Грях пред Рождество: Опитайте да смените граф Игнатиев със Списаревски и защитниците на МОЧА ще ви избият зъбите

На 23 декември 1876 г. (4 януари 1877 г. по нов стил) е свикана Цариградската посланическа конференция с участието на Великите сили от една страна и Османската империя - от друга. Конференцията е опит за мирно разрешаване на Източната криза, като целта ѝ е да се вземат решения за преобразувания в европейската част на Османската империя.

В центъра на вниманието са българските земи, които трябва да получат нов статут, а не като част от Османската империя. На предшестващите конференцията заседания се стига до решение да се даде автономия на българите в граници близки с обхвата на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г. Това е официално и авторитетно признание за националната ни обособеност.

Участие в конференцията взимат представители на следните страни: Великобритания, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската империя.

След множество предложения крайното решение взема под внимание английския вариант за съдбата на българските земи и етнос. България е разделена вертикално на източна автономна област с център Търново и западна автономна област с център София. Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Двете области са със статут на автономии, но под васална зависимост от Османската империя. Проекта е връчен на Високата порта на 21 декември 1876 г. Султан Абдул Хамид II опитва, чрез политическа маневра да отхвърли исканията на Великите сили. Той назначава за велик везир Мидхат паша. На 23 декември Цариградската конференция е официално открита. Сафет паша заявява пред представителите на Великите сили, че султана е реформирал 600-годишното османско управление като е „ощастливил“ империята с конституция. Според Високата порта направената реформа ще реши проблемите на Балканите и предложението отправено към Високата порта може да бъде отхвърлено.

Този и други варианти са отхвърлени от османска страна. 

"Замирисва на барут“ и войната е само въпрос на време.

Априлското въстание заварва руската дипломация неподготвена. Насилията и зверствата над българското население обаче предизвикват вълна от протести и недоволство в Европа. Затова се и свиква конференцията в Цариград.

В този момент руската дипломация предприема коварни ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение зад гърба на Великите сили. С него двете империи си разделят териториите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите, в частност на българска територия. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

Можем да считаме 15 януари 1877 г. за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция.

Ако беше призната територията от Британския проект, цялостна или поделена, това би могло да изпълни една много по-благоприятна национална идея, която да намали възникналото по-късно напрежение между българите и останалите народи на Балканите (би се предотвратила борбата за Освобождение на Македония, както и спорът между България и Румъния за Добруджа- бел. ред.)“ - заявява преди време историкът Александър Стоянов.

По повод годишнината от Цариградската конференция няколко пъти по национални медии ни повтарят клишето „Граф Игнатиев - архитект на свободна България“. Невероятно! Човекът, койно е доволен от обесването на Васил Левски - „архитект на свободна България“? Що за нация сме!

Повечето български историци са единодушни, че граф Игнатиев е обслужвал единствено интересите на своята империя. И в онзи момент е вярвал, че за Русия Апостола е по-полезен мъртъв.

За истинската роля на Игнатиев в българското освобождение се научава едва през 1930 г. При управлението на Кемал Ататюрк турският държавен архив решава да разчисти помещенията си от задръстилата ги книжнина, трупана векове наред. Две български фабрики за производство на хартия проявяват интерес към суровината и купуват няколко вагона. Оказва се, че те съдържат безценна информация. Сред архивите са открити и преписи от разпитите на свидетели по време на процеса срещу Левски в София през 1873 година. Тези документи хвърлят светлина върху нееднозначната роля на Русия и нейния имперски пратеник в Истанбул за начина, по който борбата на българите за освобождение е била използвана за целите на руската имперска политика на Балканите. Нейна звездна цел винаги е била завладяването на Проливите. Левски в тези планове не е имал място и дори е бил пречка.

Защото възгледите на Васил Левски за българското освобождение изключват вмешателството на която и да е външна сила, преди българите да покажат волята си за въоръжена борба срещу османското владичество. "И от дявола можем да потърсим помощ, но първо трябва сами да си свършим нашите вътрешни работи, а след това да молим други да помагат", пише Левски през 1872 година.

Ето какво пише граф Игнатиев по повод съдебния процес срещу Дякона:

25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873. „Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев“.
                                            
Ето и заповедта на княз Александър Дондуков – Корсаков, с която като оглавяващ руското управление на България през 1879 г. назначава вярното на Русия мекере, един от убийците на Левски – хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май, 1879 г.

По това време същият Хаджипенчович е и депутат в Народното събрание. Той поддържал контакт и с граф. Игнатиев.

Къде тук е мястото на героя, летеца, българския орел Димитър Списаревски?

Същият загива четири дни преди Бъдне вечер - на 20 декември 1943 г. Загива във въздушен бой, защитавайки столицата на България от американската и британската авиация, врязвайки се със своя немски истребител Messerschmitt Bf 109 в американска "летяща крепост" B-24.

По времето на социализма за Списаревски се говори само около датата на неговата смърт. Причината е, че той бил луда глава и националист, който в гимназията често се биел с членове на РМС (младежката комунистическа организация). Като офицер заявявал, че ще се изправи срещу всеки, който застрашава родината му. Излита срещу американски и британски самолети, защото страната ни е обявила война на САЩ и Великобритания и те ни смятат за свой враг, какъвто сме и били.

Ако бе жив на 5 септември 1944 г., когато Съветския съюз обявява война на България, той би излетял и срещу самолетите на червената армия…

Днес най-голямата ни авиобаза се казва „Граф Игнатиев“. На името на човека, чиито действия срещу България споменахме накратко. В София и други градове се извисяват грандомански паметници на съветската армия, която ни окупира през септември 1944 г., а паметникът на храбрия български пилот е сгушен между блокове в столичния кв. „Дружба“. Пространството около него понякога е мръсно и отблъскващо.

Ще наскачат гневни защитниците на МОЧА, Путин и Кремъл: Какво ни занимавате с тези неща в навечерието на Бъдни вечер и Коледа? А кога е подходящото време, товарищи?

Същите тези хора непрекъснато повтарят, че трябва да имаме памет за миналото си. Тогава да им припомнтим, че още 1945 г. Коледа е забранена да се отбелязва в България, защото е църковен празник. Ето какво пише няколко години по-късно Румен Аврамов, завеждащ отдел „Наука, образование и изкуство“ към ЦК на БКП: „От проучванията, които направихме, става ясно, че коледуването има религиозен характер, който народът свързва с рождество христово (изписано е с малки букви…). Етнографският институт на БАН е включил в своя план изцяло проблемите за старите народни обичаи, те ще бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо съдържание. Съгласно тазгодишния план институтът се занимава със сватби и кръщенета, защото това са обичаи с най-масово и ежедневно практикуване.” Сватби и кръщенето пред Рождество! "Бяла роза" и купонът да върви...

Сега разбирате ли, че още не сме изкупили греховете си пред истинските синове и дъщери на България.

Затова Списаревски все още няма шанс пред граф Игнатиев: зад единия е Русия, петата руска колона у нас и Митрофанова с Волгин. За другия се сещаме няколко дни преди Коледа - ако се сетим въобще. Опитайте да смените името на чужденеца Игнатиев с това на Списаревски и онези от МОЧА ще ви избият зъбите...

Авиобаза "Кап. Списаревски" - звучи логично. Ако имаме достойнство. Имаме ли? Калко човешки би било предложението да дойде от пилота Румен Радев...

Огнян Стефанов

П.П. Още нещо, което много българи не знаят. Граф Игнатиев е считан от редица руски историци за политик, привърженик на грубата сила. Като министър на вътрешните работи на Русия по времето на Алекдсандър III Игнатиев подлага евреите в страната на нечувани гонения и репресии. Хиляди са уволнени, прокудени от домовете и от страната. Същата жестокост той прилага и към много села, наричайки жителите им мързеливци и крадци. В Русия нама нито един паметник на Игнатиев, но в България той е възвеличаван от определени кръгове. Ние се гордеем, че сме спасили българските евреи, но се кланяме на брутален руски антисемит.