Среща с интелектуалка

Не мога да не го призная – по-лесно ми е да простея. Бих говорил глупости с часове, но когато дойде време да говоря за важни и съдбоносни за нацията теми, главата ми гръмва. А вече съм направил компромис с визията и. Да, всеки може да носи очила, но тези огромни кръгли очила, които и стигат до устата, ме побъркват. И как е избрала точно този ярко червен цвят за рамките? Може би е искала да го съчетае с ярко-червеното червило, което излиза от устните и. Явно е искала да подчертае устните си, но смятам, че в района около устата и брекетите и биха свършили прекрасна работа. И то какви брекети – мога да позная какво е яла цялата седмица, което е добре, защото стигам до извода, че се грижи за здравето си. Било е зелена салата. За косата се е погрижила. Сложила си е диадема, която прилича на калъфка на възглавница. А може и наистина да е част от калъфка на възглавница? Едно е сигурно. Косата и ми прилича на плевелите в градината на баба. Носът е като ски писта, заострен накрая тип отварачка на консерви, но смятам, че бих го използвал за битови нужди, което си е плюс. Само не мога да разбера защо този тип жени носят два вида рокли – едните са целите с цветя, а другите са в даден цвят на бели точки. Явно има магазин за интелектуалки, но тъй като липсва интелектуализъм в мен, както и не съм жена, не съм запознат.

За щастие, откъм пари минах тънко. Отидохме първо до музея на совите, а след това в библиотеката – истинската! Хубавото беше, че трябваше да говорим тихо, така че когато не я слушах и ме питаше нещо, просто казвах, че не съм я чул. Имах голям късмет относно темата на разговор. Бяхме си взели напитка. Моят коментар беше, че чаят е кофти. Така разбрах, че следи изкъсо животът  на Чайковски. Оттам нататък беше лесно. Трябваше да се опитам да не си затварям очите, докато придремвам и да си друсам леко главата нагоре и надолу, показвайки, че разбирам за какво ми говори. Трудно ми беше да заспя друсайки се, но пък думите и така леко ме онесоха, че заспах, като къпан.

Събудих се в леглото целият облян в пот. Бях сам. Нямаше и следа от нея. Разбрах, че е сън. Научих си урока – повече няма да гледам “Грозната Бети” преди лягане.