Самолетът се приземи. В Лондон беше влажно и шумно. Не ме изпращаше никой. Хийтроу беше препълнено (70 милиона пасажери на година), но бях сам.

София ме посреща бяла и ... чиста. Отсреща е Витоша, потънала в прегръдката на зимна мъгла. Жълти таксита са подредени като копчета пред аерогарата. Засмени лица на посрещачи и топли сълзи.

Спомен ме връща далече, там, където пушек играе над комините, а зад оградите се чува приглушена празнична глъч. Събират се семействата. Точи се вино, питка ухае в печката „Металургъ”, мъжете цепят дърва, децата воюват зад снежни крепости, а снежният човек наблюдава отстрани – мъдър и вечен.

Идва Нова година...

Всяко завръщане е паметно. Изброяваш наум преживяното. Преброяваш среброто в косите и бръчките около очите. Прибавил си три през изминалата година.

Ръцете ти са още силни, сърцето ти бие лудо. Всеки път, когато самолетът започне да се спуска над познатите полета и върхове. Топла вълна те облива, в гърлото ти засяда най-желаната буца. Вече сме си у дома - пръснатите деца по света.

Събираме се зиме или през лятото да седмица-две. Допир до познатото и обичаното. Полъх от преживяното детство. Опит за завръщане, завръщане... След опит за летене.

Знам за стачките и протестите, знам за мизерните заплати, за хората край кофите, за болните и сираците. Тъжен е техният празник. Така е навсякъде. От столетия. Справедливостта все ни се изплъзва: мерне се пред хоризонта и иди я гони. Гони? Точно в това е смисъла. Не се предавай, човече. Напусни, махни се, ако трябва. Потърси други светове, смени си професията, адреса, навиците. Не е страшно. Сърцето си е твое, то няма да те предаде. Потърси място сред смелите и находчивите, бъди като тях, бори се.

2011 си отива, идва 2012. Числа, но числа от моя и твоя живот. Няма да ги предам. Ще бъда достоен за тях. Какво като е трудно. Какво като е гадно. Какво като не се получава веднъж, втори път, трети... Накрая ще стане както го искам. Ще успея, защото имам кураж и воля. Защото не съм забравил селския пушек, нито часовете по история и български. Не забравям откъде се тръгнал. Отивам, тръгвам, но винаги се връщам. Защото сърцето и душата ми са тук.

Самолетът се спуска.

Чакат ме близките. Редиците им са пооредели. Но чувам плач на племенник, който ще видя за първи път.

Виждам мама и татко, поостарели, но все така достолепни и горди.

Завръщането е велико нещо.

Стоян Варчев

Лондон – София - Габрово

ПРЕД НОВА ГОДИНА

Пеньо Пенев

Улиците

задъхано тичат,

извиват, а сградите гледат с прозорци

към тях;

на внезапните радости взривът там избухва

в думи и смях.

- Тик-так, тик-так -

тиктака часовникът пак

и тика

колесницата на годината

по стръмнините на дните.

С нас през билото им

скоро ще мине тя!

Ний идем на времето

от дълбините корави, отдалеч идем!

И отиваме

много далеч!

Някой с увиснали празни ръкави

подига очите си,

сякаш издига меч.

О, тия очи!

На тревогата с блясъка мощен

като червени сигнали

те горят

и крещят,

те говорят безгласно,

те предупреждават:

- Мирът е

още в опасност!

А знайте ли?

Знайте ли, хора? -

Едно дете

ще бъде родено наскоро! Едно дете

скоро ще милват ръцете ми! -

Миличкото! Под сърцето ми

вече тупка сърчицето му,

хълца от радост мойта жена.

Мария! Любима!

Само три месеца има

до деня,

когато в къщи

ще станем

трима! Колко е хубаво, че

и тая година

отмина!

Гледайте

колко далеч сме дошли!

Родино,

на прага ти тропа

нова година,

на радости нови тя ще бъде родилка, нали?!

Нека дните й пият

на земята

плодоносния сок

за производство

на цветя

и пшеници!

Силни да бъдат

ръцете!

Размахът -

широк!

Клони и гнезда да има

за птиците,

за хората -

стряха

и песни,

и труд,

а за децата -

майчина пазва и топъл скут!

Хиляди тайни отгатнахме вече!

Времето

нищо от нас не ще скрий!

Ний тръгнахме рано,

от много далече

и много далече

отиваме

ний!

СЛЕД СТУДА И ВЯТЪРА СЕГА Е...

Ана Ахматова

След студа и вятъра сега е

хубаво, че огънят буи.

Пазих ли сърцето си — не зная,

но крадец един го присвои.

Празникът новогодишен тѐче,

розите огъваха стъбло,

а в гърдите си не чувам вече

трепета на пчелното крило.

И едва се сдържам да не плача,

но крадеца по очите знам.

И се плаша само от това, че

свойта плячка той ще върне сам.