Политиците ни възприемат посланието на Байърли, както запорожците писмото до турския султан

   снимка Вяра Йовева
 Пети ден продължава епопеята „Американски журналист пише за Б.Б.” – І част и „Империята отвръща на удара” – ІІ част, с титри. В епизодите се включиха голям брой статисти, някои от тях с претенциите за поддържаща роля. Главната отдавна е заета Не за американската „пощенска кутия” Джеф Стайн, обаче, ако ме разбирате правилно. Този ветеран толкова се уплаши от пушилката, която вдигна, че отказа да посети София на разноските на столичния кмет. Ако бяхме ескимоси, щяхме да му се обидим, че не зачита гостоприемството ни, но сме европейци и ги разбираме тия неща.Страх го е човекът, голяма работа. Като не идва той, може пък Борисов да отиде в Америка. Я по линия на някоя операция срещу дрогата, я като премиер. Защото Борисов, където и да го барнеш – все става. Ходи на бал във Виена (някои разправят, че имал известен проблем с подбора на цвят за папионката, но това са все врагове на ГЕРБ). Ден след това бе в Долни Богров за боклука. Беше водещ и в „Шоуто на Слави”. Той ако имаше повече свободно време, то Слави... ама той Бойко е добър. Като Батман: наказва лошите и помага на добрите. Затова и посланик Байърли се изказа. То ако ставаше дума за някой друг, едва ли щеше да си разваля уикенда, но за Борисов няма как. Американският дипломат беше кратък и ясен: политиците и политическите партии да скъсат с нечистите посредници и връзката с нечистите пари. Политиците да очистят мръсните пари от политическата сфера. Това се очаквало както от американските и западните инвеститори, така и от българския народ. Според Байърли България трябва да си изчисти името от представата, че у нас има корупция. Проблемът с корупцията у нас трябвало да бъде много по-високо сред приоритетите на политиците. Досега в България няма здрав дебат за корупцията. И още: Чуждестранните инвеститори в България не са убедени, че съдебната система ще защитава интересите им.
Оше не завършило интервюто на посланика по Би Ти Ви и заваляха коментари от всички страни, как американеца дал рачо на ген. Борисов, как казал, че написаното от Стайн било частно, а не правителствено мнение.
Ден пети. В един от сутрешните блокове на телевизиите се появи позабравеният (и с право) Николай Младенов, който с такъв плам защитаваше някаква теза, че ми се пресече сока. Помня го, как с подобен ентусиазъм и влага в очите ситнеше зад Надежда Михайлова, когато тя беше шеф на СДС. Други някакви смешници също дълбокомислено тълкуваха как щяло да повлияе въпросното писание на Борисов, на дясното, на центъра, на епицентъра, на цените на водния лук, на йената, на Лондонската борса, на лейките в „Метро”, на еврото, на изборите през 2034-а година и прочие простотии. А бе хората ни приеха в съюза си и ни викат вече европейци, а някои наши политици все си тегли към запорожките казаци от картината на Иля Репин (които вероятно са били много достойни хора и не искам да ги обидя). Сънуващите мистерии се разбудиха и още не измили очите си закрещяха напосоки: Знаем кой ги е писал тия клевети. Хората на Костов, онова малкото джудже, Атанасов! Не бе, не си разбрал – Татяна Дончева е! Заклевам се, честна пионерска! Кръгове, които не искат просперираща България! – отсича трети недосъбудил се. Каква драма, какъв срам. Радичков, защо си отиде тъй рано?! Но така е, героите надживяват бащите си.
Въпросът е, как да четем правилно посланик Байърли. Още като млад офицер от ЦРУ в посолството в София, дипломатът на прикритие е следил зорко дали нарушаваме забраните на КОКОМ, т.е. дали изнасяме оръжия и специална техника за държави от „черния списък”, сиреч, свързани с тероризма. По онова време, чувал съм да разказват някои хора, Цветелина Бориславова, жената, с която живее Бойко Борисов и шеф на СИБанк, работела в небеизвестната фирма „Инко”. Същата, която американците отдавна подозирали в нарушаване на разпоредбите на КОКОМ. Може да са имали основание, може просто да са ни „имали зъб”, че сме ги прецакали тук-там на оръжейния пазар. Някогашното съперничество обаче вероятно е преминало в дружба, след като демокрацията стопи ледовете на „студената война” и срещите днес между посланик Байърли и семейство Бориславова – Борисов били зачестили, твърдят запознати. Един слънчев ден, по-скоро топла юнска вечер, Байърли приятелски помолил генерала да даде генералска дума, че по никакъв повод няма да направи коялиция с „Атака”. Скочил Бойко като ужилен и заявил твърдо: „Дума да не става, аз съюз с никой не правя, как ли пък с някаква си „Атака”!” И за да е всичко бетон, извадил един лист, по-точно бланка на СИБанк, и написал клетва, че такъв съюз няма да има. Къде е сега въпросната декларация на зависимостта – знае само посланика и още двама-трима души от ЦРУ. Оттогава е изтекло средно количество вода. Бойко е на върха на рейтинговата пирамида. Горд и недосегаем, той подритва всички, които се бутат в краката му с олигофреничен плам в очите. Залисани в този брътвеж между джуджетата и Голиат, никой не взе насериозно думите на Байърли. А те бяха тежки и точни. С езика на дипломацията той каза ясно, че написаното от журналиста Стайн е вярно до последната запетайка. Каза още, че не става дума толкова за Бойко Борисов, колкото до всички полиитци и техните партии. Ало, българските запорожци в политиката, отворете си ушите и очите, за вас бие камбаната! Три опорни точки на политическия живот ни посочи посланик Байърли, които трябва да борим: мръсни пари, корупция, слаба правосъдна система. Може да ни награждават, да ни тупат по рамото, да ни хвалят природата и чеверметата, но ни казват и истината, даже да боли. Защото в цивилизованите държави разбират партньорството и приятелството като разговор между открити хора. Когато си направил нещо добро – браво. Като си стъпил в лайната – бъди добър да се изчистиш. Какво страшно има в това. Защо като един се нахвърляме срещу всеки, който ни посочи слабостите. Всички виждаме, че газим боклуци, че блокове превземат градинки, че чиновници крадат като за световно, че селяните зарязаха нивите и живеят от подаяния в мрачните градски предградия. Но каже ли ни го някой друг, ще го направим на таратор. Даже когато ни посочат крадливи чиновници и министри, но ние не си ги даваме. Арестуваме ги за ден-два, а после: „Извинявайте момчета, ама ония оттатък много натискаха...” За компенсация – ето ви още едно заводче, курортче, модна агенцийка – каквото си изберете. Че идват избори, трябва да се подкрепяме. Милите запорожци, на този български фон и те изглеждат като дипломати от кариерата.