21 юли – фаталната дата за семейство Живкови

Според първоначалната информация, Славков е бил на почивка с компания от петък. Приятелите му са го намерили бездиханен и незабавно са подали сигнал на спешния телефон. На място са пристигнали екипи на полицията и „Съдебна медицина“. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, обявено от Районната прокуратура в Стара Загора, причината за смъртта е самоубийство. Установено е, че е притежавал законно оръжие - револвер 22 калибър. Образувано е досъдебно производство.

Кой беше Тодор Славков?

Тодор Славков е роден на 18 май 1971 г. в София. Той е син на Людмила Живкова - дъщерята на комунистическия лидер Тодор Живков и спортния деец Иван Славков - дългогодишен председател на БОК и генерален директор на БНТ. По майчина линия Тодор е внук на човека, управлявал България почти три десетилетия - Тодор Живков.

Още от раждането си Славков попада под прожекторите на властта и общественото внимание. Учи в Първа английска гимназия в София, а впоследствие завършва бизнес мениджмънт в престижен университет в Швейцария. Привилегированото му детство обаче не го предпазва от бъдещите сътресения в личния и обществения му живот.

През 1988 г. едва 17-годишен, Славков попада в центъра на едно от най-шумните дела от онова време - обвинен е в групово изнасилване на манекенката Мила Гешева. Първоначално делото е прекратено, но след политическите промени е възобновено. През 1996 г. той е осъден, но по-късно оправдан от Върховния съд през 2002 г. Самият той често наричаше случая "политическа разправа".

В своите публични изяви Тодор Славков никога не се е притеснявал да коментира както своето минало и семейство, така и актуалната политическа обстановка в страната, често с хапливи и запомнящи се коментари. През 2015 г. прави и кратък опит да влезе в политиката като кандидат за общински съветник в София.

Славков става широко популярен чрез участията си в риалити формати.

Иван Славков 

Баща му - Иван Славков - наричан Батето, е спортен деец, директор на Българската телевизия от 1972 до 1982 г. 

Роден е на 11 май 1940 г. в семейството на специалиста по вътрешни болести Борис Славков. Завършва специалност „Двигатели с вътрешно горене“ във ВМЕИ, София. Спортува водна топка като студент в отбора на „Септември“, после е състезател в ЦСКА и „Академик“ (София), играе в националния отбор (1959 – 1964).

През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец, след като първата му съпруга стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет „Ил-18Б“ на авиокомпания ТАБСО край Братислава, пътувал по линията София-Прага. От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на вестник „Труд“ и в „Работническо дело“. Славков, според Димитър Иванов, е бил „офицер на прикритие“ (майор) към Първо главно управление на ДС.

В края на 1970-те години е ръководител в ПФК „Левски“, София.

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година Тодор Живков рязко прекъсва отношенията си с Иван Славков, към когото и преди това се отнася с неодобрение, заради разпуснатия му начин на живот. Славков напуска Резиденция „Бояна“, където живее дотогава, и се установява със сина си в апартамента си в центъра на града.

От 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). В разни периоди е бил член на комисии на МОК – за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска солидарност, апартейд и олимпизъм. Заместник-председател е на Организационния комитет на кандидатурите на София за домакин на зимни олимпийски игри – през 1992 и 1994 г.

В края на 80-те години Държавна сигурност разследва Славков за злоупотреби със средства предназначени за олимпийската кандидатура на София. В началото на 90-те години той е обвинен по този случай, както и за незаконно притежаване на оръжие, но е оправдан в съда.

През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г., през същата година е преизбран и за председател на БОК. Бил е член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства.

През 2001 г. създава партия „Напред, България“ по аналогия с партията на Силвио Берлускони „Форца Италия“, която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в Народното събрание.

Славков получава скандална световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го заснема през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“ по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“, за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време в предаването „Панорама“ на BBC, във филма „Да купиш игрите“.

Людмила Живкова

Людмила Живкова е политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, отговорна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до смъртта си. 

Живкова става проводник на нова квазиидеология, представляваща еклектично съчетание на традиционната комунистическа реторика с азиатски религиозни учения, като Агни Йога, и парапсихология.

От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 г. е председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Между 1976 и 1981 г. е народен представител в VII и VIII обикновено народно събрание.

Жени се за Любомир Стойчев, инженер от Враца, и през 1965 г. се ражда дъщеря им Евгения Живкова, по-късно модна дизайнерка и политик от Българската социалистическа партия. Развежда се през 1967 г., след което Стойчев е изпратен на работа във Виена и му е забранено да се вижда с дъщеря си, чието фамилно име е променено на „Живкова“.

Малко след развода си Людмила Живкова се жени за журналиста Иван Славков, който след това прави бърза кариера и е дългогодишен ръководител на Българската телевизия и Българския олимпийски комитет. През май 1971 г. се ражда синът им Тодор Славков.

През 1970 г. Живкова завършва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 г. защитава в Института по балканистика кандидатска дисертация на тема „Англо-турските отношения 1933 – 1939 г.“, която според неин преподавател в Оксфорд е писана от служител на българското посолство в Лондон.

Възползвайки се от протекциите на баща си, който ѝ осигурява необходимите финансови и организационни ресурси, в последните години от живота си Людмила Живкова организира няколко мащабни пропагандни кампании. Тя е инициатор за създаването на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ и свързаните с нея събития, като провежданите през 3 години международни детски фестивали с пацифистка, културна и образователна насоченост. В тази връзка е изграден парковият комплекс „Камбаните“. Тази инициатива е свързана и с нейното увлечение по теорията за т.нар. „всестранно развита личност“, което става причина за създаването на специална държавно финансирана програма в тази посока.

Построен е Народният дворец на културата (НДК) в София, който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име, а след това става Национален дворец на културата.

Според Димитър Мурджев Людмила Живкова е открита мъртва в 18 часа на 20 юли в банята на жилището си в Резиденция „Бояна“. В официалния акт, подписан от професорите Атанас Малеев, Йонко Белоев, Йордан Йорданов и Сивчо Сивчев, времето на смъртта ѝ е отбелязано като 2 часа на 21 юли 1981 година, а като причина е посочен „внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението“.

Владимир Живков

Владимир Живков е политик от БКП, син на Тодор Живков.

През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. През 1981 година под ръководството Ярослав Радев - член на Държавния съвет и председател на парламентарната Законодателна комисия - защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“, вероятно писана от самия Радев. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има дъщеря Елизабет Живкова.

Въпреки че Живков няма особени амбиции и качества и е известен с пиянството и разпуснатия си живот, Тодор Живков се опитва да го лансира в политическата йерархия на режима. След смъртта на сестра си Людмила Живкова Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982 - февруари 1990 г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“. От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в VIII и IX народно събрание и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.

Междувременно алкохолизмът на Живков се влошава, многократно пребива съпругата си и е залавян да шофира пиян, прекарва повечето от време си в пиене. Държавна сигурност прикрива тези инциденти, като в същото време прави опити да контролира положението. За назидание трима от постоянните членове на компанията му са съдени в скалъпен процес и един от тях е изпратен в затвора в Белене.