Реклама / Ads

1| 6066 |16.02.2012

Икономика на бедствията и авариите

.
Случайност или закономерност е трагедията в Бисер, политиците мълчат, защото знаят отговора
Ако бяхме в предизборна обстановка (2013 г.), българските депутати вероятно щяха да “яхнат” поредната трагедия и да спретнат една Временна парламентарна анкетна  комисия, която да разследва причините за наводненията в с. Бисер. И резултатът щеше да бъде серия от разпити на участниците в потопа. В крайна сметка отново ще очакваме поредните човешки жертви от очертаващия се апокалипсис при топенето на снеговете, както пророкуват анализатори на кризисни събития.

В действителност през целия демократичен период кризисните събития са само обект на отчитане, но не и да се направи сериозен анализ с цел превантивност, а не само извършване на спешни и неотложни аварийни работи. Тук не става въпрос само за наводненията, но и за целия спектър от кризисни събития, които НСИ следи и отчита. И ако някой от управляващите досега правителства се беше задълбочил в тази статистика, може би щеше да стигне до извода, че кризисните събития на практика са си  цял един сектор на икономиката  който генерира, от една страна, приходи, а от друга – разходи за различните стопански субекти в икономиката (държава, бизнес и домакинства). Ако вземем например данните за 2010 г., ще видим, че общите установени щети от всички кризисни събития надхвърлят 643 млн. лв., като приблизително 83% от тази сума се пада на наводненията.

В същото време извънредните приходи, които са получили пострадалите (домакинства, фирми, общини), възлизат на малко над 507 млн. лева. От тях над 273 млн. лв. са били предназначени за спешни и неотложни аварийни работи, или с други думи тях ЗОП не ги лови, т.е. „к`вото кметът каже”, и на който реши ще даде поръчката.  Икономиката на бедствията и авариите си е стопански сектор, който или трябва да е част от икономическото министерство, или самостоятелна институция въпреки негативите, които показа бившето министерство с подобно име, и то най-вече заради онези огромни средства, които потънаха, скривайки се зад уточнението „спешни и неотложни аварийни работи”.

При сега съществуващите правила координацията при бедствия и аварии е приоритет на вътрешния министър. В същото време със ситуацията в с. Бисер се занимаваха министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, земеделският министър Мирослав Найденов, икономическото и регионалното министерство, МТСП и куп още знайни и незнайни институции. В крайна сметка, както писа един наш ежедневник: „От пресцентъра на МВР не успяха да обяснят има ли национален щаб и да дадат обобщена информация за нуждите на хората в другите бедстващи региони. Същият пресцентър сутринта съобщи, че в 41 населени места на територията на областите София - Самоков, Своге и Костинброд, Смолян - Баните, Рудозем и Девин, Кърджали - Джебел, Момчилград и Крумовград, Пазарджик - Велинград, е затруднен достъпът за доставка на хранителни продукти, медикаменти и други стоки от първа необходимост”. С други думи  повече хаос, отколкото координация
 докато премиерът не се нагърби и с тази задача.

Защо трябва да се обърне повече внимание на превенцията при наводненията, като част от кризисните събития?
• На първо място това е кризисното събитие, което носи най-големи установени преки щети за родната икономика. Дори и в международен план това също е факт. Според статистиката на международната база данни по бедствията и катастрофите на OFDA-CRED в Брюксел близо 1/3 от кризисните ситуации от природен характер в световен мащаб се падат на наводненията;
• На второ място, по брой на загиналите и пострадалите, съотношението между природните (преобладаващо наводненията) и техногенните катастрофи е 9:1. Естествено не трябва да омаловажаваме производствените аварии, транспортните катастрофи и пр. техногенни събития, но само в с. Бисер загиналите са 10, а като прибавим и тези в Бургас, Варна и др. населени места броят им ще надхвърли една дузина. Според статистически данни на ЮНЕСКО от речни наводнения за периода 1947-1967 г. (период на слаба превенция) са загинали около 200 000 души, като това са занижени данни, според някои експерти по хидрология;
• Косвените загуби за икономиката при наводненията са значително по-големи в сравнение с другите природни бедствия. Според някои оценки косвените щети при наводненията са 8-10 пъти по-големи от преките, като към първите влизат и екологичните. Типичен пример е добивът на въглища в "Мини Марица-изток", който беше затруднен заради аварии в рудниците и наводняване на участъци от тях. Държавната ТЕЦ "Марица изток 2" работи при почти пълна мощност от 1500 мегавата, но е започнала да изгаря част от резерва си от въглища, които са спаднали до 214 хиляди тона. Това е и една от причините за спирането на износа на електроенергия. На 9 февруари при план от 100 хил. т. въглища в "Мини Марица-изток" са добити 85 хил. т., на 8 февруари те са били 40 хил., а на 7 февруари - 32 хил. т.;
• Около 60% от територията на страната е застрашена от наводнения. Само в област Силистра за 2010 г. не е регистрирано наводнение, а в област Видин -  щети от него. За други 2 области (Шумен и Разград) наводненията са били незначителни и не е отделян ресурс за възстановяване на последиците от тях. Във всички останали области са регистрирани щети и са отделяни извънредни средства за възстановяването им. Само потенциално опасните язовири по области са около 600, т.е. излиза, че около 1/5 от язовирите в България са опасни, според думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В световен мащаб наводненията застрашават почти 3/4 от земната повърхност, което е почти сходно с българските параметри на явлението;  

Причини и последици
• Неконтролируемата приватизация, съчетана с криминално преразпределение на публични ресурси и монополизация на собствеността през първото десетилетие на демократичните промени, доведоха до намаляване на устойчивостта на икономиката по отношение на кризисните събития (оказа се, че арендатори на язовири са фолкпевци, лица от криминалния контингент и пр. хора, нямащи нищо общо с хидросъоръженията).  Превантивната дейност срещу бедствия и аварии е силно занемарена  Финансовият ресурс за нея е драстично намален, а задачите се прехвърлят от година на година неизпълнени. На МВР през 2010 г. е било отпуснато символично финансиране от 1.33 млн. лв. за изпълнението на общо 5 дейности. То е изпълнило само 1 задача и е върнало в бюджета неусвоени 1.03 млн. лв., т.е. остават неизградени системата за аварийни прагови стойности за нивата на реките при наводнения (130 хил. лв.) и за мониторинг и ремонт на водоизточниците от дълбоки сондажи. При останалите министерства резултатите по превенцията са по-добри, но липсва яснота за половината от изхарчените 16.3 млн. лв. за бедствия. Нещо повече, през последните три години не са отпускани средства от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за почистване на речните корита и дерета.
• Хаос и противоречия във финансово-нормативната база. Според проучване на студенти–стажанти по право в парламента в момента има над 4000 действащи нормативни акта уреждащи в по-малка или по-голяма степен управлението при кризи. Естествено е при наличието на толкова много нормативни актове да има противоречия и припокриване по отношение както на органите за управление при кризи, така също и на техните правомощия и взаимодействия. Нагледен пример е приетото решение на заседание на кабинета, според което до 10 дни ще се изготвят промени в Закона за водите, с които контролът върху всички водоеми се възлага на "Язовири и каскади". Според икономическия министър обаче в "Язовири и каскади" няма кадрови и финансов ресурс. Там в момента работят около 120 специалисти с хидротехническо образование. "Ако приемем, че става дума за около 3000 язовира и всеки се нуждае от преглед и предписание веднъж годишно, това значи по 10 язовира на ден". Нещо като многоръкия Шива или социалистическия герой на труда, работещ на няколко стана и поне 2 петилетки напред.
• Недостигът на средства за поддържане и подмяна на хидротехническите съоръжения, които са публична собственост. Според някои оценки 3/4 от тях са достигнали критическия срок на ползване и е необходимо или основен ремонт, или тоталната им подмяна.
• Природните катаклизми, вкл. наводненията, обаче могат да имат и своята позитивна за икономиката страна. Те в немалко случай ускоряват икономическия растеж, тъй като трябва да се възстановяват разрушените при бедствията домове,  автомобили, битова техника, канализациии, водопроводи и пр. инфраструктура и т.н. Така например възстановяването на последиците от урагана „Катрина”, от който преките щети се изчисляват на 50 млрд. долара, допринесе допълнително с 5% върху икономическия растеж. 

  В крайна сметка дано финансовия министър  Дянков да се окаже добър пророк че не ни е нужна помощта на ЕС за бедствието, тъй като си имаме пари, "ние сме готови да посрещнем проблемите, възникнали от тежката зима и преливането на язовирите, благодарение на по-добрите ни финансови резултати от миналата година". Както се казва в подобен случай, от неговата уста в божиите уши, че иначе в противен случай ще се получи както в Цар Калоян, 5 години след водната трагедия хората продължават да задават въпроси и да недоволстват от разпределението на парите и помощите.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Парамов, Хърсев, Николов: Българската икономика е перфектна наука за мизерията 18| 8175 |19.01.2012 . Бизнесът поиска лицемерно: Икономика без приятелски кръгове! 11| 6938 |22.12.2011 . Ето на кое му се казва икономика... 14| 10004 |13.12.2011 . Европа диктува темпото и на БГ икономика 10| 5031 |06.09.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ