Камен Воденичаров: Генетично сме против България

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Воденичаров, мислите ли за испанско гражданство по примера на Жерар Депардийо? Ще се преселвате ли скоро в Барселона?
 
- Историята, че съм си ипотекирал апартамента в София за такъв в Барселона, го подеха жълтите вестници. Може би идеята за испанско гражданство не е толкова лоша, но не, за да избягам от данъци. Бих се махнал заради най-голямата тъпотия, която се върши в момента от управляващите - да се монополизира всичко и да се утрепе до крак малкият и средният бизнес. Това е причината, поради която на предстоящите избори ГЕРБ няма да спечелят същата подкрепа. Хората ги избраха именно с надеждата да просперира дребният бизнес, а не големите корпорации, както се случва в момента. Ще дам пример със севастократор Калоян - един от най-успешните владетели през Средновековието. Той е управлявал, като е предпочитал да развива търговия и политика на отворени врати, отколкото на високи крепостни стени. Той разбира, че е по-добре да взимаш такса от един грош от пет хиляди производители търговци,  отколкото от петима олигарси олигофрени. Човек, ако иска да остане достатъчно дълго, трябва да стимулира обществото и да даде възможност на малките и средните да се изправят. Затова мисля, че мнозина имат правото да поискат чуждо гражданство като Депардийо. Ненужно раздутата държавна администрация мисли само как да се подпише под някакъв документ, от който да изкара лични облаги, но да го оправдае при евентуална финансова проверка. Има много вратички в закона. Този господин от РИОСВ - Бургас, е възможно да не се е подписал под нищо лошо, но аз не му вярвам. Като го видиш – той изглежда като бандит.
 
- Одобрявате ли процесите вдясно, за които пяхте и участвахте със сърцето си?
 
- Не, не одобрявам. Същият този синдром на алчност и да набарат готини далавери ги докара до това състояние. Дясно пространство означаваше свобода, равни възможности, коректност и честност в сделките, а не това, което е сега. Надявам се, че някой ден хората, ние, ще потърсим сметка на тези, които объркаха и окраха живота ни. Няма здрава логика, която да каже на младия човек: „Бъди родолюбец, стой тук, остани.” На младите хора, които имат възможност да учат и работят навън, бих казал: Хващайте самолета и изчезвайте в следващите 24 часа, точно обратно на думите „нали съм тук не съм избягал”, които пях навремето.   
 
- Излезнахме ли от тази „тъпа роля в нечия игра”, или българинът беше пречупен?
 
- Народът не е пречупен, но е затворен в себе си. Обиден е и в това състояние изплуват най-лошите ни качества като нация. Тарикатщината, байганьовщината, озлоблението, завистта и далаверите са все неща, които ние носим генетично. Градът София е бил български за най-кратко време и повече мюсюлмански и римски. Независимо че сме от 135 години свободни, манталитетът ни все още е повлиян от враждебното половинвековно съжителство по време на турското робство. Един швейцарец например вярва, че самият той е държавата, а ние сме против държавата и това е генетично. Нашите дувари са изградени над човешки бой, а в Холандия нямат пердета на прозорците. Въпрос на манталитет. Когато дойде и мизерията, става лошо. Тогава новините ни заливат с ужасяващи репортажи денонощно. И сякаш колегите  новинари се възбуждат от това да показват убийците, а не жертвите. Излъчва се интервю от Сливенския затвор с взелия за заложници банкови служители (Стефан Стефанов – бел. ред.) и го изкарват него клетника. Никой не потърси тези женици, които бяха държани легнали на пода 5 часа. Медиите са отговорни за това какво да покажат, имат тази свобода на избор.

- В 5 минути показвате София в документална поредица. Разкажете повече?

- В 10 серии по 5 минути показваме едни от най-значимите факти, личности и събития от града. Всяка неделя от Коледа насам излъчваме по едно от тях в „Денят отблизо” с Мира Добрева по БНТ. През април  кандидатствахме към Столична община по програма „Култура” и спечелихме частично финансиране. Намерихме си и спонсори и от лятото досега ги реализирахме.

- Как подбрахте темите?

- Избрахме забележителности от различните епохи. Снимахме неолитното селище край Слатина и керамика на жена, известна като Слатинската Венера, която датира отпреди 6 хил. години. През римския период разказваме за Константин Велики, през Средновековието - за Боянската църква и за севастократор Калоян. През Османското владичество е построена църквата „Свети Седмочисленици”, която е била джамия – дело на Сюлейман Великолепни, има филм за Освобождението; за Първата  световна война и спасяването на евреите;за  жълтите павета, поставени в началото на XX в.;за социалистическото строителство и НДК; строителството на метрото сме го включили в съвременния епизод. Има и филмче, в което изследваме как се е променяло името на града през различните епохи – Сердика, Улпия Сердика, Триадица, Средец и София.

- Звучите толкова въодушевено, сякаш не е сложно да се снима кино в България, както сме свикнали да ни обясняват?

- Напротив, никак не е толкова лесно. Спечелихме субсидията за този проект от трети опит, преди това кандидатствахме 2 пъти, но ни беше отказвано. Реално преди 30-ина години в България са произвеждани между 22 и 27 пълнометражни филма годишно, а сега - три или четири. Трудно се печели финансиране, обаче организационно нещата стават по-лесно. У нас за щастие има много хора, които разбират от кино. Неслучайно много западни продукции идват да снимат тук. Освен че е по-евтино, и като качество не отстъпваме на Западна Европа. Ако тук заснемеш нещо за 100 евро, то същите кадри във Франция или Италия ще струват 1000 евро.

- Конфликт на интереси ли ви раздели с предаването „Неделя х 3”? Какво точно се случи?

- Продуцентите на предаването искаха да има музикална класация, а аз имах друга коцепция. Предложиха ми и други варианти, с които също не се съгласих, и така се стигна до „раздяла по взаимно съгласие”. Тъпо ми стана, честно казано, защото 2 години се бях сработил с екипа перфектно. Но ако не бях оставил предаването, нямаше да заснема клипчетата за София, така че не съжалявам. Винаги една врата, като се затвори, друга се отваря.

- Има ли конфликт между вас и сегашния водещ Александър Сано, както тръбят по жълтата преса?

- А, не, в никакъв случай! Сано е страхотен актьор и колега, ние се познаваме още от времето на телевизия ММ, поздравявам го и за ролята му в „Под прикритие”.

- В същия сериал са и други големи актьори. Мислите ли, че безразборното появяване от малкия екран олекотява имиджа? Например Захари Бахаров започна впечатляващо в театъра, а сега го раздава лотарийно по телевизията?
 
- Телевизията е по-лекия жанр, но и в нея има страшно огромно усилие. Освен това се печелят и по-добри пари. Актьорите, режисьорите и музикантите не живеят на фотосинтеза. Трудът им в България е прието, че може да се използва абсолютно безплатно. Телевизията е един от малкото останали варианти да си докарат по-приличен доход. Разбира се, винаги трябва да си отговорен за баланса. Хората, които сме популярни в тази държава, се движим според имиджа си или, грубо казано, се храним от името си.
 
- Далече ли сме от времето, когато интелектуалната собственост ще започне да се плаща?
 
- Да, много, защото свикнахме да ползваме всичко безплатно. В България 95-97% от производството става жертва на пиратско разпространение, а в Западна Европа този процент е около 25-30.
 
- Снимането на български сериали безмилостна борба на рейтинги ли е, или възраждане на родното ни кино?
 
- И едното, и другото. И отново трябва да се търси балансът. Добрите сериали го постигат. За мен това са „Под прикритие”, „Революция Z” и „Стъклен дом”.
 
- Текат напрежение и разместване на продукции в телевизиите. Отделно сме свидетели на крамолите на bTV и „Булсатком”, от които страда крайният потребител. Какво всъщност се случва?   

- Напрежението е породено от динамиката на играчите на телевизионния пазар. От bTV, като дългогодишен лидер на пазара, се държат като слон в стъкларски магазин. Толкова са главозамаяни, че не допускат възможността за конкуренция на пазара. Те винаги са си уреждали по един или друг начин лидерството в рейтингите, по-скоро "по втория". Когато някой им се опъне, изпадат в амок. И сега, когато парите за реклама намаляха драстично, bTV се вгледа в парите от сателитните и кабелните оператори. Когато 2 милиона абонати плащат по 15-20 лв. месечна такса на „Булсатком”, това изнервя някои хора.
 
- Има ли нещо общо между сегашното напрежение в телевизии и доставчиците с предстоящата цифровизация?
 
- Предстоящата цифровизация е доста скъпа играчка и за този, който я е направил, и за тези, които ще я ползват. Това е в пряка връзка с това, което се случва. Ако досега сте имали сто хиляди месечно за телевизионни предавания и формати, то днес трябва да ги дадете за цифровизацията. И като няма откъде да ги вземете, най-късият път са кабеларките и сателитните телевизии. 25% от потребителите гледат ефирна телевизия с антени, когато дойде септември, те ще трябва да си купят и декодери, а кой знае дали качеството на изображението ще е много по-добро. Може би след 790 години всички хора ще имат телевизори с формата 16Х9 и цифровата телевизия ще е много ефективна.


В няколко последователни седмици ще ви покажем поредицата "5 минути София". Проектът е реализиран по повод 133-годишнината на столицата по инициатива на Столична община. Камен Воденичаров е гласът зад кадър и продуцент. Първото документално филмче, посветено на неолитното селище край Слатина, можете да видите тук.