М. Константинов: Партиите вадят 200 милиона черни пари

интервю на Мая Стоянова

- Проф. Константинов, като  изборен експерт приемате ли тезата на анализатори и политолози, че изборите тази есен ще бъдат най-тежки и оспорвани през изминалите 20 години? Какво ги превръща в такива?

- Не я приемам. По принцип най-важни в България са парламентарните избори. Тя и републиката ни е парламентарна, а не президентска. В този смисъл двата избора през 2009 г. (за членове на Европейския парламент и парламентарни) бяха по-важни. Това не значи, че предстоящите на 23 октомври избори не са важни. Естествено, че са важни. Първо, те ще определят новата местна власт за следващите 4 години. И ще се види кой ще ползва еврофондовете.

Що се отнася до президентските избори, нещата стоят по следния начин. Ако кандидатът на ГЕРБ загуби балотажа срещу кандидата, подкрепен от БСП, това може да повлече предсрочни парламентарни избори през 2012 г. и ГЕРБ ще изгуби законодателната власт. Така че ГЕРБ ще играе със силната си карта, сегашния премиер. Това ще му осигури изкарване на пълен парламентарен мандат. Което е добре, защото е време у нас мандатите да се изкарват докрай, както е в Германия. От 1997 г. насам в България е така, като пълни мандати изкараха ОДС, НДСВ + ДПС и тройната коалиция.

- Смятатe ли, че датата 23 октомври е най-подходяща за вота?

- Аз лично предпочитах 30 октомври, но и 23 октомври е добре. По-късно от 30 октомври не бива, защото ще има проблем с мандатите на общинските съвети. А този въпрос е конституционен. Не виждам с какъв акъл някои спрягаха датата 13 ноември. То впрочем толкова очевидно им е акълът. Да си спомним само как се гръмнаха в крака през 2009 г., когато измислиха псевдо мажоритарните избори. От тях БСП изгуби 8 мандата, а ГЕРБ спечели цели 13 в сравнение с хипотезата, че не я бяха сторили тази височайша глупост.

- Един от сериозните проблеми е изборният туризъм. Има ли възможност той да бъде ограничен по законодателен път?

- Изборният туризъм е страшен само на местни избори (при всички други избори цялата страна всъщност е един изборен район). Туризмът е вътрешен и външен. Вътрешният може да се ограничи с по-дълга уседналост и строги мерки при промяна на адреса: да се доказва с документ или клетвена декларация, че лицето има къде примерно да живее на новия си адрес. А не да ми се регистрират по 100 циганина на един адрес под благосклонния поглед на явно купените служителки от местните администрации.

Що се отнася до външния туризъм, там и една седмица уседналост стига. Ама да се спазва. Сега автобусите идват единия ден и на другия си отиват. Щото хората в тях са на работа в една съседна страна, а и няма къде да живеят в иначе родните си места. Като се спазва една седмица уседналост, автобусите няма да дойдат – хората не са балами да си загубят работата и да спят в рейсовете.

- Възможно ли е с гласовете на изселниците, имам предвид българските турци, да бъде подменен вотът на кметските избори в някои райони?

- Ако не се вземат мерките, описани току-що, може. Така стана в Ардино през 2007 г., когато кандидатът на М. Дикме загуби на втория тур едни иначе спечелени избори. Но трябва да се има предвид и нещо друго. Много общини вече са с толкова преобладаващо турско население, че автобуси не им трябват – те така и така си ги печелят местните избори. Такива етнически чисти общини са вредни и за турци, и за българи. В крайна сметка всички сме български и европейски граждани, и няма защо взаимно да се изолираме. Трябва това да се осъзнае от всички, защото иначе от едното нищо ще си създадем огромен етнически проблем. А това най-малко ни трябва. На България й трябват спокойствие и мир. Останалото ще дойде само от таланта и труда на всички български граждани без разлика на вяра и етнос.

- Напоследък акцентирате върху факта, че в списъците могат да се появят много “имена-фантоми”. Как може да бъде решен този проблем преди вота?

- Не само “могат”, а винаги ги е имало през последните 22 години фантомите. Проблемът може да се реши чрез активна регистрация. За каквато няма време що се отнася до предстоящите след по-малко от 6 месеца избори. Дано пък изчистим фантомите до 2013 г., когато, живот и здраве да е, ще се произведат редовните парламентарни избори.

- През последните години имаше няколко бързи производства срещу хора, уличени в купуването на гласове. Достатъчно ефективно ли е нашето законодателство в такива случаи?

- Не, не е достатъчно ефективно. Бързите производства досега завършваха с глоби и максимум с пробации. Докато някои политически брокери не влязат в затвора, оправия няма да има. При това не говоря за пълна оправия – такава няма. Престъпността може практически да изчезне само при тоталитарен режим. Защото тогава режимът е най-големият престъпник и той унищожава по-дребните престъпници. Но то при тоталитарен режим няма и избори, така че тогава по естествен начин изчезва и търговията с гласове.

- Обикновено за изборите се вкарват и много мръсни пари. От къде биха могли да дойдат те – от кого, от кои сфери, и кои политически партии евентуално ще се възползват от тях? Знае ли се какъв е размерът на мръсните пари?

- Предполагам, че в играта наесен ще се хвърлят поне 200-250 милиона лева. При наличните ограничения (4 милиона за партия) е ясно, че ще се плаща под масата. А иначе мръсните пари са от наркотици (включително такси за безпрепятствено пропускане на наркотици през българските граници), контрабанда в големи и особено големи размери, нелегален хазарт, неплатени данъци. Съществена част от мръсните пари се генерира чрез нагласени обществени поръчки. А въпросът кой ще се възползва от такива пари, трябва да се зададе обратно. Кой няма да се възползва? Аз лично на последния въпрос не му знам отговора.

Но да не бъдем чак такива сурови съдници. Нищо от изброените неща не е български патент. Точно по същия начин се лъже и краде на Запад, само че там дивият капитализъм се е поуталожил и се краде по-малко. Но пък един Барни Мъдоф открадна цели 50 милиарда долара от сънародниците си и му дадоха само 150 години затвор. Излиза доход по 300 милиона на година. Не че ще може да им се порадва някога, де.

- Депутатът от Коалиция за България Михаил Михов лансира тезата, че ако не бъдат направени промените в Изборния кодекс до края на юни, не е изключено тези избори да се провалят. Основателни ли са опасенията му?

- Спомням си стария виц, дето един пиян влязъл в трамвая и повърнал върху някакъв пътник. Оня се разкрещял, а пияният му рекъл “Да мълчиш, че я се виж на к’во приличаш”. Та така и в този случай. БСП през 2009 г. прие катастрофалните за себе си промени в изборния закон само месец преди вота. А и сега направи всичко възможно, новото изборно законодателство да се забави максимално. А иначе подобни опасения, освен лицемерни, са съвършено неоснователни.

- Как ще коментирате предложението на ГЕРБ за 6 месечна уседналост и аргументът, че “изискването дълго време да си живял на едно място се превръща в ценз, т. е. преграда за упражняване на избирателното право”.

- Вместо да броим колко дявола могат да се съберат на върха на една игла (любимо занимание на средновековните схоласти), да се обърнем към опита на Европейския съюз, на който, доколкото си спомням, България е член. В ЕС уседналостта е между 6 и 48 месеца, на много места е 12, омръзна ми да го повтарям. И 6 месеца стигат, стига само местната администрация да спре да лапа мухи и други работи, а да регистрира само хора, които могат да докажат реален адрес, на който смятат да живеят.

- Напоследък много се коментира, че именно лидерите на партиите трябва да играят в битката за президент. Какво е мнението ви по този въпрос?

- Могат да играят, а могат и да не играят. Ако стават, нека да играят - навремето Г. Първанов игра и спечели. Някои лидери обаче рискуват яко да се изложат, ако играят лично. Друго си е да издигнеш един възрастен и достоен, но неизбираем кандидат (Н. Беронов през 2006 г., бел. на “Фрогнюз”). И после да кажеш, че кандидатът сам си е виновен, че се е провалил. Други лидери пък имат конституционно ограничение и никога няма да могат да се кандидатират. Например, ако са родени като съветски граждани преди 45 години (С. Станишев, бел. на “Фрогнюз”). Лидерът на една партия, смятана за етническа, няма ограничения да се кандидатира, но няма да го направи. Ако ДПС издигне собствен кандидат, той ще носи българска фамилия. Но не смятам, че ДПС ще има собствен кандидат.

- Защо според вас партиите изчакват последния момент, за да обявят кандидатурите си?

- По различни причини. В. Сидеров вече си обяви кандидатурата. От Синята коалиция чакат резултатите от вътрешните избори на 19 май. Логиката изисква победителят от тези избори да е кандидат на СК, а загубилият да бъде кандидат за вицепрезидент. За мен правилната формула беше формат Европейска народна партия: кандидат президент от ГЕРБ и кандидат за вицепрезидент от СК. Тогава можеше кандидатът, подкрепен от БСП, да бъде издухан още на първи тур.

От БСП не издигат кандидат, защото още не са решили нито в какъв формат ще играят, нито кого ще подкрепят. От тази игра на БСП царят изобщо не е изключен. А и БСП гори от амбиция да покаже, че тройната коалиция не е била провал. Ако царят, или друг центристки кандидат, подкрепен от БСП, се представи достойно на балотажа (примерно загуби с малко от кандидата на ГЕРБ, или, не дай Боже, спечели), то това ще реабилитира тройното управление. Самият Симеон II разбира, че с едно добро представяне на президентски избори (старата му мечта) може да остане с достойнство в българската история. А и да запази минимален шанс за възстановяване на монархията. Това за мнозина звучи фантастично. Но не по-малко фантастично само преди няколко години изглеждаше хипотезата, че чернокож американец може да се яви на президентски избори и да ги спечели. Днес това изглежда в реда на нещата.

И накрая ГЕРБ. Кандидатурата на Б. Борисов ще бъде обявена през август, когато за друга кандидатура просто няма да има време. Но и така е ясно, че това е правилният ход за ГЕРБ. Защото, ако ГЕРБ не играе с основния си състезател ще загуби балотажа и това ще повлече цялата партия воглаве с премиера към дъното. Освен това, ако Борисов стане президент, това не означава непременно бърз провал за ГЕРБ. Опитът е показал, че новоизбраният президент поне две години подкрепя издигналата го партия (изключвам случая Ж. Желев през 1992 г.). Така че избирането на Борисов може не да отслаби, а да укрепи ГЕРБ. А и Борисов във всички случаи ще остане силната фигура в партията години напред, дори ако стане президент. На “Позитано” 20 дълго след избирането на Първанов за президент, като кажеха “шефа”, разбираха именно него, а не Станишев. Станишев се еманципира като лидер на БСП едва към 2007 г., когато за малко не влезе в открит двубой с бившия си началник.