта на някои собственици на такива сгради е те да се самосрутят и след това да се ползва мястото им. "Много от тези постройки и без това не стават за обитаване", заключава Диков. Такъв според него бил случаят с падналата миналата година сграда на ул. "Алабин" в София, която уби две момичета. Според Диков един от поводите за разширения обхват на ипотеките е бил именно този случай.
Как се взима чужд имот
Ако сградата е опасна, руши се или създава други проблеми - например от естетически характер, комисия от съответната община я проверява на място и издава протокол с предложение какво да се прави. Засега действаме главно по сигнали, казва Влади Калинов. В комисията задължително участват конструктори, архитекти, инженери по различни видове инсталации и член на Националния институт за паметниците на културата. Въз основа на протокола кметът издава заповед, в която е описано какво в какъв срок трябва да направят собствениците. Ако собствениците на сгради не извършат ремонтите, общината има право да ремонтира постройките за своя сметка и да ги ипотекира в своя полза. Собствениците са длъжни да допуснат общинските работници до имота си, пише в закона. Ако откажат, това се прави принудително с полиция.
Как технически ще се учредява ипотеката и как собствениците на жилища ще бъдат принудени да предадат нотариалните си актове на общинските власти, засега остава въпрос с повишена трудност. Законът не дава детайли за това. Според Влади Калинов, физическо "изземване" на нотариални актове няма да е необходимо, защото целият архив съществува и в общината. Нотариусите обаче поддържат съвършено различна теза: "За учредяване на ипотека е необходим оригиналът на нотариалния акт, данъчна оценка на имота и декларация от собственика му, че няма данъчни задължения. Без съгласието на собственика е невъзможно да се учреди ипотека", казва нотариус Радостина Тянкова. Според нотариус Димитър Танев, който е и председател на нотариалната камара, големият проблем е как да се установи собствеността. "За да се изследва собствеността, са необходими редица документи, много от тях са лични - завещания, делби и други. Без съдействието на собствениците това не може да стане", казва той. Танев напомни също, че извлеченията от данъчните регистри, които са на разположение в общините, не могат да бъдат документ за собственост.
Вратички за корупция
Дали ще заработи на практика текстът, или той е по-скоро "плашило" за собствениците на имоти е твърде спорно. Главният архитект на София Петър Диков признава: "Не съм убеден, че някой нотариус ще регистрира ипотека без съгласието на собственика." Според него текстът за ипотеките има преди всичко роля на тоягата от приказката за тоягата и моркова. Но без да се стига до нея. Според кмета на Варна Кирил Йорданов, дори в закона да съществува подобна мярка, по-добре би било тя да не се използва.
Законът дава възможност на общинските чиновници да ремонтират или събарят сгради по ред и правила, определени от самите тях. В отменения вече Закон за териториално и селищно устройство тези правила бяха регламентирани на национално равнище с правилник към закона. Събарянето на сгради е твърде тежка санкция, за да се оставят правилата за това в ръцете на общинския съвет, коментират юристи. Така ще стане възможно, в Несебър например, да се премахват сгради по критерии, съвсем различни от тези в Чирпан, Стара Загора или Русе. "Това развързва ръцете на всяка община да създава собствени правила по един не маловажен въпрос", коментира юристът Георги Богданов. Според него това е недопустимо, а дори и опасно. Възможността за нормотворчество на местно равнище по този въпрос развързва ръцете на местната власт в посока, която отприщва субективизъм, корупция и дори реваншистки настроения. "Представете си, че сте конкурент на кмета в една малка община или просто не сте му симпатичен. Той веднага може да ви спретне наредба, според която вашата къща или производствено хале е опасно и трябва да се събори", коментира юрист. Или да ви натовари с непосилни разходи за ремонт, чиито обхват, изпълнители и доставчици на материалите се определят от общинските чиновници. Според юристи в това се крие възможност за натиск върху гражданите да си продадат имотите.
Вратичка за корупция и за саморазправа е и дадената възможност на кметовете на общините да задължават собствениците да ремонтират или преобразуват сгради, които не отговарят на "естетически" съображения. Какви са точно критериите за това - не е ясно. Представителите на местната власт смятат тази норма за твърде разтеглива и твърдят, че не възнамеряват да я използват. Остава проблемът обаче, че такива неща са записани в закон. Ами ако някой реши действително да ги използва?