Слуховете за мобилизация в армията или способни ли сме да се защитим?

Тази кампания е част от усилията за ерозия на подкрепата в обществото за евроатлантическата ориентация. Тъй като много желаещи за Евразийския съюз няма - програмата максимум е България да се превърне в несъстоял се член на ЕС и НАТО като се плени волята и торпилира решителността на управляващите.

Има граници на арогантността и лъжата, които не могат да бъдат толерирани. Това, което ме изненада е липсата на филтри в медиите посредници и реакция от управляващите.

Руските националисти у нас пуснаха фалшива като теза анкета, в която питат дали сме готови да  участваме в нападение на НАТО срещу Русия.

А истинския въпрос е дали сме готови да участваме в защитата срещу новата руска имперска агреивност и то не на чужда, а на своята територия? Въпросът е и дали сме съгласни да позволим на партньорите ни да ни помогнат да отразим руската заплаха, при очевидната ни неспособност сами да се защитим? И още - дали сме в състояние да изолираме вирусите на вътрешна дестабилизация и растящата заплаха от вътрешни предателства,  - които в "часа на истината" могат да ни направят лесна плячка и ненадежден партньор

Не войски на НАТО се намират на руска територия, а руски войски се намират на територията на Молдова, Украйна, Грузия - при това против волята на техните правителства. Достатъчно е човек да проследи еволюцията във военната доктрина и най-вече географията на "зелените" човечета за да се убеди, че не става въпрос за "дрънкане" на оръжия, а за тяхната употреба.
Не наши или самолети на НАТО лазят  по нервите на руската противовъздушна отбрана над териториалните води на Русия, а руски изтребители принуждават военните ни да харчат оскъден ресурс. Руски стратегически бомбардировачи, кораби, подводници, изстребители постоянно провокират  готовността на отбраната на страните от НАТО.

Атаката, която се наддигна срещу "повиквателната" към резервистите не може да се квалифицира по друг начин освен като държавна измяна. Трябва ли да се убеждаваме, че новите поколения българи дори не могат да държат оръжие, да не говорим да имат елементарни бойни умения - самостоятелни и в рамките на колективна военна единица. Можем да спорим колко голяма и вероятна е заплахата от конфликт, който да изисква боеспособна армия, но тя съществува. Не става дума да нападаме когото и да било, а да се отбраняваме и в тази отбрана ни трябват боеспособни войници и бойни единици. Не само, че нямаме адекватен военен бюджет, но и армията е свита под санитарния минимум и ако имаме "бойни" единици, то те в значителната си част са зад граница. Не можем да воюваме с МВР, макар, че при отразяване на хибридната опасност МВР има водеща роля. Само слепец може да пропусне да забележи връзката между българското задкулисие, организираната престъпност и външните дестабилизиращи фактори.

Моето поколение знае как се воюва - поне бяхме подготвени - и съм сигурен, че за връстниците ми  е непонятно как е възможно български медии да тълкуват като посегателство върху личната свобода или права повиквателна, при това за опресняване на списъците на резервистите. И медиите съучастват в таи манипулация като усилват посланията на чужди нам сили и техните проводници. Няма да казвам колко авторитетни за отслужили като мен в българската армия могат да бъдат призиви от "скатали" се от военн служба.

Прочетете откритите справки за дейността на руските тайни служби и "хибридни" войници в страните от ЕС и НАТО - не случайно за пръв път след края на студената война имаме и първите арести и съдебни производства на Запад.  А каква част от тази "тиха" война остава скрита за публиката?

Тревожно е, че българските служби отдавна не работят активно по неутрализирането на подобен тип заплахи, особено по направление проникване в икономиката, в банковата и финансова сфера и неправителствени организации. Надеждата е в интегриране на усилията им заедно с техните западни колеги от ЕС и НАТО. У нас все още се смята за политкоректно да не назовават нещата със собствените си имена в това число и последствията от проблемите в отношенията на Запада с Русия. Вече никой не говори за растящата активност на информационната и пропагандна машина на Кремъл на наша територия, отново за да не тревожим излишно обществеността.
 
За никой не е тайна свързаността на "Кой?" с руския или кримския фактор - доказателство за което е, че КТБ бе ударена именно когато Цветан Василев отказа да издаде гаранции за посочените от "Кой?" фирми в проекта Южен поток. Пак "Кой?" е мобилизирал целия си ресурс за да докаже, че няма военна заплаха от Русия или от събитията в Украйна, че сме остров на стабилност в бушуващото море на конфликт, който отдавна не е вече само регионален - а глобален и геостратегически. Тоест без опция да не участваме.

Не зная дали си даваме сметка, но нещата в и около Източна Украйна вървят към въоръжен конфликт, чийто граници трудно може да се предскажат. Както посочих преди време - ясно е, че Путин няма бъдеще, но преди да си тръгне той ще разтърси света и нас.

Освен конкретнана зона на бойни действия в Източна Украйна, театър на хибридната война е практически целия фронт на съприкосновение между Русия и Запада. България вече е въвлечена в този конфликт - не по своя воля и трябва да заемем адекватна позиция.

Абстрахирането от проблема не е опция, нито снишаването. Дестабилизациионните усилия спрямо България ще бъдат форсирани, като ще бъда подложени на стрес тест всички зони на уязвимостта ни - като започнем от енергийната ни сигурност и завършим с банковата сфера. Колкото и логични да изглеждат усилията ни да не укротим "топката" и да не излъчваме огледална агресивност или силова дипломация - нито НАТО, нито ЕС могат да изглеждат слаби или да отстъпят от позициите си. Пропастта между последния шанс на Путин - силовата и военна конфронтация в Украйна и битката за Европа на нерушимостта на границите и позитивната интеграция изглежда непреодолима. Конфликтът е само въпрос на време.

От нас зависи дали ще си защитим страната.

 

Илиян Василев

idvassilev.blogspot.com/