Учението свърши; започват срещи от третия вид!

Ju_18

Учебната година за зрелостниците мина. И матурите бяха изпратени подобаващо. В навечерието на баловете сега всеки гледа да стъкми прически, тоалети, маникюри, за да бъде неотразим и прекрасен. Хубавото настроение на абитуриентите обаче се оказва, че може бързичко да бъде помрачено, ако случайно същите се готвят тепърва да кандидатстват в чужбина. Всъщност за какво иде реч?

Една от най-първите стъпки, ако кандидатствате в чужбина, е една хартийка, която се изготвя в училище; викат й справка за оценките през годините. Това листченце трябва да бъде занесено в Министерството на образованието и заверено. Разбира се, безценното удоволствие ще ви коства цяла седмица чакане, независимо че гоните срокове за общежития още от началото (справката е нужна при кандидатстването). След известно чакане влизате в една хипермодерна и лъскава чакалня в сградата на министерството, където естествено се оказва, че далеч не сте сами. Преди вас чакат още 87 родители или зрелостници, пратени също така, забележете, САМО за да оставят тази свещена справка за заверка. Е, ще се чака, няма друг вариант...освен ако нямате „познати”, които да ви уредят по бързия начин. След като дойде вашият ред, ви посреща една мудна, незаинтересована, почти заспала леличка с вид на скумрия, която не знае защо са я затворили в тази стаичка. Половин час набира на компютъра данните ви, сякаш за първи път използва клавиатура... Най-накрая ви дава една мъничка бележка с час и дата за след седмица и дори не ви казва „Довиждане”! Е, пък и екстри, айде сега!

По-интересно обаче е какво се случва след седмица. Пропускам частта с чакането и опашките, положението не се е променило особено. Приемат те най-накрая и срещу теб- същата тази отегчена от живота лелка. Няма „Добър ден”, няма нищо - ни вопъл, ни стон. Човек ще си помисли, че току-що са й вадили зъб... Ако не й кажеш защо си дошъл, тя ще продължи да те гледа тъпо и недоумяващо. Стане ли дума за това, че си дошъл всъщност, за да си прибереш справката, започва голямото търсене по папки, отваряне на шкафове, охкане и пъшкане. По този начин „любезната дама” изразява своето пълно неуважение и недоволство, че я занимават с такива неща. След още около 10 минути документът е открит. И тук идва кулминацията. Нашата лелка съобщава единственото си изречение за цялата ви среща: „Амиииии...тука тая справка ви я връщаме, подписана е със запетайка”. Оказва се, че подписът всъщност не е на директора, който е отсъствал, а на заместника му. Не виждам защо това е с по-ниска степен на достоверност, но нейсе. За тази новина явно е трябвало да се изчака цяла седмица. Това обаче е нищо работа, защото ще трябват няколко дни докато се издири директорката за нова справка и после пак още една седмица, докато я подпишат и подпечатат в Министерството.

Не можаха ли да споделят този така важен факт, още когато справката се оставяше... ? И това е само началото. Не ми се мисли какво очаква всички абитуриенти, щом излязат дипломите. Тогава започва голямата заверка. Т.е. още по-голяма „идилия” или още по-голям фарс. Но няма какво да се направи, всички попадаме в чиновническите ръце. Това че има опасност да се изпуснат срокове понякога е твърде реална опасност.

Та, успех, късмет и безгранично търпение ви желая от средата на юни нататък. Току виж сме се видели при розовата лелка!