Кой е българинът с бюлетина в ръка и кой – кибикът? Как тв реалити шоуто влияе на изборите

Българите изгубиха апетит към изборите. Причината е, че са дълбоко убедени, че нищо не зависи от тях. Страшното е, че няма аргументи срещу тази убеденост. Повечето институции не работят, конституцията се погазва тотално на всички нива – от пияните шофьори до висшия политически клир. Независимата правосъдна система отдавна е зависима. както и т.нар. „четвърта власт“ – медиите.

В избирателните секции отиват онези българи, които очакват нещо лично за себе си. Едни да получат пари за гласа си, други се надяват да запазят статута на назначени от определена политическа сила, а трети – да се възползват от корупционни схеми, свързани с власт и политика. В България по-голямата част от тези хора са наричани за благозвучност „твърди ядра“. Всъщност са зависими субекти, тарикати или страхливци, които са непригодни за конкуренцията на свободния пазар. Всички те разчитат държавата да се грижи за тях. Нямат смелостта и възпитанието да носят отговорност за себе си и за семейството си. Аутсайдери, играещи ролята на разсъдливи граждани, които не поемат рискове. Твърдите ядра са котвата, която държи българското общество на едно място.

Негласуващите 70 на сто са в ролята на кибици. Те наблюдават със саркастичен поглед какво се случва, нападат в социалните мрежи всички и всичко, което не съвпада с тяхното мислене. Много от тях са отвратени от политиците – с основание, и не вярват, че нещо може да се промени. Сред тези 70% има хора със солидни дипломи, образовани и опит, както и напълно граждански незаинтересовани лица. Обединява ги апатията след десетилетия лъжи – от 9.09.1944 г. до ден днешен. Самият факт, че 50 години всички власти, минали през управлението на страната не успяват да достроят магистрала „Хемус“ е достатъчно красноречив за безотговорността и некадърността на елита. Същата грозна картия се разиграва от десетилетия и по повод адрената енергетика и въобщо по темата "енергетика".

Всичко това се побира в понятието „ниска политическа култура“. Но тази ниска култура е възпитавана, отгледана и дори вменена на голяма част от населението.

В момента по т.нар. обществени телевизии се излъчват 14 реалити шоута! По-голямата част от тях облъчват зрителите с пошлост, мечта за изкарване на добри пари без труд, с производство на „звезди“, придобиване на известност. Рекламата, която отдавна се е превърнала в рецидивираща пропаганда, е че въпросните предавания показвали народопсихологията и това ги правело поучителни и полезни.

Нито една подобна тв нелепица, не се излъчва от големи световни телевизии. Има си канали, където, който е зажаднял за простащина, воайорство и малоумие може да следи публичната излагация (деградация) на себеподобни.

Страхът от бъдещето кара много българи да се завират в миналото и да го обличат в носталгични дрехи. Това бягство е аргументирано със загриженост за следващите поколения. Вятър и мъгла, подлост и измама. Това е разрушителната вътрешна сила, която изяжда енергията и волята за изграждане на приятно настояще, върху което да се гради още по-комфортно бъдеще. Свикнали сме с опиканите вагони на българския влак, но не искаме да поставим мощен локомотив да тегли скърцащата, ръждясала композиция. Купуваме локомотиви втора употреба, които вече са си свършили работата в други страни и идват тук "уморени". Все отблъскваме от съзнанието си мисълта, че бъдеще втора ръка или назаем няма.

Такива са онези, които ще гласуват и онези, които няма да отидат до урните. И едните и другите са обладани от досада, но първите поне имат някакъв мотив.

Точно на това разчитат политиците. Затова и този път ще се окажат единствените печеливши.

Емил Азар