Чочо Попйорданов: Искат да ни видят умрели

Едно интервю на Иван Ласкин

- Какво става бе, седни. Знаеш ли, аз... Когато приближиш човек, първо му гледай лицето. Ако си държи ръцете отзад, или ще ти подаде ръка, или ще ти забие нож.

- Аз дойдох с безалкохолна бира.

- Имам цял стек. Намажи си пастет и седни. Гъши.
От дроб. Жълт, мазен дроб. Хапни си.

- Чочо, какво е жълтината?

- Жълтината има различни измерения, първото от които е – цвят. Определят слънцето като жълто, а то е бяло. После златото. То също не е жълто. Зависи как го осветиш. Жълтото като признак на омразата както е при някои религии. Жълтото за мен е второто цвете в България. Минзухар.

- Абе нищо не ти разбирам! Говори ли ти се, или да си ходя, че откакто си трезвен, някаква скука те е налегнала.

- Добре. Единственото, което свързвам с жълтото, е хепатит. Жълтеница.

- Стига де, супер си изглеждаш. По едно време приличаше на Чаушеску.

- След разстрела или преди?

- Чувстваш ли се скучен и незначим?

- Не! Какво значи това, ако се почувствам така, по-добре да се гръмна.

- Добре де, ти си известен в нашите среди, че за разлика от мене си добър човек. За какво толкова те одумват и проклинат в нета и по медии хора, които нито те познават, нито нищо.

- Не е верно. Така си мислиш ти и няколко, пет човека около тебе. Напротив, хората хал хабер си нямат що за човек съм. Информацията, която се получава, е фалшива. Искат да умра какво ли не ми изкараха. Та рак, та дроб… общото ми с такива хора е, че просто ходим по една земя. Няма как. Ама са извън моя свят.

- За какво пи толкова много през тези години?

- Аааа, аз оправдание нямам. Всеки си намира. Ама аз нямам. Най-простото и тъпото е да кажеш „бягам от реалността”. Това е тъпо. И не е вярно. За да пиеш и да ти е вкусно, това е хубава, балканска философия, но за да се напиеш, защото „искаш да се разкараш от тук”, да се обградиш, да си направиш изкуствена мрежа около себе си??? Да се абстрахираш от това, което те заобикаля, това вече е друго. Ставаш ужасно слаб! Ставаш ужасно слаб и си нападнат от вълци. Палиш около себе си огньове, които да те пазят, и от тях самият ти не виждаш какво и откъде те дебне. Е тва е! Това е денят, в който ти искаш
да се предпазиш от околните с пиенето и ставаш още по-слаб. Огънят спихва, угасва, нападат те и те изяждат. Каквото дишам аз и каквото ти, го дишаме с още много, които ни мразят! Е какво? Дреме ми. Аз имам ваксини А,В,С,D….

- Това не са ли хепатитите?

- Не бе, витамини са..(смях)

- Дай да говорим против колеги?

- Ти не си такъв. Ти не можеш да мразиш. Но винаги си бил идиот. Колежките ни мразят. Май доста им се радвахме през годините. Нищо, погледни как остаряха умножено по две спрямо нас. Ебати кефа.

- Е, аре против министерството да говорим, нали баща ти е директор!

- Той цял живот е бил директор.
Във всички нормални държави такова ведомство като Министерство на културата не съществува. У нас винаги е съществувало, което е една голяма глупост. За неграмотност в тази държава може да се говори от А до Z. Всичките са неграмотни. И некомпетентни. И да сложиш чиновник в Културата, това звучи като мръсна дума Чиновник и култура е мръсно изречение! Уредник, между другото, дори звучи по-добре. Не им е това работата, защото примерно какво значи заместник-министър на културата? Ми ква му е работата? Да чете откриване на изложба от листче, защото ще се издъни какво точно открива. Какво е това съветник по културата? Аре всеки може да се оправдае и да каже - направих грешен ход. Като Божидар Димитров в името на неква кауза.

После се оказа, че не му излиза каузата - уравнението. Не познавам нито един с изчисления в изкуството. Познавам много математици, които се занимават с театър, с изобразително изкуство, но не познавам нито един, който се е занимавал с изкуство, да е станал математик! Не познавам такъв. Та за това ти казвам, това министерство, хора, дето дърпат някакви конци, като баналния елементарен плакат на Кръстника с конците и ръката. Как да ръководиш кой, кога, къде играе? Дигни лява ръка, мръдни с десен крак, дай си гъза назад… Това е безумие. Това е безумие. Защото, ако правят някаква йерархия в изкуството, дори боичката, която ще сложиш върху платното, някой да ти казва как да я смесиш. Да каже как да се завърти балерината, как ти да си кажеш текста - това вече е кукловодство. Ако не се ръководиш със собствения инструмент, ти няма да прозвучиш. Няма да те чуят. Ето затова се казва Страдивариус, за това се казва Амати. Има си  звук, който издаваш само ти!

Аз съм разбрал, че най-хаотичното движение е на хората на изкуството. Те са като марионетки. И са наивни. Маймунки, които се разбягват и уж се спасяват. Какво прави оная малка рибка или онова птиче - нищо, навира се в зъбите на крокодила или в хрилете на акулата? Чисти ги. Чрез природата. За да му подобри начина на дишане. Явно има някакво предназначение… Ама това е в природата... Какво мен да ме чисти и оценява министерството? Един милион са случаите, в които, като не ти хареса ръкописът - в огъня! Като не му хареса платното - в огъня! Или си режеш ухо. Ама се самооценяваш, защото ТИ си ТВОРЕЦЪТ! Сам си решаваш! Оглушаваш и казваш - не искам да го слушам! Ще го слушам с бастун, опънат върху роял! Сам решаваш! Някой да е питал Моделиани, или Моделиани да е питал някого? Измишльотина е някой да си въобразява, че може да бъде крайна инстанция за определяне на възприятието, с което ти се занимаваш и показваш!

- В България могат да те скопят като актьор!

- Какво да ми скопят, бе?

- Абе не ташаците..
- Кажи за киното…

- Какво да ти кажа – скопено е. Без детските филми.

- Нема по-тъпо интервю! Исках да говорим простотии, та да купуват вестника.

- Какво да говорим? Те ги говорят сами. Хора по болници, старчески домове в селата се хранят от такива като нас. И си казват: Оууу, и той е като мен, и той е в тинята, и той е в блатото. И той е пияница, и той е болен от рак, и той е с еди-какви си пороци. И той, слава Богу, е част от цялата тази помия в която тъна и аз! Защо? Защото това е манталитетът! Такъв е! А манталитетът, казано на български - всяка жаба да си знае гьола! Обаче отдавна тука гьолът е общ! Гьолът е за всички! Гьолът е за всички!

- Искат ли да ни видят умрели?

- Да!

- Що?

- Това даже не е парадоксално, а реално. Ако примерно ние с тебе си позволяваме този лукс да си говорим, да сме интересни и на себе си, и на всичкото отгоре се намират хора, които и да ни уйдисат на акъла и да го публикуват цялото това нещо. За това мечтаят един милион хора всяка сутрин. Стават в пет, за да му пуснат свободния ефир, за да говори, за да се превърне в част от Хайдпарк. Но ако направиш една елементарна статистика и ако от двадесет човека се намерят двама, които наистина да кажат нещо, честно, истинско преболяно - евала! Всичкото друго е плява! Плява!

- Абе не мога да взимам интервюта. Ще си ходя.
- Копеле, открадна ли ми нещо?

- Не. Какво? - очила нямам.

- На ти един бонбон с ром.

- Сега ще ми вдигнат колата, щото изтече SMS-ът.

- Чао.

- Чао. Абе в тая стая що не отопляваш?

- Щото още нямам наследник.

- Чао.
- Чао.