Бутафорни скопци и герои

Според него аз, Огнян Стефанов, съм стоял зад т.нар. сайт „Опасните”. Това била причината да бъда пребит жестоко. Също така Иванов е категоричен, че съм измислен герой, който си приписва някакви заслуги в областта на журналистиката. Всичко това той заяви смело, коментирайки моето участие преди това в същия този блок.

Това не е първата медийна изява на Александър Иванов по темата. Досега не съм отговарял, защото смятах, че не си заслужава да легитимирам този човек, който допреди нападките срещу мен беше дълбоко неизвестен. Мълчанието ми обаче очевидно превъзбужда въображението на Иванов, прави го смел и дори го превръща в някакъв български вариант на Анджела Дейвис. Затова сега ще кажа няколко думи. Правя го заради читателите на Фрогнюз, както и заради екипа, който списва сайта.

Александър Иванов бе назначен на работа лично от мен. Обясни ми, че е напуснал предаването „Господари на ефира”, където бил шеф на екипа. Не го попитах за причините, но той обясни, че организацията на работа не била добра, заплащането било извършвано по странни начини - на ръка, на някакви ведомости, под формата на хонорар, колкото преценяли продуцентите в дадения момент и т.н. С една дума – писнало му. Тези подробности никога не са ме интересували, защото всяка редакция си има свой ред и правила, в които е некоректно да се наднича. По-късно нещата се оказаха съвсем различни. Негови колеги от Нова телевизия разказаха, че е имало случай, при който Александър Иванов след употреба на алкохол е ползвал такси, избухнал скандал с шофьора за плащането, имало батални сцени и пр. Някои медии бяха отразили случката в крими колонките си. Предположих, че нещата се преувеличават и не обърнах внимание.

За двете години, през които Иванов е работил във Фрогнюз, са му изплатени заплати и хонорари, равни на тези в най-големите български издания. При спазване на всяка буква от закона, осигуряване на пълния размер на заплатата и пр. Ползвал е безплатен служебен мобилен телефон, осигурени са му били всички условия и екстри, каквито не всички редакции са в състояние да предоставят. (Казвам това, за да се разбере, какво е загубил с напускането си, което не е маловажно при анализиране на последващите му действия.)

Както и да е. С течение на времето забелязах, че съществува напрежение в екипа. Постепенно хората започнаха да споделят, че докато съм бил в болницата Иванов се разпореждал като едноличен собственик, издавал заповеди и т.н., но самият той се появявал в редакцията все по-рядко и по-рядко. Отсътвието си обяснявал с това, че е бил при мен в болницата, а по-късно в дома ми. Счетоводителката пък в един момент ми съобщи с известна доза притеснение, че Иванов непрекъснато искал авансово и допълнително пари заради някакви битови инциденти в дома му.

Зачестиха и сигналите от хора от гилдията, че на места, където е присъствал по силата на служебните си задължения, е злоупотребявал с алкохола. Колеги от други издания ми се обаждаха, че са го виждали пийнал в работно време на различни места в София. Не съм обръщал внимание на тези сигнали, защото допусках, че може да са пресилени или дори някой да се е заблудил. Пък и се случва понякога човек да уважи даден повод.
Тук искам да кажа, че през цялото това време Иванов се е ползвал с пълното ми доверие.

До момента, в който той трябваше да замине за Италия, където бяхме поканени двамата за участие в конференция на неправителствени организации, посветена на мафията и корупционните практики. Поради физическата ми невъзможност да пътувам, реших да пътува само Иванов. Разбрахме се, че ще подготви съответно изложение, което да прочете пред форума.

12 часа преди полета той ми се обади, че не може да пътува, защото нямал паспорт. В същото време на колеги заявил, че не му издават паспорт, защото имал неуредени взаимоотношения с данъчните още от времето, когато е работил в „По света и у нас” на БНТ. В последващ разговор пък ми сервира нова версия: имал проблем с германското си гражданство (?!). След това пък обясни, че в МВР се заяждали и не искали да му издадат документи и т.н. и т.н. Призна също, че не е подготвил изложението, което трябваше да прочете на конференцията в Италия. Да не ви занимавам с цялата бъркотия. Така или иначе Иванов не замина, организаторите бяха разочаровани, меко казано, а и претърпяха финансови загуби. Ние пък се изложихме чисто по нашенски.

Проведох разговор с Александър Иванов. Той така и не можа да даде смислено обяснение, защо му е международен паспорт, след като в рамките на ЕС се пътува само с лична карта. Помолих го да се заеме по-сериозно със служебните си задължения. Повторих това и пред целия екип по време на седмичната ни планьорка. Той призна, че се е отпуснал, но че щял да се активира. Дори си записа какво трябва да свърши през следващите дни. Вместо това изчезна. Не вдигаше и служебния телефон. Проведох отново разговор с него. Предупредих го, че ако продължи да не идва на работа, ще се наложи да се разделим.

Тогава той ми написа в електорнната поща колко много съжалявал за грешките си, колко много ме уважавал, че съм пример за него и ме молеше да му дам втори шанс. Дадох му. Но той продължи да не идва на работа. Така се стигна до решението ми да се разделим. През това време останалите колеги започнаха да споделят за негови няколкодневни отсъствия и преди, както и за присвоени от него пари, които всички събрали, за да ми купят подарък за Коледа. Наложило се да го привикват и да настояват да върне сумата, което той в интерес на истината направил, но с голямо закъснение. Казах му тези неща, а той обвини колегите си, че му завиждат, защото е на много високо интелектуално ниво, завършил бил немска детска градина, също и Националната гимназия за древни езици и култура, че е живял в Мадрид при дядо си и бил „много високо”. Другите били дребни душици, нямало как да го оценят и говорели срещу него, за да го злепоставят пред мен.

Статистиката обаче показваше, че месечно той е писал по 2-3 материала, някои от които преведени или от други медии (приоритетна тема му беше сексът, а в стаята си беше сложил на стената снимки на порноактриси). В същото време получаваше своята заплата и хонорари, считайки, че ги е заслужил.

Междувременно, в някои разговори с мен, споделяше, че се е срещал с дипломати в София, които ясно подсказвали, че са наясно, от къде са ми дошли неприятностите. Казваше ми тези неща в личен разговор, защото му подслушвали телефона. Даваше и характеристики на службите, прокуратурата и МВР, които няма как да цитирам тук...

Довери ми също, че когато разговаряли с него, хората от МВР и службите му подсказвали настоятелно към кои версии да се придържа по отношение на случилото се с мен.

Колкото до темата за геройството, самият Иванов поиска да бъде охраняван, защото получил някакви заплахи. От къде, от кой и защо – така и не е ясно до ден днешен. И защо е получавал заплахи, след като няма нищо общо с мен и моето „участие” в „Опасните”? Може би заради интервютата му с някои от порноактрисите? Или заради честите му влизания в сайтове с детско порно? В хард диска тези неща се пазят и не е невъзможно следователите, които са проверявали служебните компютри, да са се натъкнали на интереса му към педофилската тема. Което обяснява някои неща, ако е така. Кой знае...

Днес, пред читателите и екипа на Фрогнюз признавам, че съученици и състуденти на Александър Иванов са ме съветвали многократно да внимавам с него и по възможност да се разделя с редактора си при пръв удобен случай. Казваха ми, че още като ученик прякорът му бил Черешата, защото често се „качвал” на нея. Не ги послушах и сега си плащам данъка. Но не заради това ви занимавам с Иванов, а защото под „унищожителния огън” на своя бивш колега незаслужено попадат хората от сайта, които по моя вина бяха принудени да работят заедно с него две години.

Иванов твърди, че си е направил изводи относно мен, които днес го превръщат в истински борец за справедливост, морал и чест. Странно. Неотдавна разбрах, като съпоставих датите, че той ми е писал писмата с молба за втори шанс, че се е учил от мен и т.н. дни след като вече е започнал да повдига завесата за „истината” около мен. За този ли морал става въпрос?

Много още неща мога да ви разкажа за Александър Иванов, които той е разказвал на мен и колегите си, но ще ви ги спестя, защото си имате по-важни занимания. Пък и при него е интересна личната му, а не творческата му биография, както сам обича да казва.

Ще спомена само още нещо. Когато стана ясно, че Иванов вече не работи при нас, много хора се обадиха да питат, как сме го търпяли толкова време. Дори лекар от ВМА изрази истинското си учудване, че е изкарал толкова дълго време при нас. Чудеше се и каква ми е била кадровата политика.
Ами слаба, съдейки по Иванов.

Аз също съм си направил някои изводи, при това не с чаша в ръка в късна доба, а бидейки на системи и на операционната маса. Александър Иванов ми е вярвал и ме е уважавал до момента, в който спря да получава заплата и хонорари. След това откри „истината” и тръгна да я проповядва. Това му даде шанс да стане с нещо известен. В един момент той привлече вниманието, което не успяваше да направи чрез материалите си. Очевидно, разобличавайки моето фалшиво геройство, той е на път да си изгради име на истински журналист, какъвто до момента не е успял да стане. Доста доверчиво и охотно някои медии подкрепят начинанието му. Тяхно право е да правят това, но биха могли да избегнат моите грешки, като проверяват кого точно лансират.

Накрая искам да кажа още нещо. В материалите, които съм писал, са засегнати много хора и интереси, които властваха, а някои продължават да властват и сега в държавата. Не става въпрос само за политици, а и за техни приближени бизнесмени. Те или подобни на тях поръчаха на професионалисти да бъда убит по този варварски начин. Не посмяха да търсят правата си чрез съд. Днес Иванов твърди, че нямало как да го направят, тъй като сайтът „Опасните” бил анонимен. Ами как тогава ме припознаха като негов „баща” и ме наказаха? Защо не използваха доказателствата, събрани от ДАНС, за да разгромят клеветниците в съда? Не, те предпочетоха да бъда убит. За пример на останалите. И понеже оживях, с Божията помощ и тази на великолепните екипи на Военно-медицинска академия, сега се търси друг начин да бъда отстранен, омърсен, смазан.

Не се заблуждавайте, уважаеми читатели, колеги и приятели, че у нас демокрацията е завоювала някакви територии. Заради користните си интереси немалко политици, олигарси и част от подчинените им служби са готови на всичко. Ще продължат да тиражират, че карам джип, че около мен има съмнителни неща, че съм свързан с бизнесмена Младен Мутафчийски, който нали знаете, е един лош човек, че съм поръчков журналист, че съм се овъртолил в някакви далавери, че ще бягам в чужбина, където са тайните ми банкови сметки, че съм агент и т.н. Има достатъчно хора, които ме познават, с които сме работили в различни медии, които знаят какво съм написал и дали съм от категорията „слагачи”. Като не можаха да ме затрият физически, ред е на психологическото убийство.

Не всичко от Сталин и Берия е забравено, запомнете го от мен. И не е толкова важно дали аз съм „големият журналист”, за който се представям. Но аз съм убиваният журналист, който оживя въпреки законите на медицината и имам право на това мнение. Който иска да ми вярва. Приемам за нормално еднодневки в занаята, които не са написали два реда като хората, да сеят зараза наляво и надясно. Но не е нормално някои медии и техни представители да се правят, че няма ваксина срещу този журналистически „грип”.

Същите медии и техни представители нито веднъж досега не попитаха прокуратурата как върви разследването, кои са извършителите, кои – поръчителите. Дали ако ги бяха открили, нямаше да се разберат много от нещата, които днес фриволно някой ми набутва в очите, мислейки се за голям храбрец. От уютното студио до шокова зала има пропаст, в която аз бях. И не го казвам, за да ви натрапвам личния си проблем и да прося съчувствие, а защото който е бил там знае нещо, което останалите само предполагат.

Така че Антон Хекимян от бТВ има много здраве, че е направил голям удар, като пусна след интервюто с мен Александър Иванов да го коментира, без дори да ми спомене предния ден, че такъв е „хитрият” му сценарий. Има в гилдията други арменци и арменки, от които би могъл да вземе няколко урока. Някои от тях биха го посъветвали да попита някой от по-първите мъже в държавата, как така един сайт може да се превърне в опасност за националната сигурност, а корупцията, грабежите, убийствата, мафията, контрабандата, саботираното здравеопазване и образование – не.

В тази връзка си позволявам нещо дръзко, което никога не съм правил: препоръчвам на ръководството на бТВ да покани на работа в екипа си г-н Александър Иванов, който, ако се съди по собствените му признания, би могъл да я оправи тази телевизия, за нула време. Апропо, същият Иванов онзи ден отново ми е написал писмо в електронната поща. Сетил се, че има някакви тетрадки, които искал да си вземе от редакцията. Поставя условия обаче: когато отиде, там да е само счетоводителката, защото останалите не можел да ги търпи, защото ги презира. Ако не съм му осигурял тези условия, щял да ми изпрати „армия от адвокати, негови приятели, които били нахъсани копелета” и само чакали сигнал да ме разкъсат. Не само мен, но и другият собственик на сайта Младен Мутафчийски. Писмото е писано в 4 часа сутринта. Около това време на денонощието са сътворени и останалите му писания в интернет.

Това е последният път, в който ви занимавам с тази тема. Фрогнюз е сайт, който си е извоювал име и има своите верни читатели. Те ще преценят кой прав и кой – крив. Някои от анализите ни за това, което става в държавата в последно време, имат по над 30 000 уникални посещения на ден. Който разбира, знае за какво става въпрос.

Разбира се не ми е безразлично, когато някой ме оплюва и забърква името ми в някакви свои болни фантазии. Близките ми, както и екипът на изданието, също са в некомфортна ситуация, меко казано. Давам си сметка, че атаките, които продължават вече втора година, могат да повлияят негативно на Фрогнюз. Но нали това е целта на кампанията и нейните автори. Същите тези хора, които пратиха убийци да ме ликвидират. Чукове, винкели, тръби и александъривановци са техните оръжия.

Има истински герои, има и измислени. Нямам претенциите за историческа принадлежност, така че темата с геройството ми е чужда. Но мисля, че най-опасни са бутафорните герои. Скопците, които нищо не могат да сътворят и се прилепват към нормалните хора, за да минат и те за такива. Може би се утешават, че поне пеят като кастрати. Но и това не са. Защото са зависими от служби, от пари, от алкохол, от личните си комплекси, прикриваните си щения и перверзни фантазии. Пазете се от тях като от огън. Аз не можах...

Толкова от мен.

Огнян Стефанов,
Главен редактор на Фрогнюз