Румен Миланов: Трябва да се намали броят на охраняваните политици

-Г-н Миланов, много експерти днес споделиха, че   системата ни за сигунност се нуждае от реформа. Вие поддържате ли тази теза?

-Всички говорят за реформа в системата на сигурност, но много важно е да се оцени каква ще е ползата от нея. Преди да говорим за реформа трябва да признаем, че най-важното е как да подредим отделните звена в глабалната система. То и сега има някаква система, но какво е нейното КПД?! Ние от години си говорим за промени и какаво от това? Само се въртим в един порочен кръг. А резултатът от всичко е, че хората се чувстват още по-несигурни. Не мога да проумея защо сега с новия закон за МВР  се наложи да се  разделят охранителна и криминална полиция. Та нали те са две страни на един медал. При нас единствено има надпис „Секюрити полис”, което е прецедент в целя свят. Като секюрити в случая не е сигурност, а охрана. Този надпис е продукт или по-точно олицетворение на всички  безмислени ходове, които сме правили до сега.  

-Твърди се, че парламентарният контрол е неефективен и когато някой шеф на служба каже нещо пред народните представители след това информацията бързо стига до медиите.

- Това е точно така. Ако говорим за ефективен контрол пак трябва да се върнем към системата. Това звучи  теоретично, но нещата са елеметрарни. Ако основната система е подредена веднага след нея се нарежда и механизма за контрол. Той също трябва да е на различни нива. Но не да измисляме нови служби за това. Вярно е, че най-високото ниво се осъществява в парламента, но е важно за какво точно ще се следи там. Разработки ли, оценка за дейността, оценка за резултатите, оценка за изхарчените пари, какво?  Трябва да има и една друга форма на контрол като гражданиския. Във Великобритания има лица, които са упълномощени от министъра на вътрешните работи и те имат право по всяко време да влизат в т. нар. арести. Там  могат да получат информация за начина, по който са били задържани лицата,  да проверят спазват ли се правата им, как се използват камерите, да видят храната и т. н. Разбира се говорим за  хора проверени, грамотни, експерти, честни и почтени. За  парламентарния контрол  пък може да се привличат експерти-действащи и бивши служители. Той, обаче трябва да се планира. Не може да си реши някой: „Ей, хаде днес да викнем този и да ни каже нещо по еди кой си въпрос”. Така не става. Защото в бързината той ще каже нещо, но никой няма да го разбере. Във Франция например има две системи за разрешения на СРС-та. Единият се отнася за нормалните дела, по които  съдия следовател от Лион може да даде разрешение за подслушване в Марсилия.  Това се прави за да се противодейства на възможнаостта от  местни обвързаности. Когато, обаче делото касае националната сигурност, исканията за СРС-та се подписват от министър- председателя. При него има назначени трима души, които са много опитни, с по 40 години стаж в службите. Те преглеждат  материалите,  оценяват ги и казват дали искането е основателно. Подписват се за това  и изпращат доклада си до министър-председателя. Едва тогава той слага окончателното си решение.

-Много се спори дали службите да са на едно подчинение. Вие каква теза споделяте?

-Дълбоко в себе си бих искал службите да са на различно подчинение, но при нас не може да се постигне. Управлението на държавата е в ръцете на премиера и за това те са под неговата шапка.  Защо жандармерията във Франция не се обедини с полицията? При охраната на френсия президент Елисейският дворец се пази от два кръга. Външния е от полиция, а вътрешния от жанрамеристи. Едната година двете структури се ръководят от шефа на полицията, а на другата се сменят.

-Защо се прави това?

- С една цел-да няма узурпация на власт, т.е да има разделена компетентност. Във Великобритания 51 % от парите на едно полицейско управление се дават от министъра, а останалите от общината. В САЩ и Германия също има по две полицейски структури, които общо можем да наречем местна и федерална. Това се прави за да има баланс. За това  би трябвало една част от звената за сигурност да са подчинени на президента, а други на премиера. Хората по света са постигнали този баланс.

-Много разногласия имаше и около сливането на ДАНС и ГДБОП. Вас притесни ли ви това?

-Да си призная отначало бях оптимист, но времето показа, че беше взето грешно решение. ГДБОП е полицейска служба, а в ДАНС вече има предостатъчно контраразузнавателни задачи. През последно верме те много нарастнаха. Ето сега се заговори и за закриването на БОРКОР. Малко хора разбраха, че това е коренно различна философия от досегашната. Хората трябва да работят в различните звена и сектори, но би било добре да се събират в името на един проект-корупция, тероризъм, защита от бедствия. Само така информацията може максимално да се използва. За това БОРКОР не е формален сбор от служители на различни ведомства, а голям междуинституционален проект.  

-Чуха се идеи за намаляване на служителите на НСО. Вие сте оглавявали тази служба, има ли нужда от това?

-НСО насочва услията си към застрашени лица и такива, които трябва да охранява по протокол. Според мен броят на последните трябва да бъде минимизиран. Аз много се изненедах, когато казаха, че бюджета на службата е 60 млн. лв. Когато бях директор на НСО той беше  21-22 млн. лв. С толкова пари разполагаше и  НРС. Не би трябвало да се режат харчовете на разузнавателните служлби, защото тяхната дейност е скъпа навсъкъде по света.

-Всъщност не стана ясно защо ви махнаха от директорския пост в БОРКОР.

-Да ви кажа честно и аз не разбрах.