К. Терзийски: Европейците нека кажат, че не сме втора ръка

Визитка:
Калин Терзийски е роден  през 1970 г. По професия лекар-психиатър, той е автор на стихосбирки, сборници с разкази, романи и сценарии. Получава европейската награда за литература, 2011г. за „Има ли кой да ви обича”. Голяма популярност спечелва с романа си „Алкохол”, който е автобиографичен. В него споделя както лични преживявания, така и от практиката му като психиатър при работата му с алкохолно зависими. От скоро на книжния пазар са и книгите му "Събрани разкази" - най-добрите от всички издавани до сега разкази, както и някои нови и "Разпилени разкази" -  етюди и скечове, разкази и пародии, повечето от които непубликувани до сега.

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Терзийски, Христос воскресе! Какво е за вас Великден?

- За мен Великден е велик ден. Нали се сещате как го казват децата? Великден - с ударение на „и”-то, като една дума, без представата (все още), че става въпрос за ден, който е велик. Но тая детска мелодична нагласа към думата… думата, която не значи нищо, която детето смътно свързва с червени яйца и козунак – остава у много от хората за цял живот. Великден… слято произнесено по детински, без осъзнаване, без замисляне - яйца, ирационални ритуали, козунаци, бабини традиции, бабини деветини, шшт не питай защо! щото така се прави, така е от време оно! - нещо диво, мътно, праисторическо, извиращо от мрачното ни колективно несъзнавано… А всъщност става въпрос за Велик ден; денят в който нашият светъл Господ, след като е умрял от ужасна насилствена смърт, причинена му от други хора - подобни на нас - е възкръснал. В което ние вярваме и се надяваме.

- Какво е за вас постът, молитвата, смирението, вярата?

- Аз не ям месо от години. Но пък и не постя по време на пост. Тоест – ям това, което си ям обичайно. Не мисля, че трябва в определени периоди да бъда праведен, а в останалите – по-малко праведен. Всеки ден се моля на Господ. Както аз си знам. И се моля най-вече за това да имам сили да бъда добър. Кое е да си добър? – това също се моля да ми се даде да разбера. Не стъпвам често в църква – там е храм на свещичките и на търговците със свещички – храмът истински е до умиращия човек, до бедния, до болния, до щастливия, но и до объркания; също така – до лудия и до пияния. До детето и до младата жена, която ще придобие дете. Там е храм. Не при вонята на тамян. Всъщност – даже в църквата е храм. Защото Бог е навсякъде.

- Още сме в празнична еуфория - великото преселение на народите, разпродадени туристически пакети, козунаци, агнета... Чукаме се с великденски яйца, хиляди отидоха до църквата, обиколиха я 3 пъти и си занесоха огъня от Божи гроб по домовете. Какво ви е отношението към множеството традиции, свързани с Великден?

- Нека се веселят хората. Но нека и не забравят, че става въпрос за деня, в който е възкръснал Спасителят. Да не се остава до яйцата и до екскурзиите. В тоя свят има и страдание, да не забравяме това. Освен козунаците и екскурзиите до Гърция. Още повече – има страдание, което ние сме способни да намалим – ако сме добри.

- Склонно ли е обществото да ни етикетира като "неверници", "неродолюбци", само заради неспазване на традициите?

- Това с родолюбците е голяма глупост. Да се свързва национализмът и привързаността към племето с християнството е нелепо – та нима не знаем, че апостол Павел казва още в първите години: И сега вече няма да има ни евреин, ни грък (и би го казал и за българите, ако е имало такива в ония години) – защото всички сте братя во Христа! А другото – всеки вярва колкото може. При някого вярата сама е избуяла, при друг още тлее. Вяра насила и с укори не се получава. Да не се обвиняваме един друг, че не вярваме достатъчно - защото и това да съдиш не е никак християнско. Всяка коза за свой крак виси. Всеки полива своята си собствена вяра – със своите сълзи и със своята кръв.

- За политиците, както и други години "ваканцуването" по Великден продължава 10 дни, а не както за нормалния българин - 4. Какво послание ни изпращат политиците с това? По-специални са, по-изморени са, по-заслужили...

- Нека имат време да помислят, да се поразходят и да видят какво става из нашите земи. Ако имат съвест – главите им ще уврат за някои неща – стига да се поогледат добре. И съвестта им дано е жива.

- "България в Шенген. Време е!" е идея, около която има единомислие от повечето партии. В кампанията се включиха и много обществени личности. Вие подкрепяте ли?

- Да, аз се включих в инициативата. Тоест – подписах се на декларацията. Не съм икономист и не разбирам изцяло и задълбочено смисъла на това присъединяване – но знам, че едва ли някой го разбира изцяло и го оценява достатъчно далновидно. Просто обичам Европа. Не се сещам за нещо друго толкова хубаво в света, колкото нашата Европа. Която не е и толкова наша. Защото за да е нещо твое – трябва да си участвал в създаването му – така си мисля. Сократ не е българин, нито пък Ван Гог е българин, нито Еразъм Ротердамски, нито Гьоте, нито Волтер, нито Дидро, нито Шопен. Тепърва ще ставаме европейци – създавайки нови скромни частици от великата постройка на европейската култура. Тепърва!

- "Ние не сме европейци втора ръка" е едно от посланията на кампанията. В какво състояние е самочувствието на българите според вас?

- За съжаление трябва отново да посоча това, което казах в горното изречение. Тия приказки – „и ний сме дали нещо на света“ са си една наивна, малко тъжна, самоутешителна и приповдигната пропаганда. Европейците нека кажат, че не сме втора ръка. А не ние сами да се оценяваме. Ами ако всъщност по критериите на Европа наистина сме втора ръка? Ако аз ви кажа: Аз съм невероятно умен – вие няма ли да ме помислите за нахален идиот? Така и ние нека не си поставяме така нахално оценка сами – и да казваме коя ръка сме. Нека не изнудваме другите да ни признаят – само заради някаква политическа коректност, заради законите на вежливостта или заради това, че са се подлъгали да бъдат толерантни и гостоприемни. Нека просто да поработим върху себе си. И ако има у нас нещо второръчно – да го премахваме овреме. Ако за някой човек има подозрение, че не се къпе – да не започва да протестира, че го обиждат (и в същото време продължава да си стои мръсен) – ами да се хване и да се изкъпе. И така доказва, че наистина се къпе.

- Скоро бе премиерата на книгите ви "Събрани разкази" и "Разпилени разкази" – труд по осъзнаването на живота. Какво преживяване е за вас писането?

- За мен писането е разкошът, тъгата, мъката, радостта, разпъването на кръст, щастието. Както човек ходи, диша и плува в мътни и бистри води – така и аз пиша. То е начинът да осмислям света и живота.

Предлагаме ви откъс от „Разпилени разкази”:

БРУТАЛНАТА АЛЧНОСТ НА МЕЧО ПУХ И ПЪКЛЕНИТЕ ЗВЕРСТВА НА ПИНОКИО

По време на Голямата депресия Мечо Пух въртял добра нелегална търговия с алкохол, но когато сухият режим бил отменен, за него настанали тежки дни. За да стъпи отново на краката си, той откраднал гърне мед от един сляп чернокож старец, който едновременно, за да се прехранва, продавал мед и залагал на конни състезания с променлив успех. Пух продал откраднатата мед с голяма печалба, тъй като по това време правителството на Ф. Д. Рузвелт поощрявало търговията с цветни метали. С парите купил ферма в Оклахома и започнал да отглежда свине. Една от тези свине била приятелят му Прасчо. Прасчо имал тъмно минало, за което не обичал да говори. Бил мрачен, зъл и мълчалив и с Пух идеално си пасвали. Заедно върлували из малките градчета, запивали се със седмици и опустошавали баровете на петдесет мили околовръст.

Така било, докато един ден Пух не намушкал смъртоносно с някакво шило за лед Прасчо при пиянска свада. За да прикрие престъплението си, Пух разчленил тялото на Прасчо и го превърнал в бекон, наденици и шунка. Продал ги и с парите си купил яхта, на яхтата натоварил три елитни кубински проститутки, бившата съпруга на някакъв неотдавна застрелян президент и осем кашона първокласно шампанско. Но от алчност, от жажда за пари само след две седмици продал яхтата с всичко в нея и започнал със спечеленото да върти търговия с роби. По това време робите вървели много добре, защото събирали памук, а имало и мода родителите да ги купуват за подарък на децата си, за да се възпитават младите американци в патриотичен дух. В края на краищата Мечо Пух толкова забогатял, че платил на един бездарен, но подкупен писател да му напише биография, в която да го представи в най-добра светлина.

Пинокио, друга мрачна фигура от същата епоха, повлиян от биографичната книга за Пух, за да се прочуе и остане в историята, хвърлил в петте най-големи водохранилища на Либерия ботулинов токсин, с което причинил смъртта на дванадесет хиляди човека, седемстотин домашни животни, една мангуста и една езерна мида. Тази му постъпка действително го направила популярен. Дори едно холивудско филмово студио се заело да направи анимационен филм за него. Но още отначало в сценария фактите били толкова изопачени, че нямало дори и капчица достоверност. Продуцентите изрично наредили на сценаристите по никакъв начин да не споменават за масовото изтравяне на африканци, защото това можело да обтегне отношенията с афроамериканската общност.

Продуцентите държали да бъдат политически коректни и пазели репутацията си – никога не си позволявали групов секс с момчета, по-малки от тринадесет години. Освен това продуцентите препоръчали настойчиво Пинокио да бъде представен като носител на американските ценности и борец срещу тероризма в лицето на Огнегълтача (остроумна алюзия с Осама бин Ладен). По време на обсъжданията изпълнителният продуцент през десет минути ходел да смърка кокаин в тоалетната. Явно бил прекалил, защото накрая изтърсил, че ще е добре Пинокио да бъде малко момче и да бъде от дърво. Когато всички присъстващи повдигнали вежди, той кихнал и обяснил, че това ще привлече детската публика и ще затвори устата на еколозите, вдигнали шум заради отровената езерна мида. Всички се съгласили. С тия леки корекции историята се получила доста добра, а филмът имал голям успех. И досега хората, споменавайки името на Пинокио, се сещат именно за този филм. Всичко друго е потънало в горчивата и всепокриваща прах на историята.

Това е положението!


КОСАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО, или КАК ДА ЗАПАЗИМ ПЕРФЕКТНАТА СИ КОСА

Уан такатесу фльоре Умане,
умане о нео, нео тики-ти
О тео-тео тики-ти
У ан джо фикс!      
стара детска броеница

Преди десетина дни някакъв главен редактор ми написа писмо на електронната поща, че иска от мен един лайфстайл материал.

Защото си бил лекар, нека материалът да бъде пълен с научна информация. Но го насочи към потребителите. Нали се сещаш? – беше ми писал редакторът – към потребителите!

Аз никога не съм знаел какво е това лайфстайл материал. Нещо за стила на живот, доколкото схваща старата ми пиянска глава. Но не точно. Знам, че трябва да е надуто, префърцунено, самодоволно и пълно с голяма фамилиарност към света на скъпите вещи. Това знам...

Освен това аз имам съвсем бегла представа какво харесват потребителите. Имам някакво понятие, че обичат всичко, струващо над петстотин лева, и с това се изчерпват познанията ми за тях. Не съм експерт. Искам да кажа, че нямам десет кожи от потребители в кабинета си, нямам даже и глава на потребител на стената.

А пък ме беше срам да попитам главния редактор на списанието какво трябва да има в един лайфстайл материал. Не обичам да ме поучават. Не обичам да показвам също, че някой знае нещо повече от мен. Надменен човек съм.

Примерно страшно се обиждам, когато някое момченце ми каже, че не разбирам от даунлоудване на емпетройки. Или че браузърът ми е нещо си там... Или че не съм гледал новия блок бъстър или нещо подобно. От една страна – завиждам на младите надути пикльовци за умението да си въобразяват, че представляват нещо повече от пилешка цвъкня, след като знаят коя марка джиесеми са модерни това лято... от друга страна, въобще не ми дреме за тяхната пиклива консумация. Знам, че един ден техният лайфстайл ще стане купчина тор като всичко друго в тоя шибан живот. Но материал трябваше да напиша, защото обичам парите. С тях си купувам глина за моделиране на малки скулптури, както и семена за цветя, които сея в градинката пред мръсния военен блок, в който осъществявам своя налудничав, антиконсуматорски лайфстайл. Тоест – моя живот.

Но трябва да повторя: лайфстайл материалите не ми се удават.

Ето защо, за да разбера какво има в лайфстайл четивата, аз си купих и прочетох един куп списания. Събрах каквото можах, напрегнах се и създадох следния материал, пълен с научна информация, със стил и консуматорска мъдрост. Материал, който да учи младите хора как да живеят.

Ето го и него.

КОСАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО

През лятото ултравиолетовите лъчи, както и алфа-, бета- и гама- лъчите унищожават част от косъма на нашата коса. За да я опазим, което е тенденция на световно ниво, е необходимо да следваме следните правила:

н) Повече сън!

Ако спите много, ако си полежавате до късно и добре си отспивате в неделите, вашата коса ще бъде здрава и обемиста всеки ден! Спящата красавица е била изключително доволна от косата си, която е запазила перфектна със сън от минимум сто години. Ако някак си си осигурите минимум триста години сън всеки ден, ще добиете невероятен блясък на косъма! При такъв блясък хелиевите атоми се разпадат до водородни ядра и кварки. С права или къдрава, тъмна или светла коса, вие ще се чувствате наистина комфортно!

р) Не убивайте!

Това е едно златно правило, което е известно на всички малки или пораснали момичета от стотици години, но често се забравя! А забравяйки го, не правим нищо друго, освен да навреждаме на обема и блясъка на косата си!

м) Модните тенденции

Модните тенденции в момента могат да се опишат най-образно с една-единствена фраза: Бъди себе си!

Да променяш естествения си чар с фалшива брада и черни очила е остаряло! Леко небрежната прическа ала Ануар Садат е безумно ефектна в настоящия сезон. Не прекалявайте с гела!

ц) Да премахнем въшките!

Въшките са чест и неприятен обитател на нашата коса! Понякога те могат да предизвикат неприятен сърбеж и зачервяване на най-интимните места от нашето тяло. За да се избавим от тях, бихме могли да използваме множество най-модерни препарати, но ако сме привързани към традициите на нашия древен народ, ще използваме следната простичка женска хитрост: 1 чаша газ, 1 чаша мас (за предпочитане свинска), 1 чаша оцет. Получената смес се втрива в косата и стои така около час. Ефектът е невероятен!

ш) Да избегнем ядрената зима!

Когато държим на блясъка и обема на косата си, ние трябва да избягваме ядрени конфликти, които предизвикват много излишен стрес. Да не говорим, че късните ефекти от тях са много неприятни за косата ни! След ядрен конфликт косата става трошлива, дори скорпионите, живеещи в празните очни кухини, я отбягват! Така че – ако не е съвсем неизбежно – не влизайте в ядрен конфликт. Същото важи в още по-голяма степен за така модерните термоядрени конфликти.

я) Приятните емоции

Ако често се усмихвате, смеете, заливате или напикавате от смях, това ще донесе много жизненост на корените на косата ви! Не забравяйте да бъдете весела през целия ден! Има данни, че жените, преживели самолетна катастрофа, имат два пъти по-малък обем на косите, докато жени, преживели две самолетни катастрофи, имат цели осем пъти по-малък обем на косъма.

ю) Избягвайте смъртта!

Действително някои съвременни стилисти твърдят, че косата продължава да расте и да придобива обем почти цяла седмица след смъртта, но това не е гаранция, че видът є ще остане перфектен! Гнилостните микроорганизми, както и някои други неприятни проблеми идват заедно с настъпване на смъртта, особено през лятото!

В заключение можем да заявим, че лятото е прекрасен сезон за нашата коса, но ако умеем да се грижим правилно за нея!

Ваш д-р Терзийски