Розовки беемвета за министерски дупета, чака-рака, бум...

Повече от месец новото правителство вади кирливи ризи и ги развява като знаме на предишното управленско нехайство. Представители на тройната коалиция, предимно от БСП и тук-там някой от НДСВ, се опитват да нарекат това „лов на вещици”.
Всъщност нещата този път са много сериозни. ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, навлезе в най-дълбоките води на прехода. Всички българи знаят със сигурност, че 20 години се краде като за световно. Знаят и кой краде. И най-беглият анализ показва, че властта на някогашната БКП се трансформира в такава под шапката на социалистическата партия. С променлив успех същият модел изповядваха и останали участници в политическия цирк, наречен кой знае защо „демократичен преход”. Идването на власт означаваше за повечето управляващи по-малко реформи и закони и много повече контрол върху сивата икономика, източване на цели отрасли, нелегален трафик и контрабанда, злоупотреби с ДДС, обществени поръчки, отглеждане на олигархична прослойка. Всичко това доведе не само до ограбването на страната, но и до тотален разпад на ценностната система на обществото. То, обществото бе развратено по най-бруталния начин. На този фон и най-наивните и нелепи продукти на социалистическия реализъм днес ни изглеждат като момина сълза.

Българският политически и бизнес елит, или поне по-голямата част от него, се индетифицира безрезервно с образите на Калигула и Нерон, а не с тези на Цезар, Август или Тиберий. Не законите и реформите станаха тяхна емблема, а водевилното им и на моменти сатрапско повдение, лишено от логиката на техния произход. Но пък толкова близко до перверзията на мужика, озовал се в императорската спалня и навлякъл върху шаяка дантелените гащи на първата дама...

Розовите беемвета във военното министерство не са упрек, а присъда. Те издават лицето на политическите халтура и лицемерие. Зад тях се крие похотта на управленската гилдия. И не самите беемвета са важни, а това зад тях.

Съзнателно или не ГЕРБ изважда днес тъмната страна на досегашния двуличен властник. Сутрин се е напъхва с досада в образа на загрижен за страната си политик, морален стожер, пазител на националните ценности и светини. През нощта захвърля маската и пред огледалото е вече перверзникът, разпасаният мачо, крадецът на идеали и мечти, презиращият идеологията на собствената си политическа сила, рицарят на славата, императорът на желанията.

Много знаци в тази посока бяха дадени през изминалите години, но нямаше кой да ги посочи с пръст. Медиите не го сториха. Някои от тях дори представяха като пример самозабравилите се представители на „елита”.
Имаше купонясване с манекенки след разстрела на полицаи по време на акция хоро в деня, докато 14 войници станаха факли на околовръстния път на София (сега се разбира, че не е знаел, но петното остана); бракове със секретарки, манекенки и старлетки; рождени дни на яхти и пикаене върху масата за гости; игра на карти на яхта със знакови фигури от ъндърграунда; сватби и тържества в държавни резиденции; надпявания в някакви шоута; хора пред мерцедеси с панделки на рождени дни на богаташи; лов на дивеч и „дивеч” в неподходящи моменти и места; танци с показване на „най-скъпото”; оргии на „меки китки” с мокри смучки; отиване до електората с вертолети; купони в залата, където няколко часа преди това бяха ковчезите с труповете на загиналите бойци в Кербала... Калигула.

Продуценти и шоумени си свършиха добре работата. Те подаваха моркова на славата и пиара, а „елита” го налапваше целият, без дори да се замисли как изглежда това отстрани. Защото ако Азис си изруси косата и надене прашки това е част от сектакъл, роля, артистично хрумване. Но когато се появят прашки в държавното управление – това е срив. Управленски грип, от който целия лекарствен списък на здравната каса не може да те избави. Чака-рака, бум...

Логичен е въпросът, как така интелигентни на пръв поглед хора, не издържаха на най-елементарните изкушения и дадоха всичко от себе си, за да се напъхат в раздела „хайлайф”. Как така работническо-селският им корен се оказа толкова слаб, а портретът на Левски в кабинетите им си остана само декор за поредното им шутовско-сатанинско превъплащение...

Същият този „елит” сега е леко разтревожен. Въпреки това вярва, че ГЕРБ и Борисов „ще се наиграят”, ще им омръзне и ще мирясат, затиснати от наследените проблеми и студеният вятър от Москва. Грешка. Няма как да стане, защото всъщност новият премиер изпълнява заръката на един много категоричен вот. Ако почне да се огъва и да шикалкави, ще бъде принуден да си тръгне – друг ще го смени. И така, докато не заприличаме на нормална държава, където моралният разпад не е състояние на елита, а нетърпимо поведение.

Затова ГЕРБ и Борисов трябва разширят територията на „тоталната ревизия”. Да няма имунитет и прошка за никой: от кметския наместник до президента. И да внимават, защото изкушения дебнат отвсякъде. Освен това е време и прокуратурата да каже нещо, в съда. Борис Велчев със сигурност знае, че не е зрител.

Неотдавна бивш министър ми каза, че било нормално премиер да излезе от властта с близо 100 000 000 евро в чужди банки. На толкова се изчислявали „благодарностите”, комисионите, участията във фирми чрез подставени лица и отчисленията по времето на един мандат. Имало обаче министри, които надминавали по успеваемост своя началник. Депутати – също. Чака-рака, бум! С пясък между зъбите.

Ще кажете: по цял свят е така. Прави сте, но не съвсем. Ще дам пример с двама души, които по различни причини не са известни у нас като символ на морала в политиката и извън нея.

Съобщение в медиите от 1 септември 2009 г: Италия ще построи 1700 км магистрала в Либия. Това гласи подписано споразумение от Силвио Берлускони и Муамар Кадафи. Магистралата е компенсация към Триполи за колониалното управление от 1911-та до 1943 година от страна на италианците. Мащабното пътно съобръжение ще има 203 моста, 1470 тунела и 30 вход-изходи. Ще струва 5 млрд долара или по 2,4 млн за километър!
Препратка към 18 декември 2008 г. ни връща към обяснение на тогавашния строителен министър Асен Гагаузов, че километър от магистрала „Хемус” ще ни струва по 4 млн евро. Сега ясно ли ви е, че няма голямо значение дали Берлускони и Кадафи са пример за нас. На фона на Гагаузов са национални герои!

Ще проумеем ли някога какво са ни сторили гагаузовци през всичките тези години?
Или ще чакаме времето, когато Турция ни компенсира за присъствието си по нашите земи от 1397 до 1878 г. Няма такава магистрала, нали...

Една рецензия за английският сериал „Злостър – черното влечуго” гласи: Велик, смешен и зловещ... Спомняте ли си колко наивен, смешен и опасен бе принц Едмънд/Злостър, който искаше да свитне всеки, дори и Ричард ІV, ако му се изпречеха по пътя към короната. Махнете „велик” и ще получим описанието на родния елит, барабар с прехода, който ни натрапи.

„Розови беемвета за министерски дупета, чака-рака, бум...” Това е нашият символ – пропаст, замаскирана с розова трева. Хем знаем, че няма такава, хем всеки път стъпваме в нея...

Всъщност, кога някой от политиците ни, е ходил за последен път в Къкринското ханче? А, те били станали голфъри...

Огнян Стефанов