Иде краят на заробващите ипотеки

Все още се умува дали давността да е само за лошите ипотеки, или да включва и потребителските кредити. Друга идея е да се забрани на банките произволно да оскъпяват кредитите. Обсъжда се лихвата да бъде обвързана с международен индекс.Да се въведе 5-годишна давност за лошите ипотечни кредити и дългът към банката да се отписва при отнемане на единствено жилище. Това са част от идеите в пакет от закони, подготвяни от топфинансисти на управляващите, научи в. "Стандарт" от източници от "Позитано" 20. Очаква се текстовете да са готови до месец.

Има различни идеи колко да е давността - банките настоявали тя да е по-дълга, например 7 години, както е в Испания. Политиците обаче искат в интерес на потребителите срокът да е 3, максимум 5 години. Вероятно в крайна сметка ще се обединят около петилетката, след която задължението да отпада, ако банката не може да си го събере по съдебен ред.

Все още е дискусионен въпросът дали давността да е само за лошите ипотеки, или да включва и потребителските кредити. Проблемът е, че няма закон за фалита на физически лица - предишното мнозинство на ГЕРБ написа такъв, но той така и не бе приет на второ четене.

Въпреки съпротивата на банките вероятно потребителите ще спират да са длъжници на трезорите, ако съдия-изпълнител им отнеме единствено жилище заради неплащане на вноските. Претърпяла е развитие първоначалната идея на червените депутати в такива случаи потребителят да бъде отписан като длъжник на трезора.

В момента практиката на част от банките била да стават собственици на имоти, след това близки фирми правели един-два уж неуспешни търга да ги продадат на пазарна цена, след което го пускат на безценица, разказаха схемата соцдепутати. Така обаче кредитополучателят продължава да дължи немалка сума - разликата между размера на главницата по ипотеката, лихвите по нея и цената, на която е продаден имотът. Експертите на БСП са категорични, че ако не бъде изцяло освободен от задължението, длъжникът ще бъде разтоварен поне с 50% от него.

Друга идея е да се забрани на банките произволно да оскъпяват кредитите. Обсъжда се лихвата да бъде обвързана с индекса LIBOR например. Така, ако потребителят е сключил договор за кредит и нивото на LIBOR е бил 2,5%, това става съответният лихвен процент в договора му. Ако обаче LIBOR падне с течение на годините, лихвата също ще трябва да пада. Рискът тук е за потребителя, че при вдигане на международния индекс неговата лихва също ще расте.

Затова в момента се търси балансиран вариант, който да е в интерес и на потребителите, но да е и прогнозируем рискът за трезорите. "България се радва на стабилна банкова система и нашата цел е тя да остане такава. Но също така искаме да защитим потребителите", обясниха червени.

Потърсен за коментар, шефът на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев (ДПС) бе лаконичен, че има договорка с Асоциацията на търговските банки и е поел ангажимент да не коментира промените до изработването им в окончателен вид.