Николай Николов: Първата година на България в EС излъга много надежди

Николай Николов е член на Асоциацията за изследване на гражданското общество (АРГО) – www.argo.free.bg, където е икономически консултант. Завършил е Университета за национално и световно стопанство. Банков специалист. Интересите му са в областта на икономиката, гражданското общество и Европейския съюз.

интервю на Ана Кочева

- Г-н Николов, година след еуфорията около встъпването на България в ЕС, къде сме сега, какво ни донесе членството в Съюза?

- С изтичането на 2007г. и отминаващото въодушевление покрай съпровождащите го Коледни и Новогодишни празници настъпва период за равносметка за изминалата година. Несъмнено, както всеки път по това време, си задаваме един и същ въпрос – успешна ли беше изминалата година за България. Този път има още един аспект, в който да си зададем този въпрос – изминалите 12 месеца бяха първите на България като част пълноправен член на ЕС. Членството беше една от малкото цели в новата история на страната ни, която обедини нацията и която политическата класа единодушно и неотменно определяше като стратегическа цел от национално значение. Какво ни донесе то – има ли ефект от присъединяването в икономически, политически и социален план и не е ли една година кратък период за оценка? Социологическите проучвания сочат все още висока подкрепа сред населението за членството. Според изследване на „Алфа Рисърч” в началото на декември миналата година 78% от пълнолетните граждани оценяват положително присъединяването - това е едно от най-високите равнища на подкрепа сред новоприсъединилите се страни. Едва ли обаче следва то да служи като основа за положителна оценка на влиянието от членството в ЕС върху България. Високото одобрение сред населението отразява по-скоро принципното отношение към европейския път на развитие на страната ни, липсата на негова убедителна алтернатива.

- Одобрението обаче едва ли е израз на оценка за качеството и успеха на присъединяването.

- Да, подобна оценка определено няма да бъде положителна. Най-малкото, защото само за 2007г. на ЕС се приписват три основни явления с негативен резултат, на които станахме свидетели - от 1 януари 2007г. трябваше да затворим 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй, инфлацията в страната достигна рекордни размери за последните години размери, а през по-голямата част от годината бяхме заплашени пред угрозата да бъдем нетен донор към ЕС заради вноската на страната ни в общия бюджет на съюза, произтичаща от членството ни. Наистина ли ЕС е причина за горните „злини”? До известна степен това наистина е така.

- Все пак подобни сценарии се коментират откакто членството ни в ЕС се превърна от потенциална в реална възможност.

- С ръка на сърцето следва да признаем, че имахме поне две години, предшестващи приемането, в които следваше да се състои качествен анализ който да покаже нагледно какви биха били негативите от това да бъдем част от ЕС. Той липсваше или ако го имаше, не беше обстоятелствен. За политиците беше удобно да го коментират с „половин уста”, изтъквайки единственото положителните аспекти, явно съзнавайки, че в противен случай реален качествен анализ на ефекта „членство в ЕС” единствено би навредил на рейтинга им. Гражданските организации, чието основно задължение е да отразяват общественото мнение от една страна и да поставят актуални проблеми, които пряко засягат живота ни, за съжаление, нямат необходимия капацитет, достатъчно популярност и медиини позиции, за да бъдат необходимия коректив на дисбалансите в обществения живот. Напълно естествено е тогава днес да считаме, че ЕС, на който залагахме всичките надежди нещата наистина да потръгнат, не ги оправда през първите 12 месеца. Нямаше да мислим така обаче, ако ЕС не ни беше представян едностранчиво, като така чаканата „панацея” за всички проблеми. Днес повече от всякога имаме нужда от нов, реален образ за Съюза. Защото в мелодията на членството в ЕС има и дисонантни ноти.

- Направете го сега чрез Frognews.bg за всички, които продължават да хранят някакви неправдоподобни очаквания и илюзии!

- ЕС е не само приток на капитали, свободно движение на хора и висок жизнен стандарт. Като че ли българите решихме, че след като станахме част от него, лошото отмина, отпуснахме се удобно на дивана и очаквахме благата да завалят над нас като „манна небесна”, напълно в унисон с изкуствения образ, който си бяхме създали за ЕС. Процесът на регионална икономическа интеграция, който в България тепърва започва, има по същество всеобхватен характер – протича както в групата на промишлено развитите държави, но най вече и в групата на развиващите се страни. Той се характеризира и с нееднаква интензивност – стоковият пазар например показва далеч „по-висока склонност към интеграция”, откъдето следва да търсим генезиса на наблюдаваната у нас висока инфлация. Няма как да функционираме в единен пазар без равнището на цените да се доближи до тяхното, това е неизбежно.

- А по отношение на пазара на труда?

- Пазарът на труда, а оттук и нивото на заплатите ни, реагира по-бавно, но той зависи и от редица вътрешни фактори, като производителността на труда. Обществото ни нямаше да се опасява, че ще бъде нетен донор на ЕС ако бяхме разработили необходимия административен капацитет и провели нужната информационна кампания, за да обезпечим усвояването на фондовете по структурния и кохезионния фонд. Притокът на капитали нямаше да бъде считан за сигурен, ако не ни беше обяснено по категиричен начин, че той зависи и от наличието на реформиран публичен сектор – по-малко администрацивни пречки, функционираща съдебна система. Има редица други зависимости, чието действие постепенно ще разчупи „митологизма” относно ЕС. От критично значение е обаче как те ще бъдат обяснени. Необходим е обществен диалог, в който на достъпен език да се каже на гражданите какъв е смисълът и значението на интегрирането на страната ни в ЕС – за държавата, за фирмите, за гражданите.

- Всъщност, искате да кажете, че информацията куца, а точно от нея трябва се почне?

- Информацията, която се дава, трябва да бъде обективна както за ползите, така и за рисковете, за ангажиментите, които се поемат, за трудностите, които предстои да бъдат преодолявани. В този смисъл трябва да се прецизират цялата медиина политика, обучението по проблемите на европейската интеграция на всички равнища – държавна администрация, производствени и бизнес среди учащи се. В противен случай рискуваме членството в ЕС да остане в историята просто като цивилизован избор, в резултат на идеал, който е прегърнат, но не е разбран от народа, като реализирана мечта от далченото минало, която обаче е донесла единствено излъгани надежди.