НСИ: 22% от българите не свързват двата края

Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“. През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1% за 2018 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2018 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование.

Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%. От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи своята етническа група.

Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие. През 2018 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (48.7%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.2%).

По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял. Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 3 пъти по-висок за турската етническа група.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на плащането навреме на разходите свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата.

През 2018 г. 20.9% от населението живее в материални лишения.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които имат затруднения при плащането навреме на разходите за жилището, като сред ромите това са 65.1%, за турската етническа група – 33.3%, и за българската етническа група – 24.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос (табл. 4).

Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си позволят, ако желаят, едноседмична почивка извън дома и около 63% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 30.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.