Б. Божинов: Администрацията блокира бизнеса, губим много пари

Божидар Божинов е роден през 1939 година, семеен, с две деца. Завършил е „Карлови университет” в Прага, специалност „Международно и патентно право”. Председател е на Асоциацията на балканските палати, член е на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Оглавява Българската търговско-промишлена палата от 1993 година.

Интервю на Даниела Георгиева

- Г-н Божинов, какви са основните икономически проблеми пред страната ни, с които правителството не може да се пребори и се задълбочават в контекста на световната финансова криза?

- Ние продължаваме нищо да не говорим за огромната вътрешна задлъжнялост, тя вече е към 50 млрд. и най-важното е, че към днешна дата нямаме никаква процедура за фалит на предприятие, заради което тя расте. Фалитът в световната икономика не значи унищожаване, това е оздравителен процес. Обявяваш фалит, освобождаваш се от някакви ангажименти, започваш по друг начин и т.н. Разбира се у нас нещата не стоят така.

Друг проблем е разширяване на ножицата внос-износ, дефицитът непрекъснато нараства и вече е непоносимо. Това значи, че нещо куца в нашата икономическа политика и специално в износа. Това нещо, проектирано на фона на тази година, в която почти няма поръчки и 65% от нашия износ е за ЕС, където има сериозно свиване, ще е още по-пагубно.
Ние не виждаме нищо в тези антикризисни програми, което да дава решение на тези въпроси.

Още един съществен проблем е неусвояването на европейските фондове. От 5 млрд. евро, които трябваше да усвоим, ние имаме неусвоени 3,5 млрд. евро. Тези, които ги дават за усвоени, те са договорени и не се знае дали са реално усвоени.
И забележете, никой от правителствената среда не излиза да ни каже тези цифри така. Говорят за откъслечни неща, тук усвоим, там усвоим.
Никой не иска да ни каже това, че от тези 3,5 млрд. евро, които минават за неусвоени, някои въобще няма да ги усвоим. И ние си задаваме въпроса: На фона на тази кризисна ситуация, в която тези пари са нужни на нашия бизнес каква стъпка ще бъде направена?

- Вие искате повишаване на усвояемостта на еврофондовете, това не е ли доста тежка задача, предвид положението, до което сме се докарали?

- Това не е тежка задача, а абсолютно наложителна, защото не може ние като редовни членове на ЕС, които имат предоставени средства за целеви неща, които трябва да изпълним, за да станем по-близко равностойни членове, да не ги усвояваме. И тези, които са виновни да не носят никаква отговорност за това нещо. Това е просто невъзможно. И е въпрос номер едно, особено сега при кризисната ситуация.

- Добре, можете ли да отбележите нещо позитивно, което е постигнато и то през очите на бизнеса, защото управляващите знаем какво смятат и как сами си поставят високите оценки...

- Има малко по-голяма прозрачност, за това какво става. Вече може да се влезе в интернет и да се види, но имайте предвид, че срещу прозрачността е голяма битката. Администрацията се брани всемогъщо да не излязат някои неща или да излязат разкъсано и неясно. Например на последното наше заседание констатирахме, че всяко от министерствата, които изнасят информация го правят по такъв начин, че да не можеш да си съставиш една картина за цялостната ситуация. Тя не е адаптирана еднакво и много мъчно намираш разликите и нюансите. Това се прави умишлено, за да не можем да разберем какво става.
Нашето искане беше да се унифицира всичко това и програмата да бъде единна.

- Какви са вашите предложения и искания към правителството за антикризисни мерки?

- Ние имаме конкретни предложения за данъчното законодателство: премахване на данък върху дивидента, премахване на тавана на разходите за командировка, ясен регламент за освобождаване от ДДС на плащанията между партньори по международни проекти, финансирани със средства от ЕС, намаляване на срока за възстановяване на ДДС, премахване солидарната отговорност при ДДС, намаляване на осигурителната тежест. И това са конкретни неща, които слушайки финансовият министър Пламен Орешарски искам да кажа, че няма да блокират бюджета и няма да докарат до нещо пагубно.

Също така ние предлагаме поставяне на акцент върху образованието. Европейският съюз обръща особено внимание в тази насока. Нашият въпрос е: Отново ли ние няма да направим програми и няма да усвоим тези средства? На всяка от нашите фирми е нужна квалификация и преквалификация на хората, защо трябва да ги правим със собствени средства, които сега са ни нужни, за да ги вложим в производството, а да не ги направим със средства, които ще дойдат оттам? Но, за да стане с тези средства ние трябва да имаме една много по-тясна връзка с чиновника.

Продължаваме да твърдим, че администрацията е абсолютно неефективна, която ни блокира и ни струва много пари, защото под формата на най-различни такси тя събира пари, които фактически правят данъчната ни система много по-висока от някои други държави, с които ни сравняват. Забележете, намаляването на тези два данъка, за които ние говорим отдавна - корпоративния и данък за физическите лица с 10% веднага беше компенсирано от един куп други такси, които ни се пробутаха. Най-елементарното нещо, това което става с петрола, с електричеството, с газта, излиза, че ние сме в едно неведение. Всичко това са едни въпросителни, но ние които сме в бизнеса виждаме, че се определят едни абсолютно абстрактни цени, които се съставят от някакви „независими” комисии, които всъщност са зависими, защото те се ведомствени, които не казват никакви конкретни неща. Омръзнаха ни тези хвалби, като че ли сме някакви ученици, които искат да ни накажат и ние се хвалим, че сме по-добри от това, което сме.

- Вие планувате среща с Асоциацията на търговските банки, какво ще се коментира на нея?

- Ние се обърнахме към Асоциацията на банките, защото първо бихме искали да ги чуем тях, какво мислят и предвиждат да правят, защото както са притеснени тези, които получават кредит, така и тези, които дават. Просто грижата е обща. И затова бихме искали да видим какво виждане имат те в тази ситуация.
На тази среща искаме да поканим представители на БНБ и те да кажат какво виждане имат. Проблемът е голям, ако оставим на свободната икономика това да чакаме да видим до кога ще спре търсенето на тези високи кредити, тогава сигурно ще се стигне до пагубни ефекти. Това е опасно и трябва да предвидим някакви мерки, които да са в полза на икономиката, а не само събиране на по-високи лихви от кредити.

- Какви по-точно са тези пагубни ефекти?

- Ще се стигне до една мъртва точка, в която просто няма да се търсят кредити, няма да влизат пари вътре в икономиката и се получава един затворен кръг. В следствие, на което и едно замиране на икономиката.

- До сега говорим като цяло за икономиката, а какво можем да посъветваме представителите на отделните сектори - имотния, строителния, туристическия и т.н.?

- Рецепта не мога да дам, защото ние имаме вътрешни проблеми и към тях се насложи и външната криза. Ние разсъждаваме така – „дайте да решим вътрешните проблеми, които са в нашите ръце, а кризата до къде ще доведе е вече извън нас и ще видим как ще се нагласим към ситуацията”. Безспорно от голямо значение е, че сме част от Европейския съюз и се надяваме, че там ще се вземат някои решения, които ще стопират всички тези негативни явления, които сега ни притесняват.