Защо за гражданите ”да”, а за ченгетата - ”не”? Крокодилски полицейски сълзи

Примерите са много. В редица държави пожарникарите също минават през тестове.

В България това се оказва проблем. Полицаи се възмущават, че техни колеги са показали положителен резултат при тестване за наркотични вещества. И ревнаха: Това е несправедливо! Над 200 лекарства могат да бъдат засечени от тестовете.

Полицаите, видите ли, взимали медикаменти за успокоение на нервите, защото са стресирани. Работата им била напрегната и опасна. Тяхната – на останалия народ – не.

Крокодилски сълзи потекоха и откъм полицейски синдикати: тестирането накърнявало достойнството на униформените. Бре, само те ли имат достойнство? И откога така?

Всичко, срещу което храбрите български полицаи скочиха като ужилени, те прилагат на редовите граждани. В някои случаи доста „творчески“, което им носи допълнителни приходи.

Не е новина, че някои от тях са част от веригата на наркоразпространението. Тези изкарват 3-4 пъти повече от рутенето на „жертви“ и „пациенти“ по улиците и пътищата.

В редиците на командния състав в МВР се подвизават хора, обвързани не само с наркотрафика на средно ниво, но и с организираната престъпност. Много са, повярвайте. Пазарят се за огромни суми. Не само разпъват „чадър“ над престъпността, но предупреждават босове за разследвания, донасят им какво се планира в МВР на най-високите етажи и пр. Няколко такива се подвизаваха в системата като главни секретари и дори вътрешни министри. Говореха си с наркобосове на „брато“. И това не е тайна. Някои станаха дори политици…

Да не говорим за кадрите на олигархо-мафиотски групи, внедрени в НСО, тайните служби, ДАНС и дори в разузнаванията. При тях в употреба са „белите пътечки“.

Ако към тестовете за наркотици прибавите и полиграф, доста смущаващ брой служители ще го преминат успешно. Затова от години „доказват“, че подобна процедура е унизителна.

Не е унизителна обаче в едни от най-развитите демокрации, където през нея минават дори висши шефове на службите. А и какво унизително има в това, да докажеш, че си лоялен към обществото и държавата?

Решение на споменатите проблеми има и не е толкова сложно. Драстични съкращения след като всички желаещи да останат в системата минат през всевъзможни тестове и физически изпити. Успешно издържалите се назначават със заплати от 2 500 лева нагоре. Реално е да останат около 25-30 хиляди. Със спестените средства се осигуряват полицейски атрибути последно поколение, както и модерна техника.

Ще има писъци, протести, заплахи, реване… Политиците трябва да проявят воля. Досега те ползват МВР като социална хранилка, осигуряваща им гласове на изборите. Справка: Борисов и ГЕРБ.

Ще вдигат шум месец-два и ще спрат, защото тези, които са избрали да работят за сигурността на гражданите по убеждение, ще покажат, че това наистина е възможно. Резултатите ще го покажат. Тогава самите граждани ще принудят корумпетата и негодните да си търсят работа другаде.

В момента Великобритания започват поредни реформи в полицията и първата стъпка е съкращаването на около 30 на сто от униформения състав. Същото предстои в САЩ, Германия, Испания. А там КПД в полицейската работа е доста по-висок.

Писна ни от клишето, че в МВР има няколко „черни овце“, но повечето били честни и доблестни българи. Не го вярвам. Ако беше така, досега щяха да се вдигнат и да изметат боклука. Вместо това наблюдаваме как боклука притиска останалите, разпорежда се и от това страда цялото общество. Процъфтява обаче престъпността. Също и прокуратурата, която има своето знаково място в корупционната верига.

Да не говорим за разпадналите си критерии, по които се приемат кандидати в Полицейската академия.

Никой не е вкаран насила в полицейската униформа. Които са се съгасили са го направили доброволно и са знаели условията, срещу които по-късно започват да негодуват.  

Претенциите на униформените ги чуваме редовно. Но ако гражданите изброят своите претенции към родната полиция, дали няма да се получи списък от „6 септември“ 29 до Слънчака? Вие кажете дали е преувеличено.

Критиките към системата на вътрешната сигурност не уронва престижа на работещите в нея. Те самите го правят. Всеки ден, всеки час. Но имат нахалството да търсят подкрепа или виновни навсякъде другаде, но не и у себе си.

Нарича се наглост.

Валентин Начев