Журналистиката в провинцията и сагата Frognews

Разследващата журналистика не се насърчава в българската провинция и някои хора се надяват и последните нейни представители да започнат да се самоцензурират. Асен Йорданов е един от малкото журналисти, които продължават смело напред. Той е като НЛО в медийния свят на Бургас и маневрира между престъпни групи, политически натиск и съдебни капани.
Репортери без граници (РБГ): Какво е положението със свободата на словото в България? 
Асен Йорданов (АЙ): Това е парадокс, но то е по-тежко в момента отколкото през 90 - те. Според мен няма свободни и независими медии с изключение може би на Капитал и Дневник, които са като слънчев лъч на мрачния небосклон. Повечето медии обслужват икономическите и политическите интереси на техните собственици. Правителството налага определена редакционна политика на националното радио и националната телевизия.
РБГ: Как е възможно журналистите да работят при това положение?
АЙ: (Усмихва се): Журналистиката в България е като слалом на сноуборд...правиш какви ли не врътки, за да избегнеш пречките! Медийната политика е доста централизирана в България, но понякога има известна свобода. Аз направих избор да не работя никъде на щат. На свободна практика съм, това ми дава независимост. Опитвам се да публикувам разкритията си в различни издания според възможностите. От финансова гледна точка е много по-трудно и няма сигурност, но аз не работя това с цел да забогатея. Журналистиката е моя страст и призвание. Независимостта е лукс.
РБГ: Защо репортерите, които са на щат не се занимават с разследваща журналистика по същия начин, както вас?
АЙ: По три причини. Този тип журналистика изисква достъп до специфични източници. Ако работиш за вестник автоматично губиш достъп до някои от тях. Второ, трябва да си преминал обучение. Разследващата журналистика си е занаят. Трябва да имаш опит и понятие за професионална етика. Трето, трябва да имаш желание и кураж.
РБГ: Вие сте журналист от повече от 20 години. Какви заплахи са били отправяни към вас?
АЙ: Ще ви дам три примера. Когато работех в Политика (през Февруари 2007 г.) с Мария Николаева отразявахме огромен корупционен скандал, свързан със строителство на жилищни комплекси в Странджа, където се намира най-големия еко-резерват в страната. Освен че такива комплекси носят печалба, строителството е измежду предпочитаните сектори за пране на пари. Мащабно строителство (върху повече от 110 кв.км) започна в района без разрешително. Изведнъж тази дейност се оказа законна, защото така реши регионалния съд. След като публикувахме първата част на материала редакцията на Политика бе навестена от няколко мутри, които носеха копие на вестника със специалния печат на Народното Събрание. (Вестниците, разпространени само в Народното Събрание имат печат “Забранено за продажба”). Заплашиха да залеят Мария с киселина ако публикуваме втората част. Аз също получих предупреждение. Взехме записа от охранителните камери на входа на редакцията, на който ясно се виждаха лицата на нашите посетители, и записахме регистрационния номер на колата им. Всичко предадохме на полицията, но никой не ни се обади, за да дадем показания. Една вечер се прибирах (около 19.00 часа на декември 20, 2007 г.) когато видях мъж да се приближава към мен на около 10 м от дома ми в Бургас. Той се опита да ме наръга с нож. Успях да го отблъсна. След това ме удариха в гърба няколко пъти с метален лост. Защитавах се, колкото можах, и най-накрая нападателите се отказаха.
РБГ: Знаете ли защо ви нападнаха?
АЙ: Трудно е да се определи точната причина. Моите разкрития засягат доста хора. Много от тях се засягат. По това време работех по статия, която все още не бях написал. Може би искаха да ме предупредят да спра. Обикновено това е единствената цел на подобни нападения. Разследването на МВР не стигна до никъде. Никой няма реалното намерение да открие извършителите в такива ситуации. Тези, които прибягват до насилие с такава цел имат достатъчно ресурси да спрат подобни разследвания. Нападения от този сорт се третират като обикновен уличен бой. Имунитетът е норма в България и не само спрямо личности, за които пишат журналистите.
РБГ: Кои са чувствителните теми, тези, които не могат да се засегнат без последствия?
АЙ: За жалост те са много. Най-чувствителните са корупцията в съдебната система и МВР. Броят на тези теми се увеличава предвид факта, че живеем в нео-феодален строй. Написал съм няколко материала в тази посока, но не знам кога ще успея да ги публикувам.  
РБГ: Защо не ги публикувате в Интернет?
АЙ: Интернет е възможна алтернатива, но не е пълноценна. В България основно младите хора използват интернет, а те имат други интереси. Също така в много региони хората нямат достъп до интернет. Не отричам, че мрежата ще бъде много по-важен канал за в бъдеще, но в момента няма достатъчно влияние да доведе до реална промяна в обществените нагласи. Тази промяна може да се осъществи най-вече чрез телевизията, радиото и пресата.
РБГ: Обрисувахте доста мрачна картина. Как може да има прогрес?
АЙ: Членството в ЕС е най-добрият ни шанс. То е може би най-хубавото нещо, което ни се е случило в последния век. Ще приемем европейски закони и разпоредби, които ще се прилагат. Най-голямото предизвикателство е реформата на съдебната система, защото това е без съмнение най-корумпирания сектор. 80% от съдебните власти са свързани с бизнес и политическата олигархия. ЕС трябва да разнообрази източниците си на информация. Ние сме готови да помогнем. За много от нас ЕС е единственият начин да се прережат връзките на България с бившия Съветски Съюз и Русия. Тяхното влияние не е за пренебрегване. Има дори риск да се появи руски “троянски кон” в ЕС.

САГАТА “FROG NEWS”

Настъпи тежък момент за сайта “Фрог Нюз”. Не толкова финансовото положение на фирмата притеснява 15 - членния й екип колкото опита за убийство на главния редактор Огнян Стефанов и скандала със сайта “Опасните”.
Александър Иванов е на 38 - годишна възраст. Работил е дълги години в печатни издания и телевизията. Сега е заместник-главен редактор на "Фрог Нюз". По време на интервюто с РБГ все още се придвижваше с полицейска охрана. Двама полицаи седяха в съседната стая. Домът и семейството му също бяха охранявани. На Иванов му се наложи да промени начина си на живот. Почти никога не излиза от офиса, а когато излезе полицаите го следват неотлъчно.
РБГ: След нападението над Огнян Стефанов ви охранява полиция. Бил ли сте заплашван?
Александър Иванов (АИ): Да. Трима мъже в черно звъннаха на звънеца ми около полунощ на 15 октомври . Посъветваха ме да бъде “благоразумен”. На същия ден бяха публикували първото интервю с Огнян след нападението в "24 часа". Не мога да говоря за причинно-следствена връзка, но може да се тълкува като второ предупреждение към сайта ни. Поводът за подобни заплахи никога не е напълно ясен. Поисках полицейска охрана. Надявам се да е временно и скоро да се върна към нормалния си живот.
РБГ: Много хора свързват нападението над Огнян и заплахите срещу вас с аферата “Опасните”. Смятате ли, че има връзка?
АИ: Не може да сме сигурни, но не мисля, че има пряка връзка. Този толкова странен сайт – Опасните Новини – се появи през Август 2008 г. Публикуваха секретни документи, които съдържаха озадачаваща информация. Имаше доста интересни неща и дори само 10 или 20, или 30% да бяха верни, тези 30% са опасни. Информацията засягаше ДАНС, президента и корупцията в бизнес сектора. Някой беше качил писмо във форума на сайта ни, уж подписано от Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски, собствениците на Фрог Нюз. В това писмо те се “разкайваха”, че са създали "Опасните". Същото писмо бе публикувано и в "Опасните". Беше смехотворно. Започнаха масово да препечатват фалшивото писмо така че публикувахме официално опровержение, че сме имали нещо общо с "Опасните". Това не промени нищо. След три седмици жената на Огнян ми се обади и каза, че той е бил пребит.
РБГ: Ако Стефанов и "Фрог Нюз" не стоят зад "Опасните", как обяснявате нападението?
АИ: Де да знаехме...Огнян се занимава единствено с журналистика. Логично е да предположим, че беше свързано с работата му, но нямаме доказателства. Публикуваме доста материали и разследваме много случаи. Как може да знаем ? Опитаха се да го убият на 22-ри септември , когато отбелязахме годиншнина от независимостта на България. Дали беше послание към всички български журналисти? Не знам.
РБГ: Аферата с "Опасните" и заплахите срещу "Фрог Нюз" повдигат много въпроси за ДАНС. Доста хора за засегнати от случая. Какво мислите за това?
АИ: Сложно е, има доста странности. ЕК публикува изключително критичен доклад за България. Предполага се, че са получили информация от алтернативни източници, което не е зарадвало правителството. Президентът нареди на ДАНС да открие източниците на ОЛАФ. В доклада на ЕК фигурират имената на двама души, които финансираха предизборната кампания на президента и са уличени в злоупотреби с еврофондовете. Има класифицирана информация на сайта "Опасните", но никой не знае коя е и защо е класифицирана. Все още научаваме нови неща за акцията на ДАНС, която повдига много въпроси.

ОГНЯН СТЕФАНОВ
Цяло чудо е, че главният редактор на "Фрог Нюз" е жив. На излизане от ресторант на  22-ри септември, 2008 г. Огнян Стефанов бе жестоко пребит от изверги с чукове и метални прътове. След като му счупват краката и едната ръка го оставят полумъртъв до колата му. В побоя е засегната сънната артерия и той получава тежка кръвозагуба. В кома е три дни. Стефанов се възстановява, подновил е работа по материалите си и няма намерение да спре дотук. Въпреки че е зает с изтощителна рехабилитация и терапия той намери време да даде интервю за РБГ. 
РБГ: Помните ли какво се случи? Видяхте ли нападателите си?
Огнян Стефанов: Не съвсем. На излизане от ресторанта някой ме извика по име. Обърнах се и бях зашеметен от неописуемо силен удар в главата. Опитах се да отвърна, но нищо не си спомням след това. Според свидетели съм бил нападнат от седем или осем души. Нищо друго не помня.
РБГ: Бяхте ли заплашван преди нападението?
ОС: Не директно. Няколко дни преди това сайтът "Фрог Нюз" бе свързан с тайни документи, публикувани на сайта "Опасните". Качихме писмо на нашия сайт, в което обяснихме, че нямаме нищо общо с "Опасните". Разпитваха ме агенти на ДАНС, но по спокоен и професионален начин. Не мога да открия директна връзка между нападението и този скандал. Пиша по много теми, най-вече за корупция в различни сфери. Трудно е да се каже кой е поръчал нападението. Но “мисията” постигна целта си. Много журналисти, които ме интервюираха признаха, че се притесняват за семействата и колегите си. След случая с мен пресата ще си наложи самоцензура. Не можеш да ги виниш – няма много герои в света и уважавам решението им. Въпреки това не трябва да забравяме за последствията.
РБГ: Оказват ли ви натиск, когато публикувате определени материали?
ОС: (Усмихва се) Малко след като "Фрог Нюз" стартира наш източник от чужбина ни информира, че български министри са били видяни в ресторант във Виена в компанията на известни босове на престъпни групи в Централна Европа. Това не е нормално. Съответно публикувахме статия по темата. Тя провокира много реакции и някои хора настояваха да я свалим от сайта. Читатели, които имат възражения към достоверността на нашите публикации имат възможност да изразят мнението си на сайта. Правя това уточнение почти във всичките си статии. Явно са решили, че има по-ефективни начини да изразят възраженията си. Проблемът е, че българските политици и други лидери имат две лица – едно за пред обществото и друго за секретни дейности. Общественото лице е илюзия; то е култивирано с цел да накарат народа да ги обича. Не всеки е привърженик на идеята за свързване на двете лица. Когато френският президент Саркози отива на частно посещение в Египет с новата си жена той си го казва и фоторепортерите го снимат. Българските политици предпочитат да скрият всичко, дори и когато няма нищо за криене. Съответно пада мъгла от съмнение, което не е добре. Хората трябва най-сетне да се възползват от правото си на отговор.
РБГ: Още ли ви охранява полицията?
ОС: (Усмихва се) Да, бях посъветван да се възползвам от техните услуги. От МВР не искат да ги обвиняват, че не са ми осигурили защита. Благодарен съм, но как могат двама мъже да противодействат на такова насилие? Ако тези, които искаха да ме убият все още го искат, как мога да ги спра? Но предпочитам да съм оптимист. Докторите, които ме лекуваха сътвориха цяло чудо и аз съм безкрайно благодарен. Всичко това има и положителна страна – това, че вие сте тук и ми оказвате морална подкрепа. Ако организация като вашата продължи да се интересува от нашите проблеми, ние втори път ще бъдем победители.

REPORTERS WITHOUT BORDERS 

превод: Даниела Кирова 

Докладът на "Репортери без граници" за България бе цитиран вчера от агенция AFP, а части от него публикувани във френския вестник "Le Monde"