Джунглата
Визираният магистрат се свързва с операциите на вътрешното ведомство срещу организирани престъпни групи за източване на ДДС, проведени с кодови наименования "Захарно петле" и "Универсалният". За първата основният заподозрян е синът на алкохолния бос Миню Стайков – Стайко, а за втората – Иван, синът на бившия земеделски министър от правителството на Беров – Георги Танев.
След като анонимния засега магистрат поканил тези добри хора на работен обяд, поведението им се променило, комуникацията помежду им била преустановена и те започнали “да чистят опциите със съответните компютърни конфигурации”.
Мила родна картинка, нали... Защо ли не се учудвам? Трябва ли да си припомняме колко пъти добрите приятелски контакти между служителите на Темида и българските бандюги провалят разследвания срещу последните? Трябва ли да си представим в колко случая същите тези добри отношения стават причина не да се провали, а изобщо да не се започне разследване?
Другият казус обаче решително надхвърля дори въображението българско. Според в. “Монитор” прокурор бил въоръжил една от най-сериозните банди за обири в София, като с постановление им е върнал инструментите за проникване и заглушаване на СОТ.
Бандата с тартор Мишо Кривия била арестувана при акция „Защитените“ през 2011 г. – малко след като направила неуспешен опит да обере клон на ДСК в центъра на София. Първоначално на заловените бандюги била наложена мярка „задържане под стража“, която по-късно била заменена с гаранция в размер от 2000 до 5000 лева и подписка. Накрая разследването било прекратено, а намерените конкретни доказателства – радиостанции и средства за преодоляване на прегради, не били счетени за важни от прокуратурата – и върнати по живо и по здраво на обирджиите.
Как ви звучи това? Става дума за прокурор – следователно за човек, който по дефиниция защитава интересите на държавата и обществото срещу организираната престъпност. И който не само че оставя същата на свобода – след като – забележете – се е опитала да обере банков клон, но и им възвръща оръдията на труда, свързани със съвсем конкретна и целенасочена обирджийска деятелност.
С други думи – в случая имаме не само отказ от правосъдие. Имаме магистрат, който открито и недвусмислено застава на страната на престъпността. Който я пази и партнира с нея. И който с действията си признава нейните права – да обира банки, пробивайки специализирано тяхната защита – с върнатите персонално от него технически средства.
В друга държава това би предизвикало нечуван скандал, а прокурорът, уличен в подобно покровителство, би престанал да бъде такъв още на следващата сутрин. И много вероятно би запълнил опразнената от бандюгите килия.
У нас обаче не. У нас е допустимо дори това. И защо не – след като е възможно един магистрат да оправдае по съвест хора като Марио Николов и Людмил Стайков – по най-наблюдаваното от ЕС дело, за което техните европейски помагачи отдавна са осъдени и излежали своите присъди; по делото, свързано с техните далавераджийски золуми, заради които България загуби стотици милиони евро от спрените присъединителни фондове – и беше определена като най-корумпираната страна в ЕС.
И защо не – след като покойния Татарчев си пиеше ракията с гангстерския елит, а неговия приемник Никола Филчев превърна прокуратурата в лудница – и не даде косъм да падне от главата на Алексей Петров, известен днес като българският Октопод.
Прибавете към това и резила Венета Марковска. Прибавете и резила Гугушева. Прибавете и факта, че ВСС се ослушва за разни странни обстоятелства около Цацаров като глиган в тръстика – и най-вероятно утре ще го провъзгласи за главен прокурор.
(Освен ако същият не се окаже мюре, ако гласуването пропадне или се окаже невалидно поради странните правила за неговото провеждане – та се наложи и тук второ, а може би и трето раздаване – и след време вземем, та осъмнем с главен прокурор настоящият ВРИД – Бойко Найденов.)
Прочее – това не е държава. Липсата на справедливост зачертава държавността. Абдикацията на магистратите от тяхната мисия прави правото излишно – и въвежда закона на джунглата като единствен валиден принцип.
А джунглата не е – и не може да бъде държава. Тя е диво място, забравено от Бога и от нормалния свят, в което се извършва най-удивителната трансформация на нашето време – връщането на човека в пещерата.
Едвин Сугарев
svobodata.com
Моля, подкрепете ни.
