Пак опряхме до Свобода или смърт

Франция е преживяла две модерни революции, Великобритания - гражданската война на Кромуел, в САЩ войната за права и отмяна на робството се превърна в революция, Германия има своята Мартенска революция от 1848 г, Италия се гордее със своята от 1848 г. и Гарибалди и пр. И Балканите имат своите национално-освободителни движения. Гърците се бият 11 години за независимост от Османската империя и я постигат през 1832 г. с Константинополския мирен договор. Сърбия извоюва свободата си през 1829 г. с Одринския мирен договор.

В по-ново време Румъния свали комунизма със смъртни присъди за диктатора Чаушеску и съпругата му Елена, а страната бе залята от бунтове със стотици жертви.

 

Другите от соцлагера опитваха да разкъсат облаците още по-рано. Унгарците посягат към демокрацията още през 1956 г. - смазват ги с танкове. Чехословакия се вдига през 1968 г., а Пражката пролет бе осветена от горящия студент Ян Палах. Поляците се бунтуват перманентно повече от 20 години, не ги спря и военното положение в края на 80-те. Германци от изтока прескачаха Берлинската стена въпреки Щази.

 

България е с доста по-скромна биография.

 

Наивизъм и надежда бележат емоциите около 9 септември 1944 г. 45 години по-късно пак от глупост повярвахме, че 10 ноември е начало на демократичен преход. А то си беше преврат. Повярвахме дори на лъжата, че свободата е от онези късметчета, които ни носят с кафето. Шаранът винаги налапва червейчето. Няма нужда от революция, убеждаваха ни водачите, нито от кръв, още по-малко от съд. И ние кимахме доверчиво. А французите казват: Малкото отмъщение води до нови, по-големи престъпления. В превод: Необезпокояван мутиралият комунистически бацил взе властта. И почнаха предишните идеолози да ни учат как се прави демокрация и що е свобода. Както дядо Въльо показал на Бенковски пътя към спасението, който го отвел до кървавото кладенче, където набучили главата му на кол...

 

Защо ви кавам всичко това? Преценете сами. Двойни сметки за ток получили 67 000 души. Шок и ужас. Е да, но само 14 от тях подали оплакване. Останалите чакат някой друг да им свърши работата: да протестира, да принуди енергото да се поправи, а държавата да си свърши работата. Ако от 67 000 пред Министерски съвет или парламента бяха излезли 30 000 - всичко щеше да приключи за броени часове.

 

Сметките щяха да се оправят, щеше да има извинения, глоби и подадени оставки.

 

Същото важи и за наводненията. Властта крие собствениците на стотици язовири.

 

Никой не ги поддържа. Незаконно са изсечени половината ни гори. Институции си затварят очите. Хора гинат и страдат. Отговорни и виновни няма. Никой не би търпял такъв гнет. Освен нас.

 

Прокурории и съдии играят по свирката на #КОЙ. ВСС - политбюро на магистратурата е неспособно да спре корупцията, защото само е затънало в нея. Но ние си траем, защото ни залъгват с реформи.

 

Народ с кукичка в устата не хапе. Само гледа. Съзерцава като упоен как узурпаторите на общественото съзнание се превръщат в узурпатори и на материалния свят. 25 години. Ден след ден.

 

Непожертвователни магистрати подпомагаха процеса на изграждане на статукво с каквото могат. Предимно с хормонален дисбаланс. Което ни лиши от най-ценното - справедливост. Без нея си отиде и мотивацията. А без двете няма нация. Превърнахме се в обитатели на разпадащ се дом.

 

Дали всичко това е от полза на някого? Да, ако същият цели да вкара ценностите в кланица.

 

От средата, в която съществуваме неблагополучно, няма как да се пръкнат истински протести. Няма кандидати за бой с юмруци, ритници, подръчни средства, избити зъби, цицини и нощи в килиите на районното. Баталиите останаха за футболните агитки, ксенофобите и мутренските банди. За останалите политиците проповядват мирно свместно съществуване, което означава те да крадат и лъжат, а ние да си траем.

Насилие и граждански натиск? В никакъв случай - щото сме нова генерация, нас толерантността ни е закърмила още в люлката. И народът се сниши, стана социално тих. Освен казионните профсъюзни мероприятия, по договорка с властта, разбира се. У Мечо Пух има повече заряд, когато иска да стигне гърненцето с мед, отколкото у българина, тайно поглеждащ към свободата.

 

Българинът е кибик, критик и голям патриот. Само че малцина знаят, че една от най-патриотарските картини - "На нож", е рисувана от чех, страстен любител на бирата. Ярослав Вешин. Поръчали му я от военнто министерство, откъдето му плащали заплата. Ако някой военен началник тогава бе имал само част от въображението на Жул Верн, щяхме да имаме и картина на първата българска атомна бомба. Много преди Опенхаймер и Лос Аламос. И бой в гърдите: булгар, булгар...

 

За огромно наше съжаление безкръвни революции няма. Няма и такива на софра. А протестите, дори да са по идея на красиви и умни хора, когато наблягат на хепънинга, голите цици, скечовете и бялото пиано, са от карнавалния, а не от бунтарския жанр. Друго са имали предвид Рембо, Петьофи и Ботев. Защото свободата или ти е в кръвта или е парче сланина. Това даже копелдаците от #КОЙ го знаят. Затова са ни спрели кислорода.

 

И понеже примерите от родната история вече са "етнически нетолерантни" и неотговарящи на "европейската ценностна система", ще ви посоча Дилма Русеф. Жената, която спечели втори президентски мандат в Бразилия, защото скъса с българския корен. Същата тази жена, много преди Бойко Борисов да се снима с нея, е лежала по занданите, била е член на бойна група като студентка, воювала е с оръжие в ръка и е разбирала професионално от взривове. Тя знае какво е полицейско насилие и как се бранят каузи и хора. Такъв човек тук няма. Нито сред политиците, в задкулисието още по-малко. Няма и в недрата на народа, пресъхнали като бездетна утроба.

 

Например ако Ислямска държава има гадни намерения към нас, ще трябва да командирова касапи и смъртници - тук такива не се намират. Купените с партийни, ислямистки и от контрабанда на цигари и проститутки пари цигани и помаци, освен да сричат нещо от Корана, друго няма да свършат. Тук има спящи клетки, на които им дреме само за личния келепирец. Като на патрона им.

 

Все още има обаче два милиона и нещо несретници със средно и висше образование, с трудов стаж, навици и умения, които се надяват нещо да се промени. Усещат смъртния полъх, излъчващ се от модела #КОЙ. За тях са тези редове.

 

Александър Морфов рече неотдавна по повод поредното нагло политназначение: "Няма алтернатива: или всеобща емиграция, или революция в най-кървав вид, защото тези хора не заслужават милост.“ Много театрално, скочиха "свободните" медии на КОЙ. Тъй, тъй, - подеха ибриците в институциите. Може да е театрално, ама е вярно.

 

Да се предадем или да търсим спасение? Пътят е един: натиск, натиск, натиск до дупка. Конситуцията на САЩ определя основните свободи на човека: свободата на вероизповеданието, свободата на словото, свободна преса и право на свободни събрания; правото да се съхранява и носи оръжие. Оръжието... За да могат гражданите да се защитят, ако не са доволни от управлението на държавата. Да не са с голи ръце срещу войската и полицията. Гражданинът може да те издигне на избори, но и да те смъкне, ако се окажеш мръсник. С оръжие, ако не разбираш от дума.

 

Подобни права са описани и в българската Конституция, но зачита ли я някой?! Тук мръсниците са недосегаеми.

 

Цезар е поучавал своите офицери, когато противникът е натикан в ъгъла, да му оставят вратичка за измъкване. В противен случай, когато животът му е застрашен, той тръгва напред със зъби и нокти - по-страшен от усурийски тигър.

 

Ако искаме въздух и справедливост, трябва да сме готови за война. Ще има жертви, романтика - не. Но знайте: елитът е страхлив, коленете му омекват щом чуе за всенародно недоволство. Истинско недоволство. Затова ни профилактира с корумпирана магистратура, адска бюрокрация, провокации, предателства, шантажи, подкупени граждански лидери, мокри поръчки, медийни клевети, репресии от тайните и явните служби, фалшиви обещания, подлости и прелъстявания. Прави го, защото знае, че сме по-силни. Защото сме прави. Трябва само да го осъзнаем.  

 

Да си кажем: От днес започва походът към свободата. Нищо, че звучи патетично и дори кресливо. Трябва обаче да се отлепим от дъното, да направим първата крачка. Да сме събудена клетка. Всеки е полезен. Не е страшно. Не чак толкова.

Свобода или смърт се завръща с нова сила.

Свобода или смърт!

 

Огнян Стефанов