Тресе ни Едипов комплекс. Калинки, Десиславки и Сабриетки с мъжки щения

Момчето (по-късно юношата) се страхува да не загуби покровителството на баща си. В същото време го вижда като конкурент спрямо въжделенията към други жени. Всичко това води до тежки конфликти в душата му и съответно до психични проблеми и ексцесии. В първобитната орда бащата бива убит от синовете, които искат бащиния статус и подсъзнателно (а и реално) търсят съвкупяване с майка си. Мястото на  господаря-баща (padre padrone) заема Големият Брат (Big Brother), който е начело на унищожаването на всичко, което е свързано с Бащата (Отеца), и е архитект на самоцелното преклонение пред Жената. Братята вече могат да разполагат с всички жени в ордата.

За комунистите, както е известно, бащата не съществува. Комунистическата революция – Големият Брат в обществен смисъл – убива Отеца във всичките негови основни архетипи: Бог, Цар, Патриарх, Отец, Учител. А бруталният Голям Брат става след убийството даже Баща на народите, присвоявайки всецяло позициите на всички бащи. Не е нужно да се пояснява,  че у нас отцеубийството на Бог-отец става чрез воинстващия атеизъм на българите, убийството на бащицата Цар – чрез републиканството и национал-социалисма, на патриарха – чрез Държавна сигурност, на Отечеството – чрез комунистическия интернационализъм и сегашния евроатлантизъм и т.н.. Но как става отцеубийството на реалния отец? При комунизма това става чрез идеология. Според нея още в пионерските отряди се превъзнася отцепоругателя и отцеубиеца Павлик Морозов, предал собствения си баща по време на сталинизма. Най-хваленият комунистически роман е «Майка» на Максим Горки. Важните неща, които неимоверно и задължително трябва да се обичат по време на комунизма, а и сега – в периода на посткомунизма, са от женски род и се идентифицират с Майката. Това са: Родината-майка (няма вече Иванвазовото Отечесто любезно), Партията, която е едновременно майка и любима (тук прозират инцестни мотиви), милата Република, Държавата, Демокрацията, майка Европа, майката Природа, майката Земя… В същото време за Бог, за Цар, за Дух, за Патриарх (от латинското pater – баща), за Отец (нарицателно за свещеник, монах, като отец Паисий), за «Отче наш» и др. е забранено даже да се мисли. Подозирам, че за омразата към сегашния Парламент, освен всичко друго, са виновни и скрити сексуални мотиви, свързани с неговата мъжкост, с патриархалната му консервативна символика, дълбоко отличаваща го от Партията-майка и закрилница. Той все още е чужд на националния ни манталитет.

У нас вече  цели 70 години властва атеизмът, властва комунистическият материализъм (от латинското mater – майка), който е свързан с атеизма ни, все още властват комунизмът и от 25 години  сме под ярема на крадливия вулгарен посткомунизъм.

 

Материалистичните българи са отчуждени от Духа (Светия дух), от възвишеното и святото. Нещо повече, отец Сергий Булгаков казва: «Большевизм родился из матерной ругани». Значи, комунизмът и посткомунизмът се раждат и се разпространяват главно сред нациите, които най-много псуват на майка, а това сме ние, българите, сърбите, руснаците и др. Ясно, че псуването на майка има инцестуален смисъл и е проекция на Едиповия комплекс на цялата съответна нация. Убивайки реално или символично Бащата, Отеца, във всички негови ипостаси, българите се наслаждават и вече дълги десетилетия безогледно се възползват по почти перверзен начин от придобитите чрез отцеубийството (каквото всъщност представляват като интегрален символ превратите през 1944 год. и 1989 год.) многобройни майки (и жени) – Партия, Държава, Европа, Природа, Демокрация, Земя, работеща и експлоатирана Съпруга. Задоволяват ниските си инстинкти, грабят тези майки и жени, изтощават ги с долните си страсти, погубват ги с алчността си.

 

Не мислете, че отцеубийците обаче забравят стореното и не изпитват вина, тревожност и угризения заради погубването на Отеца и заради блудствата с Майката и Жената. Напротив, те имат мъчителни преживявания. Яростно търсят нов и по-удобен водач, Биг Брадър, с роля на фиктивен Баща. Той трябва да е от братята, трябва колкото може да е по-близък до простолюдието, да е «човек от народа». Дълги десетилетия Големият Брат беше Тодор Живков от с. Правец, после дълги години агент Сава от с. Дръндар, после – агент Гоце от с. Сирищник, а сега се очертава, че едно-две десетилетия ще ни води Биг Брадърът от с. Банкя – генерал-лейтенант д-р Бойко Методиев Борисов. Тези иначе симпатични простовати хорица са символ на компенсаторният механизъм на националния Едипов комлекс на българите, това е истината. Забележете, че по принцип всички те са целибатери, без реални семейства, най-много да имат по някоя временна любовница-спортистка.

 

Тези персони по един особено демонстративен начин показват наяве особената си перверзна любов към недостигнатата в ранното детство като сексуален обект Майка. Например, всички важни постове у нас са предоставени на жени. Най-високопоставеният български гражданин в света е жената, която ръководи ЮНЕСКО и се готви да застане начело на ООН, Ирина Бокова; тя е дъщеря на комунистически велможа, който според градската легенда (вж. Уикипедията) е свързан с убийството на  художника Райко Алексиев. Следващо е комунистическото чедо Сталинка (сега Кристалина) Георгиева, която сега е еврокомисар. Начело на Парламента, вече два мандата, е партийната секретарка Цецка Цачева Данговска от с. Драгана. Дълги години най-важният ни посланик (в САЩ) е комунистката Елена Поптодорова.

 

Две жени са вицепремиерки, едната е снахата на Политбюро Миглена Кунева-Пръмова. В Правителството основните фаворити са 7 жени – партизански унуки, приятелки, щерки и т.н.; на тях са поверени най-важните министерства. Помним, че три дами, без участието на мъж, което беше послание, подобно на сексапилните охранителки на Муамар Кадафи, сформираха управляващата сега коалиция. Даже наскоро Големият Брат по характерен начин се пошегува, че «ако се напъне» може да сложи и жена за български президент, което не е лошо и не е ново. В съдебната система за най-висок пост се конкурират дамите Точкова и Чочкова. Даже ако вземем обратната страна на правораздаването – престъпния контингент – и там ще видим форми на доминация на жени-престъпнички: жена е лидер на група килъри (това е прецедент и чудо за съвременна Европа), за детеубийството в Поморие обвиняема е жена, финансови престъпления и мащабни кражби се извършват все по-често от жени и банкерки, както знаем всички, и т.н.

 

В Четвъртата власт от години колят и бесят главно представителни на нежния пол, да не ги изброявам жените-шефове на медии. Те получават от европейските фондове милиони за реклама, получават милиони и от бюджета, от КТБ, от олигарсите и т.н. Безбройните калинки, десиславки и сабриетки на важни и добре платени постове показват скритите мъжки щения на Братята във властта или компенсаторни прояви на Едипова виновност. С извинение, но на мен ми прави впечатление, че и най-високопоставените по ранг мъже у нас – държавен глава, шеф на европейска партия, шеф на силово министерство и др. – са в известна степен женоподобни и външен вид и поведение спокойно могат за се причислят към нежния пол в политиката. Съпругите и заместниците (вицепремиерът ни, например) на тези женоподобни «мъже» са с определено мъжки функции и много по-подчертано мъжко поведение. Ащо се отнася до мъжете в Парламента, там могат да се видят два основни типа хора: това или братя-комити, специализирани в яденето и пиенето, и в нищо друго, или особени нежни персони с меки китки и влажен поглед. Консултантите на правителството обикновено са с тънки гласове и бели чорапки. Навсякъде е пълно с калинки, десиславки и сабриета.

 

Има известни по света изследвания, които показват, че даже и прекомерният натрапчив интерес и патологичната обсебеност спрямо всякакви подземни съоръжения (метро, подлези), към спортни зали, към магистрали, ленти, срязвания на ленти и др., които във фройдистката екзегетика символизират майчината утроба и пъпната връв (funiculus umbilicalis) и срязването й, също показват ясно, че при определени хора или общности са налице засилени Едипови импулси, както е у нас през последните десетилетия.

С една дума нашето нездраво и погиващо общество върви по странен път на деформации и отклонения във всички сфери, включително и в сферата на обществената психопатология. Очевидно е, че са нужни спешни и радикални мерки, стига да има кой да ги осъществи.

акад. Петър Иванов