Йордан Бакалов, народен представител от СДС:Подкрепата на българите за нашата партия е по-важна

- Г-н Бакалов, защо се стигна до там, че СДС да бъде заплашен с изключване от ЕНП?
- „Защо” е много дълга и сложна тема, за която едва ли имаме време и място. Това, което мога да кажа е, че всяка една партия има устав и това е основният й закон. И е съвсем нормално за вземането на важни политически решения да се иска санкцията на върховния й орган между две конференции – на СДС върховният орган е Националният съвет (НС), а не НИС. В случая не е поискана санкцията на НС за едно или друго решение или действие.
- Искате да кажете, че лидерът на СДС Петър Стоянов еднолично е взел решение да се присъедини към английските и чешките консерватори?
- Само казвам какви са обстоятелствата и фактите. Факт е, че аз присъствам редовно на заседанията на НС и тази тема не е обсъждана.
- Смятате ли, че лидерът ви сгреши?
- Външната политика не ми е силната страна и не мога да преценя. Но бих казал, че когато се отричаш от корена си и от майка си, резултатът никога не е добър. Нека да си спомним какво стана през 2001 г. Тогава наблюдавахме предпочитания за кандидатиране от инициативни комитети и т.н. СДС отсъстваше на практика. Сега възниква проблем с ЕНП, а това е партията, която ни изтика напред. Всичко това пак можеше да се случи, но преди това трябваше да има санкция на НС, да се дискутира, да се чуят всички „за” и „против”.
- Редно ли е лидерът на една партия да се кандидатира за евродепутат?
- Тогава, когато партията не е в добра кондиция и когато трябва да извадиш едно лице, което да тегли листата и да поеме отговорността, това може да го направи само лидерът. Той затова е лидер – да поема такава отговорност. Така че, поне според мен, с Петър Стоянов като водач на листата за евродепутати СДС има сравнително предимство пред останалите десни партии. Ставаме лесно разпознаваеми. А и лидерът ни е поел тази отговорност да изтегли листата, защото за СДС тези избори определено са много важни след като България вече е член на ЕС. Аз гласувах за това той да води листата и го подкрепям.
- И все пак, ако той бъде избран за евродепутат, кой ще ръководи реално партията?
- Това е друга тема, която се надявам да дискутираме след вота.
- Трябва ли в такъв случай Стоянов да подаде оставка?
- Нека първо да видим резултатите от изборите за Европейски парламент, пък после ще дискутираме. А може и изобщо да не се наложи да водим такава дискусия.
- Пловдивската организация на СДС ли е най-голямата?
- Така мисля.
- Ще успее ли тя да се мобилизира за евровота?
- Ако съдим по резултатите от досегашните избори, мисля, че тя е показала на какво е способна.
- Да допуснем хипотезата, че Петър Стоянов бъде избран за евродепутат и освободи председателския пост в СДС, вие ще се кандидатирате ли отново?
- Не съм мислил по този въпрос. Но аз минах по реда си на 1 октомври 2005 г. Така че това за мен е вече история.
- Къде според вас СДС трябва да съсредоточи усилията си – във външнополитически план или във вътрешнополитически?
- За мен е много по-важна подкрепата на българите, отколкото примерно подкрепата на други външни партии. Независимо, че в момента СДС членува в ЕНП. Когато българите ни подкрепят, тогава няма начин и ЕНП да не се съобразява с нас. Защото ще покажем, че сме силни именно чрез подкрепата на хората за идеите, които им предлагаме. И точно тук е мястото да говорим за политика, защото каузата на СДС за членство на страната ни в ЕС и НАТО вече е постигната. Каква трябва да бъде нашата кауза оттук нататък? Защита на интересите на средния и дребен бизнес в ЕС (а защо не и на едрия?). Това трябва да е нашата нова кауза. Друга кауза на СДС би трябвало да бъде сигурността на гражданите. Имам предвид не само физическата сигурност, а и здравна, социална, икономическа сигурност. Точно това трябва да е каузата на дясната партия СДС. Ако успеем да представим добре тези каузи пред българските граждани, те ще ни припознаят и подкрепят. Защото ние им предлагаме сигурност плюс бизнес.
- Тези каузи са много хубави, но защо не можете да ги артикулирате пред хората, а все се обръщате назад към миналото?
- Аз не съм от тези, които гледат към миналото. Историята ми е хоби, но и си правя изводи от нея и гледам да не повтарям грешки от миналото. За разлика от някои политици, които явно продължават да правят едни и същи грешки.
- Защо СДС толкова инатливо държи на кандидатурата на Георги Константинов за комисията, която ще отваря досиетата?
- Имаше пет други кандидатури, но тази на Георги Константинов получи най-много гласове след гласуване в парламентарната ни група.
- А не трябваше ли да има поне още една алтернативна кандидатура, както направиха другите политически сили?
- Ще изложа личното си мнение, както го направих и пред парламентарната група. Естествено, че трябваше да има алтернативна кандидатура. Но станалото – станало. Искам да отбележа обаче, че по закон ние пак имаме възможност да предложим нова кандидатура.
- Смятате ли, че тази комисия по досиетата, която ще бъде сформирана, ще успее да си свърши работата?
- Ако всеки, който влезе в тази комисия, бъде с настрайката, че трябва да си свърши работата заканадателната база я има. Законът добър или лош беше приет с консенсус в пленарната зала с изключение на прословутия чл. 32, който дава някаква възможност за прикриване на определен кръг от информация. Но останалата част от закона и решението, че всяка информация, създадена след 9 септември 1944 г. до 1991 г. не е държавна тайна, дават възможност да бъдат разсекретени тези документи. Законодателната основа и настройката са на лице, само трябва да се приложат. А не за пореден път някой да се оправдава със закона, че няма инструмента, с който да се свърши работата. Инструментът определено го има.
- В качеството си на председател на комисията по жалбите и петициите на гражданите можете ли да кажете от какво или от кого най-много се оплакват българите?
- Най-много се жалват от земеразделяне, от обслужване в държавната и местната администрация, от правоохранителните органи. Жалбите са от всякакво естество. В комисията ни се получават жалби и от САЩ, и от Германия, и от Китай. Земеделските въпроси обаче са най-многобройни.
- Не е ли странно, че 17-18 години след промените, след толкова поземлени комисии и поправки в законодателството, тези проблеми още не са уредени?
- По-скоро става дума за това, че държавната и общинската администрация не обясняват на гражданите как могат да си решат проблемите. И за голямо съжаление, в много от случаите хората вече са изпуснали законовите срокове и оттук нататък не може да се реагира по някакъв начин. В края на краищата се оказва, че съдът е последната инстанция, която може да вземе определени решения, да ги пътвърди или да ги отмени.


(Очаквайте подробна справка за оплакванията на хората в Парламентарната комисия по жалбии и петиции на гражданите)