HOMO

Човекът би трябвало да знае всичко за човека, би трябвало да е наясно какво чувства, мисли и усеща, би трябвало да го познаваме най‒добре. А всъщност познаваме животното стотици пъти повече, отколкото човека. За нас, самите, учим години наред, а още не сме наясно какво точно представляваме ние, човеците. Не сме наясно най‒вече с това, от какво сме изградени ‒ анатомически може би, но психически, едва ли.

Често се замислям за най‒точното определение за човека, но срещам различни отговори: Homo Sapiens, Homo Faber, Homo Creator, Homo Liber, Homo Pictor, Homo Ludens, Homo Religious, Homo Sexual‒ многобройни термини, които достатъчно точно описват нашата същност. Затова не съм съгласна да избирам само едно от определенията. Много по‒точно би било, ако се каже, че човек е съвкупност от всички тези определения. Естествено всеки един термин може да бъде обяснен и подкрепен с примери, но правилно ли е да делим хората на художници, играещи, сексуални?... Те всички са едно цяло.

Най‒познатото и най‒древното определение за човека е Homo Sapiens, тоест разумният човек. Това е човекът, който мисли с главата си и не спира да тълкува, преценява, заключава и разсъждава. Такъв е и съвременният човек ‒ вечно притегля нещата и в повечето случаи отговаря за постъпките си ‒ или може би по‒скоро ми се иска да е така? Разумно ли е човешкото същество или повече се води от сърцето? Често се задава въпросът ‒ кое трябва да надделява: разумът над сърцето или обратното? В повечето случаи човекът мисли, а не чувства, следователно разумът преди всичко! Неслучайно Декарт казва: “Аз мисля, следователно съществувам.”‒ безспорно доказателство, че човешкият ум уникално съчетава интелект, съзнание, въображение, памет и воля в едно. Да, но я си представете свят, в който има само хладен разум?! Ужас!

От друга страна, човекът може да бъде определен и като Homo Faber, което от латински означава „човек ковач”. Приема се, че човекът е ковач на собственото си щастие, на съдбата и живота си. Ние всички сме трудещи се човешки същества, способни сами да изградим околния свят и да наредим всичко по собствен вкус. Разбира се това не значи възход чрез манипулация, а издигане чрез постоянен труд и амбиция. Особено, когато за човека няма граници, той е в състояние да разпростре ръцете си над всичко възможно и осъществимо. И все пак всеки трябва да знае и възможностите, защото „едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто ‒ да го направиш”. А Homo Faber определено е този, който го „прави”.

Homo Creator и Homo Pictor са създатели, тези, които измислят и творят. Всичко около нас е плод на човешки ум и човешка ръка‒ тоест на Homo Sapiens и Homo Faber. Определенията дотолкова се припокриват, че понякога е трудно да открием тънката разлика. Въпреки това създател е човекът, създател е и Бог, следователно човекът е Бог в своето поприще, в своята област. Ако всеки един от нас не беше създател, светът щеше да е изцяло застинал, Хераклит нямаше да каже „Всичко тече, всичко се изменя”, даже ние нямаше да съществуваме, но Бог е казал „Нека бъде светлина” и е създал всемира. А нашата задача е да го доразвием и да го направим поне малко по‒добър. От тук следва, че човекът е и Homo Liber, тоест свободен. Тема, която се разисква от както свят светува, продължава и ще си е актуална винаги. Всеки един от нас съществува и има право да бъде свободен. Потъпкването на свободата означава смърт за човешката душа, край на живота. Затова и думите на Волтер звучат като безусловна истина: „Човекът е свободен в момента, в който пожелае да бъде”. А Дон Кихот пък потвърждава: „Свободата е върхът на копието!”

Човекът е и Homo Ludens, а именно играещият човек. Животът безспорно е най‒трудната игра, която той изиграва. От него единствено зависи дали тази игра ще бъде превъртяна или ще се изпише надписа “GAME OVER”. Всеки решава какъв път ще поеме, какъв избор ще направи. Играейки, той преминава през всичко възможно‒ любов, омраза, лицемерие, лъжа, издайничество, измама, щастие и радост, скръб, печал и болка. Играта е трудна, но пък затова изключително увлекателна и изпълнена с адреналин и приключения. Нищо не е случайно и има своето обяснение ‒ отговорите дава само живота, само играта. Играта е в основата на всичко ‒ малките деца обожават да играят отначало с играчки ‒ те пресъздават живота, карат плюшени мечета да говорят, мечтаят и разговарят с тях. Пораствайки, те превръщат играта в любовна, а остарявайки, я изпълват с мъдрост ‒ това е вече игра на спомени, игра на мисли. Смъртта също е вид игра ‒ казват, че е преминаване на друго ниво, никой обаче не знае дали то е по‒трудно или по‒лесно. Така че, човекът живее, за да играе и играе, за да живее.

И накрая може би е най‒удачно да завърша с определението, че човекът е Homo Sexual и безспорно какво друго освен любовта и връзката между мъжа и жената движи света:

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

(Яворов‒ „Вълшебница”)

JU_17