3| 10230 |05.02.2018 ИНТЕРВЮ

Психологът Иван Игов: 27 на сто от децата в училище са тормозени от съученици

Какви са тенденциите в училищата – спада или се увеличава насилието, упражнявано от деца върху съучениците им, нехаят ли за това институциите, които хрантутим, какво да се направи за да е ефективна борбата срещу агресията? На всички тези въпроси отговаря консултантът Иван Игов, който упражнява своята дейност в различни области, но най-вече в образованието.

- Г-н Игов, като експерт, който дълги години работи по проблемите на децата – агресията и насилието в системата на образованието, можете ли да обобщите кои са добрите и кои лошите новини в родните школа напоследък?

- Единствената добра новина е, че случаите на агресия напоследък не са повече, отколкото предходни години, но обществото ни вече е по-чувствително към подобни прояви на насилие в училище.

- А лошите новини?

- Най-тревожната е, че процентът на децата - насилници продължава да се задържа на много високи нива – от 25 до 27 на сто от децата декларират, че са обект на тормоз. И не става въпрос за еднократна форма, а за посегателства повече от веднъж седмично.

- Това звучи доста зловещо, така ли е в останалите държави, най-вече в ЕС, където се водим като присъствие?

- За съжаление при нас случаите на насилие сред децата, са доста повече, от тези в развитите европейски държави и особено Скандинавските, където процентите се движат между 13-18 на сто. Но при нас от години няма промяна в мрачната статистика. Освен това случаите на насилие стават все по-драстични и се стига и до убийства. Примерно м.г. по данни на МВР има регистрирани 6 убийства на деца, извършени от малолетни – под 14 годишна възраст. Напоследък се очертава още една тенденция, за която не се коментира и работи достатъчно – преместването на насилието от учебните заведения и улицата в интернет.

- Доколко опасен е вече нета, предвид това, че много се говори по тези теми и може би родителите вземат мерки?

- Не, не вземат мерки, за съжаление. Това насилие е опасно, тъй като не се забелязва навреме. Жертвите не коментират, трупат в себе си напрежение и притеснения и нерядко се стига до самоубийства. Годишно у нас 30-40 деца посягат сами на живота си. Т.е. ние всяка година губим един училищен клас и сме на едно от първите места в света по самоубийства на подрастващи, а този факт е изключително тревожен.

- Къде е основната причина за това?

- Агресията, която е обърната навътре. С нея по-трудно се работи, обаче държавата и институциите правят много малко за решаването на този проблем.

- При толкова много министерства, агенции, комисии?

- Да, в България има 4 министерства, които се занимават проблемите на децата. И още 13 други различни служби, които са предназначени за работа с тях. Като започнем с комисиите за противообществени появи в училищата и свършим с подобната комисия в Народното събрание. Всички тези институции обаче работят некоординирано, не споделят информация помежду си и не знаят, когато едно дете е проблемно, какво трябва да се прави напред. Пример – убийството във Варна, където двете деца, упражнили насилие, не са ходили на училище.Това означава, че училището в района, регионалният инспекторат и др,. е трябвало да подадат сигнал към съответните органи, които би трябвало да отидат на място и да видят какво се случва с тези деца. Ако те бяха стигнали до семейството, което не се е случило, щяха да видят, че то има нужда от помощ. В една нормална държава, веднага биха го пратили в приемно семейство, за да бъде извадено от средата си и да не стане убиец. Но, за съжаление, този механизъм в България е скъсан и подобни неща не се случват.

- Защо чиновниците, които издържаме в отговорните институции не си вършат работата?

- Те не виждат, нехаят, не разбират, сякаш нямат капацитет да стигнат до този толкова важен за обществото ни проблем. Твърдя това от първа ръка, тъй като съм член на една експертна група към парламентарната комисия за младежта и спорта, която имаше за цел да направи промени в нашето законодателство така, че работата с децата да стане по-добра и по-ефективна. Идеята е да се приеме един основен закон/ по международно приетата норма за насилие между деца/. Такива нормативи има навсякъде по света и те определят точно стъпка по стъпка какво се случва с едно дете, ако стане обект на насилие. Но тук агресивните изяви се прикриват дори в училищата, за да си нямат проблеми от персонала.

- Сега съществуващите нормативи не са ли достатъчни?

- Парадокс е, но имаме един Закон за противообществените прояви, който, макар и кърпен на парче, е от далечната вече 1957 година. Няма как да се справим с проблемите на децата, ако работим накъсано, с поправки на овехтели нормативи, с назначението на по 1 психолог в училище, и др., а не започнем от законите. Ще цитирам един голям американски социален психолог Гордън Олпорт, когото президентът на САЩ Кенеди назначава като консултант за справяне с апартейда през 60-те години на миналия век: „Срещу насилието не можем да се изправим с добри думи, с обществени кампании и др.подобни изяви. Срещу насилието винаги трябва да се изправяме само и само със закони“.

Интервю на Аделина Делийска