От теляци до санитари – само това ли можем? Аман от мозъчен недокоплект в МО!

Санитари може да обучи и Българския червен кръст, при това с по-добра организация и резултат, предполагам. От нас се очаква адекватност, съпричастност и ако може – морал.

Случайникът Димитъредикойси може да е бил на различни длъжности във Военно-въздушните сили, но това далеч не е гаранция за качество. Още повече като знаем, кои и как правеха кариера в армията…

Думите ми сигурно ще го обидят и ядосат но това е без значение, защото това, което той прави с честта и достойнството на българите е потресаващо.

Преди двайсетина години, когато за Афганистан заминаваше първия наш контингент, стана ясно, че ще отговаряме за санитарното обслужване в определен сектор. Тогава в армията се роди изразът „теляци“, който медиите използваха. Не беше смешно, - тъжно беше.

Оттогава над 11 000 наши бойци и командири минаха през Афганистан, справяха се достойно със задачите и не дадоха нито една жертва. Имахме мисии и в Ирак, където 13 българи загинаха, сражавайки се. Спомням си покъртителната история, която се разигра в Централния военен клуб на 27 декември 2003 г. През деня оттам минаха стотици граждани да изразят скръбта и уважението си към паметта на жертвите на атаката срещу база ни в Кербала. Президент, министри, висши военни също бяха там.

На сутринта минах случайно оттам и надникнах да видя залата – бях дежурен по брой в „24 часа“ и професионалното ми любопитство ме подтикна да видя залата. Отворих вратата и… онемях. Целият под бе покрит с чаши, фасове, салфетки и прочие боклуци! Една от чистачките ми каза, че вечерта е имало новогодишен банкет на военни, които яли, пили и се веселили до късно през нощта. Часове преди това там лежаха телата на техни колеги…

Фотографиите на колегата Пиер Петров бяха отличени след това с някаква награда, но едва ли това му е доставило голяма радост. Беше грозно. Беше болно. Унизително беше.

Разказвам този мрачен случай, защото нищо не се е променило оттогава. Т.нар. елит демонстрира сериозност и загриженост, но всъщност мисли за друго... Така и не схванаха разни хора, че случайно са попаднали на постове, които не са им по мярка.

Сегашният военен министър от месеци създава впечатление, че е командирован от ген. Шойгу. По времето на Варшавския договор имаше военни съветници от Москва в София, но днес Кремъл си има цял министър. И какво друго да си помисля, когато това лице говори от наше име и предлага да обучим 60 украинци за санитари.

Бърза справка в интернет покава, че подобен курс може да се завърши за едни и петнайсет дни. Пиковият момент е „срещата“ на обучаемите с манекен/кукла. Страхотно, нали?

ВМА наистина може да проведе такова обучение на супер ниво, но ВМА може много, много повече от това. Разгръщането на полеви болници и операционни е само едно от нещата, с които е известна по света.

Същият ден, когато Димитъредикойси блесна с предложението към НАТО и Киев, Германия и Словакия обявиха, че правят център за ремонт и поддръжка на бойна техника и въоръжение на Украинската армия. Всичко ще се извършва по експресен начин.

Нашите политици и военни също бяха предложили подобна услуга, но нищо не се получи. И не защото нямало заявки от украинска страна, а защото сроковете бяха с времетраени на индийски сериал. Това го казват военни експерти, от което става ясно, че политическите заявление от София са блъф.

Съмнявам се доколко качествено и бързо можем да обучим и санитари, познавайки родната бюрократична машина.

Не ме разбирайте криво: съмненията ми са към политиците и висшето ръководство на военното министерство, а не към хората от войската. Познавам страхотни български офицери и сержанти, на които такива като министъра не могат да се сложат на малкия пръст. Те могат да обучат и да предадат знание и опит на украински бойци от всякакви специалности.

И като предлагаме обучение на санитари, що да не разширим периметъра и да обучим и гробари. По устав, тази дейност във военно време се възлага на военните оркестри в частите.

Какво друго ни остава, след като Димитъредикойси ясно заяви преди време, че докато той е военен министър нито един патрон няма да замине от България за Украйна. Това трудно се коментира. Но е повод за срам.

(Без)мозъчният тръст на върха в МО толкова може. Аз така го разбирам. И това не ми е безразлично. По много причини, както сами предполагате.

И да не се сърди върхушката в армията и политиката, която се напълни с о.з. военни, че ги наричат „зелен чорап“. Обидно е, но за някои съвсем заслужено.

Руският генерал Лебед, вече покойник, бе казал: Генерал политик е все едно евреин еленовъд.

Огнян Стефанов

П.П. Не очаквам да чуем нещо смислено от тези хора и за инцидента с двете ракети в Полша. Ще го извъртят по килифарски и ще го докарат до целуване ръка на…? Познахте, с П започва.