Епископ Йоан Богослов: Препраха 2 мрд. долара през църквата, сега парите трябва да се връщат

Интервю на Стойко Стоянов
Секретната операция „Расо” прати църковния спор в Европейския съд в Страсбург.
На 21 юли 2004 г прокуратурата и МВР, с благословията на тогавашния премиер Симеон Сакскобурготски и главния прокурор Никола Филчев, хвърлиха спецчасти във всички църкви и манастири от алтернативния синод на дядо Инокентий. Свещеници и монаси бяха насилствено изхвърлени от храмовете. Отнеха им правата да извършват богуслужения. От Роженския манастир е изгонен и игуменът, епископ Йоан Богослов, въпреки че е сред малцината, регистрирал по новия Закон за вероизповеданията обителта и митрополията.
5 години по-късно съдът в Страсбург призна, че правата на алтернативния синод са нарушени и поиска държавата да се споразумее с него.



- Дядо владика Йоан, защо преговорите за разрешването на църковния спор между алтерантивния синод на Инокентий и правителството се провалиха?

- Мисля, че правителството на Сегей Станишев имаше за пръв път воля да реши проблема. Водихме поредица от разговори с правосъдния министър Меглена Тачева. Емил Велинов представляваше Дирекцията по вероизповеданията. Тонът беше добронамерен. Попитаха какви са ни претенциите. Настояхме да не се поставя условие за Покаяние , защото пред Вселенския Патриарх, на Събора си бяхме стиснали вече ръцете. Поискахме да бъдем възстановени на служение в храмовете и манастирите, от които ни изгониха, а за изминалия 5-годишен период да ни се възстановят здравните и социални осигуровки. Това защитавахме в най-общи линии. От правителството се съгласиха първоначално. Но изведнъж диалогът се блокира. след посещението на президента Първанов в Москва. Настояха да искаме покаяние и да целунем ръката на патриарх Максим. Имам чувството, че някой умишлено постави това условие за да стопира разбирателството. Твърди се, че президентът Георги Първанов се е намесил и е настоял с нас да не се водят преговори. После той поиска подкрепата на руския патриарх в тази посока и нещата станаха ясни.

- Оказват ли ви държавните институции натиск, за да се откажете от правата си?

- Усещат се вече и такива симптоми. Миналата недела, на 14 март, се прибирах от Страсбург. На аерогара София ме арестуваха без обяснения. Взеха ми паспората, дойде полиция, дадох пръстови отпечатъци, правиха ми ирисоскопия, като на страшен престъпник. Преобрънаха ми целия багаж. Това в никоя друга държава не може да стане с висш духовник. Държаха ме целия ден в неделя. От аерогарата ме закараха първо в Централния софийски затвор. После бях конвоиран до Благоевград, тъй като там сега съм заместник епископ на Неврокопската митрополия. От МВР искаха да коментирам имотни проблеми, по стари проверки, които се точат от времето на Никола Филчев. Приемам цялата им акция като опит за сплашване, за притискане. Това са начините човек да бъде стресиран, притесняван и тормозен. Предполагам, че всичко е заради решението на Европейския съд в наша полза. Представяте ли си това да се случи с един католически кардинал от Ватикана, да го арестуват на летището и да го откарат в затвора.

- Припомнете, какво точно постановиха европейските магистрати?

- Осъдиха държавата на 8000 хил. евро глоба и дадоха тримесечен срок на двете страни, за да се споразумеем. Времето започна да тече от 22 януари, а краят е на 22 април. Миналата седмица у нас пристигна адвокатът ни Роджър Кишка и бе категоричен на пресконференция в БТА, че България ще бъде извадена от Савета на Европа, ако през април няма постигнато споразумение между синодите на Максим и Инокентий. Какво ще стане, тепърва предстои да разберем. Правителството ще направи своите доклади, естествено и нашият синод ще представи позициите си пред съда, но по мое лично мнение нещата не вървят към добър край. Намесени са много финансови интереси и политически сили.

- Имате в предвид тиражираните по медиите обезщетения в размер на 700 млн. евро, които се очаква Европейският съд да присъди на вашия синод?

-И тези пари станаха много интересни вече. Някои хора още щом ги надушиха и започнаха да ми звънят по телефона, да ме търсят. Предлагат си услугите, помощ, искат да правим бизнес и т.н. Но в православния раздор стоят много повече пари.

-Какви са тези суми, откъде идват, кой е зад тях?

- В църквата се завъртяха много капитали. Мисля, че става дума за средства, останали от времето на Андрей Луканов и началото на прехода. Те бяха прекарани през БПЦ, за да бъдат изпрани и сега трябва да се върнат там, от където са тръгнали. Говори се за една космическа сума от 2 милиарда долара. Някои братя си признаха даже. Варненският митрополит дядо Кирил каза, че част от тези пари ги прехвърлил в Русия, защото там било по-сигурно преди време.
Предлагаха ли ви да се включите в подобни черни финансови схеми?
Многократно и то по различни начини. Ортодоксалната банка се беше разпаднала и определени среди опитаха да я възстановят. Бордът на новия трезор с името „Св. Никола” трябваше да бъде от 21 човека – 10 духовници и 11 цивилни лица. Искаха от мен да намеря подходящите църковни служители, но с изричното условие без Владиката Инокентий и отец Камен Бараков. Поисках да видя кои ще са светските лица, но те се оказаха до един ченгета. На свещенниците също трябваше да се дадат пари и да ги убедим, че това се прави за доброто на вярата. Бях притеснен и отидох при тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Разказах му всичко, а той каза: „Тези пари или са руски, или от червените на Луканов. Не се занимавай с тях”.

Всеки четвъртък при мен идваше в Роженския манастир баба Ванга. Един ден ме гледа умислен и казва: „Шо има оти си се омислил такъв?”. Отговорих й: „Нищо ве керо Евангелия”. „ Море нищо, що пари ти се въртят в главата, бегай от там, хич не ти требат”, каза пророчицата. Усещането ми сега е, че тези пари трябва да се върнат отново, но по някакъв много странен начин.

- Говорим за църквата като за машина за пране на пари и интереси, но защо се провали основната й мисия, тя абдикира от проблемите на хората?

-За жалост така са нещата. Ролята ни в обществото е много слаба, изобщо я няма. За църквата се говори само по време на някой официален празник, когато политиците, за да си правят пиар, влизат в храма. Духовенството страни от проблемите на хората, защото контакта с тях го няма. Църквата е изоставила народа и с нищо не се занимава, а бездействието й е много по-страшно.

Православието губи позици, а на неговото място се настаняват другите религии и изповедания. Но те мисионерстват, ходят, чукат на всяка врата, опитват се да са до човека, до болките му. А при нас има само кавги, няма проповед, няма го пастирското богослужение. Ние не сме между хората., отсъстваме от живота им. С младите пък изобщо не се работи. Още през 1996 г. направих първия православен сайт в Интернет, с идея да доближим църквата до прогресивната част от обществото, до подрастващите, но после всичко се провали. Казвам откровенно - песимист съм, че голямата духовна инерция може да се преодолее. Очаквам да се случат някои събития, след което хората още повече ще намразят църквата. Предстоят лоши неща, но не е сега времето да ги казвам. Те ще произтекат от ината на някои хора, от манията им да се доказават, че са по-велики и имат партийна подкрепа.

- Как оценявате опита на президента Георги Първанов да се намеси в църковните дела чрез руският патриарх?

- Ако е за доброто на БПЦ е разбираемо. Но мисля, че намесата на държавния глава не е в тази посока. Русия има големи интереси към България и търси всевъзможни начини, за да закрепи личните си позиции тук. Проблемът е, че част от духовниците гледат да сме добре с руснаците, другите пък са клекнали на гърците. Така, в крайна сметка загърбваме родните интереси. И в цялата тази битка Бог го няма, той отсъства, става дума само за пари, влияние, интереси.

- Пророчицата Ванга какво казваше за църковния разкол?

.- Години наред тя ми гостуваше и се черкуваше в манастира. Познаваше проблемите, говорили сме, че дядо Максим е назначен на този пост от БКП. Един път бях с нея и с дядо Пимен, Светла им памет. Тогава тя каза, че „ спасението за България е да се направи патриаршески събор”. Но смяташе, че нещата не вървят на добре в духовната област.

- Непредудолимо ли е постигането на помирение между духовниците от двата синода?

- Сега сме във Велики пости, днес е Благовещение и можем да дочакаме благата вест за помирение. Като братя можем да седнем заедно и да забравим раздора. Ако хората от двата синода си говорят сами помежду си, проблеми няма да има. Но между нас напрекъснато се промъкват политически интереси и ни противопоставят. Ако обичаме Христос, сме длъжни да направим обединението. Но ние не водим разговори в името на Бога - Христа Спасителя, а в името на парите имотите, интересите.