Проф. Кьосев: Разликата между Борисов и Рашидов е, че единият е избран, другият - назначен

Интервю на Ренета Попова

- Проф. Кьосев, новият сезон на 43-ото НС започна с протест срещу назначаването на Вежди Рашидов за министър на културата. Най-голямата гордост през миналия му мандат бе т. нар. Български Лувър. Смятате ли, че излезе скъпо на културата?

- Със сигурност това е много скъп проект, без да знам точни цифри. Друго обаче е важно – това е демонстрация как в културните политики на г-н Рашидов през миналия му мандат има тежък дисбаланс. Той не мисли политически за културата. Това е и основният ми аргумент срещу неговия втори мандат. Той вече доказа, че не става за министър. А Българският Лувър никога няма да стане Лувър. Преди два месеца бях с моите синове в Париж и се опитахме да го обиколим. Това е невъзможно. Коридорите му са дълги 16 км, а колекцията му е събирана повече от 2 века и половина. Самата метафора за Български Лувър е тежко неточна, подвеждаща и манипулативна. Става дума за грандомански проект, който сигурно на определен тип прослойка от българските визуални артисти ще им бъде симпатичен. Но дали ще бъде такъв на цялата българска общественост, е големият въпрос. Той никога няма да събере такъв тип туристически поток, какъвто събира, който и да е голям музей. От това, разбира се, не следва, че не трябва да се правят български музеи и галерии. Напротив – трябва, но с балансирана, дългосрочна културна политика. А не с желание да оставиш паметник след себе си, и то само за твоята гилдия.

- От ГЕРБ предложиха Стефан Данаилов да оглави парламентарната комисия по култура. Подходяща ли е тази кандидатура?

- Стефан Данаилов е безспорно лице в българския театрален и филмов свят. На мен той не ми е симпатичен, тъй като принадлежа към различен политически възглед, но не мога да отрека неговите заслуги. Неговото поведение като министър на културата също е противоречиво, но не дотолкова, колкото на г-н Рашидов. Безсмислено е да обсъждаме Стефан Данаилов, тъй като от него не зависи изпълнителната власт в сферата на културата.

- При старта на всяко ново Народно събрание се чуват популистки призиви да се правят всевъзможни тестове за психичното здраве, за интелигентността на политиците. Смятате ли, че трябва да има някаква образователна летва, която депутатите, ако не прескочат, да нямат място в парламента?

- В момента българската конституция не предвижда никакви образователни цензове за политиците. Тоест стигаме до въпроса дали трябва да има нова конституция. Аз мисля, че не конституцията и законовата база са проблемът на България. По-скоро е приложението на законите, употребите и злоупотребите с тях, прочутата максима, че законът е врата у поле, и т.н. Далечни рецепти в сферата на културата, интелекта и таланта не могат да бъдат давани, то е очевидно. Популизмът в тази сфера е повече от вреден. Много пъти тези, които издигат популистките лозунги, сами трябва да доказват своята интелигентност.

„Като протестирате срещу Вежди Рашидов, защо не протестирате и срещу Бойко Борисов?” - типичен популистки лозунг, който ни беше отправен тези дни. Отговорът е толкова очевиден. Бойко Борисов представлява партията ГЕРБ, която е спечелила 1 млн. избиратели. Трудно може да има морален протест срещу 1 млн. души, които са гласували по този начин. Това би означавало да се разграничим тотално от тези наши сънародници. Тази партия е спечелила доверието на избирателите си и е получила мандат. За г-н Вежди Рашидов никой не е гласувал, той е назначен. Затова срещу него може да се протестира. Освен това ние не протестираме, защото личността на Рашидов не ни е симпатична, а защото той е слаб политик в областта на културата. Нито пък имаме съображения от типа, че той е турчин, пък ще управлява българската култура. Това са глупости. Той е български гражданин и има пълно право да се намесва във всички културни, социални и политически процеси, включително и като министър, но добър. А той доказа, че не е такъв.

- Какво ви е отношението за новините на турски? Президентът тези дни каза: „Ако знаех турски, щях да чета новини на турски, ако знаех гръцки, щях да чета на гръцки.”

- Подкрепям напълно неговото мнение. Турското малцинство в България се състои от български граждани на РБ. Като такива те имат право да говорят на майчиния си език, да имат образование на майчиния си език, както и новини. Този език не е доминиращ в публичното пространство, така че няма никаква опасност от турцизиране на България. Друг е въпросът, че от турското малцинство деца не знаят български, което пречи на тяхната интеграция. Трябва да се положат усилия. Всички малцинства в България трябва да знаят официалния език на държавата. Но по етнически принцип да се определя какъв език да се говори в публичното пространство, е несправедливо.

- След като образователната система в България инвестира в производството на квалифицирани кадри, които масово изтичат на световния трудов пазар, как може да се противодейства на тази тенденция?

- На тази тенденция може да се противодейства единствено чрез дългосрочен план за създаване на условия за реализиране на тези кадри в България. Не може и да става дума за някакви закони, които да задължават тези хора да остават тук. След като висшето образование е безплатно, или поне така се води, тогава всеки има право на висше образоване, както и на мобилност. Между двете няма противоречие. В никой закон не е казано, че като е завършил в България, трябва да работи в България. Разбира се, е адски тъжно, че толкова умни хора напускат страната. Но затова трябва да се замислят предимно политиците, за да създадат такива условия, че младите хора да остават тук. Със забрани тази работа няма как да стане.  

- Има ли нужда от редуциране на висшите учебни заведения в страната, тъй като има вече в изобилие т. нар. „свободни” университети? И какво се крие смислово в думата свободен от какво?

- В България има над 50 университета, което, разбира се, е несъразмерно за малка държава като нашата. Трябва да има по-малко университети. В течение на годините обаче тези университети са били откривани официално с държавно разрешение и са получили акредитация. Няма как те да бъдат закрити с един управленски замах. Това е работа на агенцията по акредитация, която е претоварена и не си върши работата съвсем. Но самото затваряне на едно висше учебно заведение е дългосрочен процес. Те получават предупреждение за лоша акредитация, после има срок за корекция и т. н. Досега не ми е известно да е бил затворен някой от т. нар. свободни университети. Въпреки че това е тема на изследване, от мои външни впечатления мога да съдя, че тези университети са много разнородни. Има учебни заведения, които са истински университети, има и истински имитации. В този смисъл отсяването на зърното от плявата не е лесна работа и не бива да се подхожда отново с популистки лозунги.