Бившата жена на Ашраф към новото му гадже: Ще те залея с киселина!

“Като разбрах за СПИН-делото, мислех да му избягам!”, признава украинката Олга в ексклузивно интервю за „Торнадо”

След като напусна България и се установи в Холандия, палестинският медик Ашраф ал Хаджудж, който преживя ужаса на смъртната присъда и либийските затвори заедно с нашите медицински сестри, от две години има нова жена до себе си. Тя е украинка на име Олга – очевидно, емблематично име в неговия страдалчески живот, защото и предишната му жена се казва Оля. Връзката им обаче е изправена пред ново изпитание – двамата не могат да се оженят, защото въпреки развода с предишната си жена Ашраф още няма в ръцете си официалното решение на съда. Според адвокатките му призовкарите не можели да открият бившата му съпруга Оля Мегова, която живее в София. „Торнадо” се постара и разучи защо се случва това и откри, че Оля съвсем преднамерено е подала в съда неверен адрес – на ул. „Неофит Рилски” 137, какъвто адрес изобщо не съществува. Всъщност сем. Мегови в пълния си състав обитава апартамент на столичната ул. „Георги Софийски” 38, ет.5, ап.9. Там обаче за пореден път не плащат и собственикът Александър Славков ги съди.

интервю на Еми Мариянска

- Олга, как се запозна с Ашраф и какво знаеше дотогава за него?

- Запознахме се през пролетта на 2009 година, когато и двамата започнахме курс по холандски език в Свободния университет в Амстердам. Тогава той ми се представи като българин, а аз се учудих от „небългарското” му име. На един от уроците учехме как да произнасяме цифри. Под претекст, че трябва да практикуваме произношението, Ашраф дойде при мен и ми предложи да му кажа номера си на холандски, а той да ми отговори с неговия. Беше забавен опит за флирт, но не видях нищо лошо и се съгласих да се „упражним” – по този начин де факто си разменихме телефоните. След урока пък се оказа, че се движим в една посока и слизаме на една и съща спирка.

Повървяхме заедно 10 минути пеша. Така започнахме по приятелски да общуваме. Той беше очарователен, учтив, накратко – беше ми приятно да прекарвам времето си с него. Обсъждахме най-различни теми и най-вече колко е труден животът на имигрантите, през колко унижения и дискриминация трябва да минем. Говорехме си и лични неща. Тогава разбрах, че е бил женен, че е в процедура на развод и че има малък син. Няколко седмици преди края на курса седнахме с друга наша колежка в едно кафене. Изведнъж Ашраф ме попита: „Вероятно ти си чувала за историята на българските медицински сестри в Либия?” Отговорих: „Знам само, че има някакъв конфликт между България и Либия.” Всъщност през 2007-а работех на кораби и при всяко пътуване до Триполи ми правеше впечатление, че българите не искат да слизат на брега.

Подробности обаче не знаех. И изведнъж в онова кафене Ашраф ми казва: „Аз съм този палестински лекар, който беше осъден заедно с българските медицински сестри!” Да си призная, нямах никаква представа за какво ми говори, но колежката ни го попита: „Значи ти си известен?” „Ако потърсиш името ми в Гугъл, ще разбереш кой съм”, многозначително отговори той. На следващия ден колежката ни ми каза: „Потърсих името му в Гугъл. Наистина е много известен.” Това събуди любопитството ми.

Лично потърсих информация и така разбрах, че е замесен в СПИН-скандал. Без замисляне реших, че трябва да се държа далеч от него. Но съдбата бе решила друго. След няколко месеца общуване с Ашраф аз започнах да го гледам с други очи. Той ми разказа за изтезанията в затвора, показа ми белезите по тялото си... Бях впечатлена от това колко много е страдал и как е успял да оцелеее – как на три пъти е победил смъртта. И всичко това, без да допусне в сърцето му да покълне омразата, а тъкмо напротив – беше запазил способността си да се наслаждава на живота и да жадува за любов. Бях наистина очарована от неговата личност. И все още съм.

- Как и кога бившата му съпруга Оля Мегова застана между вас?

- Когато получихме първото заплашително писмо от нея, бях шокирана. Дотогава знаех от Ашраф, че с бившата му жена сме почти съименнички и нищо повече. От писмото й обаче останах с впечатлението, че тя е напълно информирана за мен – знаеше освен името и фамилията ми, къде работя, кои са приятелите ми. Уведомяваше ме, че имало хора, които ни следяли. Това ми прозвуча доста нагло наистина, но, честно казано, ми беше безразлично. Не правехме нищо лошо или незаконно. Казах си: Ако Оля иска да проучва нашия живот, то по-лесно би било просто да ми се обади и да й кажа всичко, което я интересува. И че парите, които вероятно инвестира за такъв вид проследяване, би могла да използва за по-важни свои цели. След това получих още писма, с още по-глупави изявления: че имала наши снимки, че ми забранява да давам интервюта и че знаела толкова много неща за мен, че щяла да ме екстрадира от България!

И до ден-днешен се питам каква е връзката между мен и България. Всички тези заплахи бяха толкова глупави и неясни, че и тогава и днес само будят смях. Изплаших се от Оля само веднъж, като бяхме в София през май миналата година и Ашраф искаше да ме призове в съда като свидетелка по бракоразводното им дело. Тогава Оля доближи до мен и ми каза: „Ако си отвориш устата, ще те залея с киселина!” Осъзнах, че е агресивна и непредсказуема и че е способна да направи това.

- А кога категорично се убеди, че Оля лъже за Ашраф – че образът, който му създава в България, няма нищо общо с него?

- В началото на връзката ни с Ашраф, аз бях скептична по отношение на всичко, което той ми разказваше за брака си. Все пак за един развод са виновни обикновено и двамата съпрузи. Убедих се обаче, че Ашраф ни най-малко не ме лъже за нищо, след като се запознах лично с нея. Когато видях как плаче в съда и си припомних заплахите й от писмата; когато сравних истинското лице на „романтичното” момиче, способно да се влюби „от телевизията”, и онзи злобен израз върху лицето й, с който ме заплаши с киселина. Още същата вечер се извиних на Ашраф, че в началото съм се съмнявала в думите му. Мисля, че Оля Мегова е един много болен, психично болен човек, който бърка реалността със сексуалните си фантазии и амбициите си за положение в обществото.

- Как ще коментираш думите й в съда и в писмо до премиера Борисов, че Ашраф е религиозен фанатик и сексуален извратеняк?

- Като налудност на една болна, амбициозна и алчна жена. Какво очаква тя, какво иска - десетки хиляди евро? Това е толкова абсурдно, колкото и твърденията й. Бих я посъветвала, вместо да харчи пари, за да бави делото, да ги използва за отглеждането на детето си.

- Планувате ли да се ожените с Ашраф?

- Емигрантският живот е много труден. Най-голямото ограничение е забраната да работим. 17 месеца се борих с имиграционната служба и накрая получих разрешение да работя само като волнонаемен служител. С Ашраф полагаме неимоверни усилия, за да си плащаме сметките в края на месеца и невинаги успяваме. Въпреки трудностите и пречките обаче ние сме щастливи заедно – подкрепяме се един друг, отдаваме си любов и грижи всеки ден в продължение вече на две години.


„Торнадо” взе и гледната точка на палестинеца Ашраф:

- Ашраф, какво става с развода ти?

- С Оля бяхме женени 8 месеца, а не мога да получа развод вече трета година! Този брак беше най-голямата грешка в живота ми и аз не виждам смисъл от запазването му на хартия. Оля бави развода, за да отложи максимално контакта ми със сина ми Раян. Не затова преживях 8 години в либийския ад, искам правосъдие!

- Какво би казал на сина си?

- Честит рожден ден, Раянче! Липсваш ми толкова много, че те виждам в лицето на всяко дете! Татко те обича. Ще дойде време, когато ще разбереш, че няма нищо вярно в лъжите, които майка ти се опитва да набие в детската ти главица.