И утре, когато Съветът по законодателството в Народното събрание започне да тълкува „мисловните категории“ на загрижените вносители неговите членове ще се натъкнат на замисленото парадоксално правораздаване. Мечтите и утопиите на ДПС-депутатите ще бъдат оценени от българските съдии като поредната им фикция, граничеща с доказаната наглост. Тогава защо им трябваше този измислен, глупав и пародиен фалит на КТБ?

Фалитът им трябваше, за да се освободят от скритите им заблуди, че чрез парите си са в състояние да препроектират ново начало, винаги съпроводено с нова печалба. Но този път фалитът ще им изиграе лоша шега.

Оценката за корупцията, регистрирана явно или неявно по време на прехода, е парадокса на самия преход. Дали корупцията е престъпление или не ще стане ясно скоро?! Засега обаче имаме само едно определение, че вездесъщата корупция е незнайно какво!! Знае се, че има само един фалит и то заслужен- фалита на КТБ. Знае се, че има само един виновник и той е известен- Цветан Василев. Другите са праведни и некорумпирани...

И така се започна с лъжа, измама и целенасочена подготовка за цялостното дискредитиране, злепоставяне и оплюване на банкера-водач. Изненадата обаче беше друга. Изведнъж толкова много журналисти, политици и финансисти замлъкнаха по същността на проблема- подготовката за фалита на КТБ. А след м. юни 2014 г. те трябваше точно и прецизно да уяснят защо Цветан Василев заслужава тази предначертано осигурена от БНБ съдба. Заради парадокса, следва да уточним отвътре мястото на гуверньора Искров и неговите заместници, както и на част от обкръжението на Василев, която най-много са се възползвали от възможностите му. Защо? Никой не пожела да проследи професионалния възход на Василев за последните 20-25 години. Най-малкото тези, които работеха с него, днес са със замръзнали уста. Нито Искров като бивш инспектор в „Банков надзор“ в БНБ, нито Димитър Костов като бивш финансов министър, довел държавата до фалит в края на 1996 г. и след това колега на Василев в ЦКБ, поискаха думата на спомена.

Да, Василев беше мащабен, умел, находчив и твърде смел във финансовите комбинации. Неговото пространствено мислене и прагматика на ползване на финансовите схеми му докарваха много завист, много индивидуален стрес, но и много успехи. Този Тръмпов подход постоянно да надграждаш към постигнатото на пазара вчера наистина беше другия стил. Впоследствие той роди и другия манталитет- на едновременно рисковия и успешен банкер.

Спомням си как през 1995 - 1999 г. като началник на управление „Валутни операции и ликвидност“ на ЦКБ и особено след 1997 г., когато стана член на Съвета на директорите на банката, Василев бе най-успешния стожер на пазара. Тогава същият този Димитър Костов работеше в ЦКБ като някакъв измислен помощник на главния изпълнителен директор Стоян Александров. Той чакаше не някой друг, а именно Василев, да заработи заплатите. Какво имам предвид? ЦКБ беше на ръба и в оперативния й резерв имаше между 30 и 50 хил. щ. д. Тогава Василев, особено в началото на дублираната промяна, която същият Костов и Румен Гечев създадоха в края на 1996 г., започна суаповите сделки на българския валутен пазар. Ако изобщо имаше нормален такъв.

Със суапите на Василев банката плащаше заплати, а днес, вчера или миналия ден, или преди цели 40 месеца, Костов като заместник управител на БНБ гласува за фалита на КТБ и участва пряко в срутването на банката.

През 1997 – 1998 г. Василев преподаде голям урок на всички банкери. С няколко комбинирани „хек-трика“ на свободния пазар, които никой не можа да проумее в детайли, той заработи перфектно за нуждите на ЦКБ цели 30 млн. щ. д. и стабилизира банката на пазара. Днес хитреците от БНБ не искат да признаят, че професионалистът Василев се е изградил и е работил сред тях, а не е кацнал от друга планета.

В онова време той беше първи в България. И да уточня: към онзи момент и впоследствие аз нито съм го познавал лично, нито съм се ползвал с нещо от него. Но истината трябва да се знае! Успехите му говориха за един съсредоточен, ясен, последователен и точен играч на банковия пазар. Пазарът, който роди бъдещите български капиталисти. За съжаление обаче, почти всички нови фигури не се бяха събудили от социалистическия си сън- като зависимост, мислене, хитрост и безвремие. В повечето случаи те мислиха само как да присвоят, грубо откраднат или излъжат държавата, която беше така щедра към тях. Това беше и ясния и предизвикателен модел на поведение към новия ред, който политиците дефинираха като успеха на стартовия ни преход. Така след четвърт век се оказа, че няколко последователни правителства, които все уж работиха денонощно за държавата, са работили само за олигархията. Днес, когато става ясно, че именно олигархията е завладяла и дирижира прогнилата държава, то единственият виновник- обявен и преследван за това, е Цветан Василев.

Уникален случай! Не е ли това парадокс на наглостта, венец на крадливостта и апогей на комбинативността на една ретроградна система на пародиен парламентаризъм?! Именно този схематично приложен псевдодепутатски режим по български с явното си единоначалие и скритите си зависимости не успя да осъзнае падението след инспирирания фалит на КТБ. Парадоксите, ползвани при фалита на банката, още повече ще разкрият уникалното недоверие към Парламента утре, а оттам и към цялата политическа класа.

За да се манипулира и заблуждава обществото, държавата се зае да се бори, ужким, с така форматираната корупция, крадливост, присвояване или казано с две думи- политическото мародерство. Родиха се търговете, схемите за надписвания и източвания, ерата на „перфектните“ печеливши и негодните подизпълнители, които вършеха работата, а след това си търсиха парите години напред чрез арбитражи. Псевдодемокрацията с регулация на действителните стопански отношения посредством директното влияние на политиците постави пред държавата ни фундаменталния проблем- директното определяне на печелившите. Той разкри цялата същност на фалшивия преход, началното натрупване на капитала, жалкото отстояване на принципите на законност, справедливост и точност от българските съдилища и прокуратура.

През последните 10-15 години органите за борба с корупцията от първоначалното конструиране на Комисията, през БОРКОР до днешната КОНПИ (Комисия за отнемане на незаконнопридобитото имущество) обогатяваха една посредствена администрация. Ако сравните бюджетите на КОНПИ от 2014 до 2017 г. вкл., ще констатирате разходи по издръжката за повече от 22 млн. лв. и свършена работа за по-малко от 4 млн. лв. Ползваната богата бюджетна програма се оказва срещу Нищото. И тук парадоксът доказа с голяма сила, че досега 2/3 от прехода ни е вървял по грешен път. Това идва да покаже, че без суров ред и друг тип прецизност няма да се разминем.

Каква е днес корупцията в България и кой точно се бори с нея? КОНПИ?! Първоначално, очакванията към комисията бяха огромни, но тя бързо профанизира дейността си и достигна до своята т.нар. „търговска тайна“. Констатацията, изразена чрез похвата на въпросната „тайна“, обобщава всички нагласи и ведения на председателя й Пламен Георгиев.

След като обяви, че е блокирала 2,5 млрд. лв. на Цветан Василев КОНПИ отчете феноменален успех. На пръв поглед тази зрителна измама удовлетворява напълно публиката. Иначе тя представлява уникален парадокс или по-просто е една огромна лъжа. От нея идва огорчението у българите. Те вярват на първоначално обявеното условие, а впоследствие разбират за неукостта и за огромната злоупотреба с доверието им от страна на държавата. Възниква основателният въпрос- Кой е виновен или пък кой лъже? Време е в КОНПИ да разберат, че идва моментът, когато този въпрос ще бъде поставен с пълна сила пред тях. За пропуснатия шанс и най-вече за направените излишни, напълно излишни, разходи на държавата България.

Това налага да посоча няколко факта за разликите в оценките по същество между Комисията и КТБ.

1.      КОНПИ се използва от организаторите на фалита срещу КТБ единствено и само с цел да се затруднят инвеститорите, които евентуално биха проявили интерес към някои от най-стойностните активи, придобити с финансиране от банката. Примери: Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс. Причината се крие в тяхното предположение, че краен собственик на тези активи и компании е Цветан Василев чрез фирмата BVI-EFV. По същество абсолютно недопустимо е по линия на КОНПИ да се блокират активи на фирми- самостоятелни юридически лица, дори при доказан престъпен характер на капитала на лицето краен собственик. В такива случаи трябва да се работи по друга и далече по-сложна схема. В казуса с Цветан Василев нито има доказан престъпен характер на неговия капитал, нито доказана връзка със собствеността на BVI-EFV.

2.      Абсолютно недопустимо е КОНПИ да има приоритет пред кредиторите на банката и нейните акционери. След като произходът на средствата, с които са придобити активите е банката, още повече, че те са и заложени в полза на банката. Единствената претенция на КОНПИ и то след съдебно решение би следвало да е по отношение на разпределение на девидента или окончателното разпределение на средствата след реализацията към Цветан Василев. Това може да стане само при положение, че всички кредити на лицата към банката са погасени в резултат на тази продажба. Всъщност прилагането от КОНПИ на този модел поведение- блокиране на активи, е творческо и те считат, че от тях зависи дали активът е попаднал в ръцете им или не.

3.      В конкретните случаи с Виваком и НУРТС, които общо представляват актив за над 550 млн. евро (близо 1,1 млрд.лв.). държавата не спря позорния търг-кражба на VTB. Чрез него на групата VTB – Велчеви – Спас Русев и на техния български покровител Пеевски бе дадено разрешение за придобиване на цена по-ниска от пазарната с над 500 млн. лв... Не че за тези три години активът не е загубил от стойността си. Ограничението можеше да стане чрез неиздаване на разрешение от КЗК, което тя не стори и посредством блокиране на активи на Вивателком-България- майката на Виваком, до изплащане на определена сума в масата на несъстоятелността на КТБ. Така по настоящем спорът е изнесен екстериториално в Лондон, където българската държава няма никакви шансове. Той се води между две претендиращи руски групи.

4.      Авионамс и Дунарит: по същият начин акциите на „ХЕДЖ инвестмънт“ в Авионамс бяха блокирани от КОМПИ, което не позволи на нито един сериозен инвеститор да участва в търга. Обезспеченията бяха свалени едва след като държавната ДКК спечели търга, на който не се яви никой, с цена на предприятието от ок. 20 млн. евро. При положение че за неговото придобиване са разходвани 40 млн. евро. През 2014 г. Авионамс спечели търг на НАТО за 180 млн. щ. д. като печалбата от сделката щеше да е над 30 млн. щ. д. При това с цената не се покрива и целият дълг на майката на Авионамс- „ХЕДЖ инвестмънт“ от 25 млн. евро, но и това не попречи на синдиците и КОНПИ да освободят актива- акциите. За разлика от Авионамс при Дунарит, чията майка също е „ХЕДЖ инвестмънт“, проблемът е далече по-сложен. Съдебното решение за вписване на увеличението на неговия капитал с парите на ЕМКО от 30 млн. евро, които трябваше да отидат за погасяване изцяло на кредита на „ХЕДЖ инвестмънт“ към банката, не беше изпълнено. На практика, след извършените цесии и прихващания от м. октомври 2014 г. Дунарит няма задължение към банката. Интересите на Пеевски обаче изискваха блокиране на сделката и превземане на компанията, вместо плащане към банката. Всъщност исканата национализация на Дунарит е в тотален ущърб на кредиторите на КТБ. А и след действията на синдиците, министъра на икономиката и подопечната му ДКК и банката, и дължавата са ощетени от замисъла на Пеевски с над 60 млн. лв. Като добавим и пропуснатите от Гебрев 60 млн. лв. загубата нараства на 120 млн. лв, уважаеми изчислители от КОНПИ.

5.      Тепърва предполагам ще възникнат сериозни проблеми при обжалване на действията и търсене на отговорност на шефката на Агенцията по вписванията. Тя не вписа решението на съда и осуети попълването на масата на несъстоятелността на банката с десетки милиони лева.

Всички тези особености на парадоксите на КТБ и КОНПИ ни определят като държава със странна съдебна практика. У нас в България всеки може да напише закон за да угоди на някого и всеки може да чете закона и да го прилага по свое усмотрение. Жалкото е, когато държавата започне да плаща милиони загуби, заради неточния обхват, неясната последователност и объркания времеви план в действията. Примерът на КОНПИ е повече от показателен.

Накрая, с някаква особена почуда бих искал да попитам председателя на КОНПИ, екс-прокурора, гражданина Георгиев, главния борец с корупцията за нещо особено важно. Какво направихте през последните три години по темата КТБ в обратен взаимносвързан план? Всички знаем, че Цветан Василев е ваш субект за всестранно разследване с цел за разпад и доказване на „удачен“ фалит за КТБ. Затова, наред със свръхглупостта да се търсят едни въображаеми 2,5 млрд. лв., нещо подобно на онези чували, в които трябваше да има надиплени цели 206 млн. лв., досега нищо не е открито.

България никога не е била така унижавана. Затова продължавам с въпросите към Георгиев: Разбирате ли, че в сегашната ситуация точно Вие, а не някой друг, трябва да олицетворявате точността и перфектността на държавата?! Допускането на некомпетентност и замяната на целите с извеждане на преден план на псевдодействията на Цветан Василев не са истинския фалит на КТБ. Какво предлагате да изведем като водещ проблем? Да Ви подскажа: проверихте ли произхода на парите на онези, които бяха оповестени като вложители в КТБ. Там държаха средствата си редица важни хора, сред които 65 депутати, 50 министри, 72 следователи, 152 прокурори, 184 съдии. А членовете на техните семейства?

КОНПИ бе създадена с цел да внесе справедливост в страната и да води реална борба с корупцията. Но днес чрез силата на фалита на КТБ нашата България се превърна в държава на безсилието. КТБ срина илюзиите, заради лакомията на олигархията. Ако КОНПИ си поставя за главна цел да опетни Василев сякаш той е универсалното зло в омърсената ни държава, лошо ни чака. Тогава парадоксите наистина няма да имат край.

Кольо Парамов,

финансов експерт