Човек без вяра е като риба без велосипед

Ju_17

За древните гърци Космосът е абсолютното, защото дори над боговете на Олимп властва неведомата Съдба. Боговете не са създали света, а само са го подредили до Космос. Християнството носи нова идея за абсолютното. Бог е един, той няма нито олимпийска свита, нито враждебни нему сили. Християнският Бог не идва като Зевс едва след две поколения богове. Той няма история, защото е вечен и и други богове освен него няма. Бог е всемогъщ. Бог твори от нищо. Бог твори с чудо. Неговото свойство е съвършенството. Той е пълнота. Той е всезнаещ. Само Бог крепи света. Нищо не може нито да се роди, нито да престане да съществува без божията воля.

Така проповядва учебникът по философия за 11 клас в раздел Религия. Всеки ученик може и трябва да прочете тези вдъхновяващи слова, да ги запомни и осмисли. Поне такова е по принцип истинското предназначение на един учебник. Доколко обаче е редно да се пишат такива думи на страниците на обикновен учебник трудно може да се каже. Едно се знае със сигурност- това е само малка част от проповедите и нравоученията в този раздел.

Вярващи ли са българските ученици всъщност и как гледат те на религията, на църквата и на Бог? Това са все въпроси, на които със сигурност не може да бъде даден еднозначен отговор. Потърси го учителят ни по философия с молба да напишем по една-две думи асоциации на думата „религия”. Резултатите се оказаха наистина различни, оригинални и интересни. Сред тях по-любопитните бяха: „машина за пари”; „спасение”; „само за бедняци”; „залъгваща и мътна илюзия”; „незнайно чудовище”; „зелена светлина”; „метод за власт”; „заспала и остаряла баба”. Четейки отделните листчета, се замислям върху проблема за вярата в живота на тийнейджърите. В повечето случаи тя изцяло липсва, друг път е неясна, объркана или представлява просто изпъление на религиозни обичаи и празници, понякога по инерция или дори принудително, без да се влага какъвто и да е смисъл в тях.

Следващото проучване на учителя ни беше отново кратка анкета, но този път трябваше да се определим като вярващи, невярващи или нещо по средата. Резултатът се оказа категоричен. Най-многобройни бяха „обърканите”, чиито основни мотиви гласяха: „Не мога да вярвам в нещо, което не съществува, необяснимо е и е пълна мистерия”. Оказва се, че учениците наистина почти във всяко едно отношение се стремят да „играят на сигурно”, „да се застраховат” или „да има кой да им пази гърба. Всъщност религията, по начина по който е поднесена, не дава по никакъв начин тази сигурност и затова повечето бягат от нея. Много бяха и атеистите, които открито заявиха, че мразят и не понасят каквито и да е вери и че „това да си религиозен и вярващ пречи на нормалното мислене и нарушава личното пространство”. На последно място бяха вярващите с най-малко гласове, които защитавайки тезата си, бяха много лаконични: „Просто вярвам и това ми е достатъчно!”

По отношение на религията разликата и между поколенията е огромна. Докато нашите баби са се молели, кръстели и вярвали, ние нищим религията и я критикуваме. Затова се получава така, че повечето младежи не искат да чуят и дума за християнство, църкви, обреди и практики... С неудомение, отегчение и по принуда гледат по националната телевизия всяка година предаванията около Коледа и Великден. Или напълно ги игнорират.

На въпроса „Вярваш ли в Бог?”, мнозина констатират доволно: „В Бог?! Луда ли си?! Аз имам някаква моя си вяра, на която сам определям правилата и сам казвам кое е правилно и грешно.” Такава е философията на съвременната младеж, която продължава да мисли, че „Библията е книга за много пари. Факт е, разбира се, че нея е заимствано доста от гръцките, египетските и римските божества, от астрологията и даже от физиката”. Но докато едни все пак четат, макар и доста неща да не разбират, други просто я оставят да лежи да прашния стар рафт и не я поглеждат. И аз като типичен тийнейджър не се сещам често за Библията, попрочитала съм я оттук-оттам, но ако трябва да съм честна, не ми е било достатъчно интересно. Замислих се за нейната вероятна стойност, чак след като гледах поредния холивудски филм „Книгата на Илай”, в който се разказва именно за свещената книга. Да, филмът ми хареса, но дори и той не би ме накарал да я прочета от кора до кора. Пък и малцина на моята възраст са го правили. Нали все пак всеки сам избира дали да вярва или не. Макар че като се замисли човек, да си убеден атеист, на практика пак означава, че вярваш. В това, че няма бог, например. Вярваш, че сам определяш съдбата си. Вярваш, че не друг чертае твоя път, а ти го правиш сам. Т.е. неверието е своего рода вяра, нали?!

- Защо вярваме в Бог? – попита ме наскоро малката ми братовчедка.
- Не знам - отвърнах аз - човек без вяра е като риба без велосипед...