Д-р Стефан Гайдарски: Управляващи и опозиция се снишиха при избора на Гешев, оставиха президента сам

Г-н Гайдарски, държавният глава Румен Радев обяви, че подписва указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Наред с това каза, че инициира широк обществен дебат за конституционни промени. В каква посока трябва да са те, според вас?

Много е амбициозно да се дават предложения. Сегашната Конституция позволява промени, които не касаят промяната на държавното устройство и които в достатъчна степен биха могли да оправдаят обществените очаквания. Например по отношение на самата институция Президент. Известно е, че през последните години част от правомощията на държавния глава бяха орязани. Второ - според мен предстои обществен дебат във връзка с функцията на президентското вето.

Какво имате предвид?

Струва ми се добре да се помисли президентското вето да се преодолява с квалифицирано мнозинство от 2/3-ти. А не както е досега със 121 гласа. Това би довело до един нов баланс в целия законодателен процес,като имаме предвид, че президентът не разполага със законодателна инициатива. Трябва да се даде възможност на най-легитимния човек в държавата да каже едно „не“ от най-високо място на законодателни инициативи, които не отговорят на обществения интерес. По отношение на промяната на президентското вето ми се струва много наложително, навременно и с много добри последици за бъдещето. Нека пак да повторя, че не става дума за Велико народно събрание и нова Конституция, защото обществото не е узряло, струва ми се, за такъв акт.

Защо?

Просто трябва да сравним качеството на последните ни парламенти с това на ВНС от 91-ва година. Разликата е ясно отчетлива. По отношение на съдебната реформа, тъкмо президентът е човекът, който трябва да инициира обществен дебат с участието на основните фигури в законодателството, представители на съда, прокуратурата, научната общност. Трябва да се стигне до консенсус по отношение на слабите места. Трябва да се открие голямата пробойна, която води до липсата на справедливост. Спомняте си, че по време на мандата на президента Росен Плевнелиев, бяха орязани част от неговите правомощия, като се отне възможността му за контрол върху част от службите.

А в каква посока трябва да са промените, свързани с процедурата по избора на главен прокурор?

Според мен инициирана от него широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни, би могла по адекватен начин да отговори на обществените очаквания.

Оптимист ли сте, че подобна дискусия ще доведе до реален резултат и промяна?

Има разлика, когато една дискусия е под формата на кръгла маса или някакъв научен форум. И съвсем друга, когато е инициирана от държавния глава. Смятам, че по този начин се носи съвсем друг вид легитимност. Важно е да се чуят различните възгледи и да се търсят конкретни промени на Конституцията.

Оптимист ли сте, пак да ви върна на въпроса. Настоявам за него заради факта, че между управляващи и президент има нескрита конфронтация.

Общественото напрежение е налице. Мисля, че нашият президент има достатъчно авторитет, за да потуши това напрежение. Не бива да се тръгва с изначалната и типична нагласа, че няма нищо да стане, защото има противодействие. Мисля си, че с управляващата към момента върхушка също може да се постигне консенсус. За повечето важни неща „дяволът“ е в детайлите и в аргументацията. Т. е. по никакъв начин не помагат послания от сорта на „повече не може така“, „не се търпи“ и т.н., защото това си го повтаряме вече 30 години. Събран е достатъчно опит, има достатъчно съдебна практика, проблемите са ясни. И тъкмо президентът е човекът по отношение на една бъдеща оптимизация на процеса.

Чух Румен Радев да изразява резерви относно селективността в нагласите на Иван Гешев. Неговата функция е всички виновни да бъдат преследвани, а не да се действа по списък. За оптимизъм трудно може да се говори. Трябва да се признае за един друг факт -компетентните юристи с голяма практика - учени, съдии, адвокати, в последно време са се покрили. Няма ги никакви. Явно има някаква причина за това. Но президентът е този, който може да им даде думата. Ако той има даде тази смелост, би могло да се получи нещо справедливо.

Днес при всички случаи основният въпрос ще бъде можеше ли Радев да не подписва указа за Гешев? Или това беше законово положение?

Това беше законово положение. В конкретният исторически момент всички трябва да признаем усилията и заслугата на нашия президент. Той инициира обществен дебат, но за голямо наше съжаление не бе подет от гражданите. Вие добре помните, че когато първият път не подписа ветото настъпи зловещо мълчание от всички страни. В един момент г-н Радев се оказа сам. Искам да обърна внимание на парламентарното мълчание от всички посоки - и на управляващи, и на опозиция. Те по никакъв начин не взеха отношение.

Напротив, останахме с усещането, че всички парламентарни формации подкрепят кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор.

Вижте, много е любопитна позицията на БСП. Те през цялото време не казаха и дума. По всякакъв начин бягаха от дебата. Имаше добра метафора за техните представители във ВСС, че те не са кучета Лайка изстреляни в космоса. И че в крайна сметка, партията, която е номинирала членовете на ВСС, може да изрази позицията си. Парламентарното снишаване и хвърлянето на проблема в полето на президента е крайно неетично. Не прави чест на парламентарно представените партии.

Възможно ли е политиците да не искат да кажат позицията си за Гешев от страх, предвид факта, че на практика главният прокурор е с неограничена власт и може да прави каквото си поиска?

Всеки, който има от какво да се страхува, трябва да се страхува от всеки главен прокурор, независимо как се казва. Това със страха, според мен, също е спекулация. Проблемът е, че нямаше никакви позиции от парламентарно представените партии, които обаче лесно могат да се интерпретира като страх. Това е печално за политическия живот и цялата ни действителност. В нашия парламент има управляващи и опозиция. Когато и двете са се снишили по този въпрос, може да се предположи, че това се прави от страх. Така, че обществената енергия трябва да се насочи към провеждането на сериозен, легитимен обществен дебат за съдебата реформа. Вероятно знаете, че човекът от изпълнителната власт, пряко отговорен за съдебната реформа е г-жа Екатерина Захариева. Вие чухте и от нея нещо по този въпрос?

Не, категорично.

Значи тук стигаме и до друг въпрос - вицепремиерът по съдебната реформа няма отношение и мнение към съдебната реформа. Какъв знак се дава с мълчанието й към българските граждани?! Въпрос с отворен финал.

Интервю на Катя Илиева