Свободата на словото значи отговорност. Другото е пропаганда

Дезинформацията и пропагандата пълзят у нас от години. В социалните мрежи платени тролове разпространяват откровено фалшиви новини, а липсата на критична мисъл у потребителите им помогна да виреят напълно свободно в благоприятна почва.

Точно така се роди истерията с облика на българските евромонети, например. Един от големите аргументи в момента е, че “Възраждане” не е против въвеждането на еврото, но е против въвеждането му сега. Затова и въпросът в подписката, която събират от партията на Костадинов е: Съгласни ли сте българският лев за бъде единствена официална валута в България до 2043 г. Незнайно защо обаче в реторика на Костадинов и кликата му влизат думи като “спасяване на българския лев”, “национална кауза”, “българска идентичност” и тн. И то при все, че приемането на еврото е нещо, което страната ни е приела да направи още с кандидатурата си за членство в Европейския съюз преди години. 

Да не би “Възраждане” да се опитват да играят по тънките струни на обърканата българска душа и откровено си играят със страховете на народа? Питам само. 

Но това е друга тема. Да се върнем към пропагандата. 

Идват поредни избори и е добре да се замислим кой, какво и къде говори. Защото тъкмо там се чуват истерични викове в защита на имагинерния ни национален интерес, докато доволно се потриват ръце зад кадър. Защото манипулацията на общественото мнение не е никак трудна, особено когато в схемата се включат журналисти с име, но пък със спорно реноме. 

Още в началото на миналата година, когато Русия нападна Украйна, в ефира на Българското национално радио се появи притеснителна тенденция - предаването на журналиста Петър Волгин, в което се повтарят тези на Кремъл, които обаче не отговарят на истината. Нещо повече - интервюират се хора, които също застъпват тези твърдения. Тогава Волгин се присмя на четящия морал “умнокрасивитет” и се аргументира със Закона за радио и телевизия, в който ясно пишело, че трябва да има плурализъм. Две гледни точки обаче в агресивната война няма. Има жертва и насилник. 

Журналистите не са антени, а хора, които търсят истината. Истината обаче не се намира с удобни въпроси като онези, които вие, господин Волгин, зададохте на своя събеседник в лицето на Костадин Костадинов. 

Това не е преразказ за 30-те минути ефирно време, които е получил Костадинов, за да може без съпротива да представи тезите си. Това е материал, в който задавам поредна порция въпроси към общественото радио, в което трибуна има Петър Волгин. Защото е опасно подобни хора да получават възможността от национален ефир да манипулират общественото мнение зад фасадата на плурализма и свободата на словото. 

Хора като вас използват публичното доверие за разпространение на пропаганда, а не за търсене на истината. Свободата на словото носи със себе си отговорност. Останалото е слободия, господин Волгин. 

Джесика Вълчева