25 провала подред: Защо Косово се озова в остра политическа криза

Вече четвърти месец парламентаристите се срещат на всеки 48 часа за поредното парламентарно заседание, но не могат да се споразумеят и да изберат нито председател, нито ново правителство.

В резултат на това най-младата страна в Европа се озова в тежка политическа криза, от която все още няма изход.

Последните парламентарни избори донесоха победа на партията „Самоопределение“, водена от настоящия премиер Албин Курти. Дотук обаче свършват добрите новини за премиера на Косово.

Неговата партия показа най-лошия резултат, като получи само 48 мандата - с 10 по-малко, отколкото на предишните избори.

Това очевидно не е достатъчно, за да се сформира мнозинство в 120-местния парламент на Косово. Остава само да се намерят партньори за сформиране на коалиция, но това се оказа далеч не лесно.

Ключовата причина за настоящата криза е, че опозицията изисква отстраняването на Курти от власт, но също така не е в състояние да сформира собствено правителство.

Как се случи това? Преди всичко, трябва да се уточни, че Албин Курти и неговата партия са представители на нова вълна косовски политици, които са заменили политиците, получили независимост и постигнали нейното признание от водещи западни страни.

Но същевременно цената на това признание бяха значителни отстъпки за сръбската общност, приети под натиск от Запада. Впрочем, желанието на Запада да „уреди“ въпроса със сръбското малцинство доведе до съществуването на паралелни власти в общините в Косово, където живеят етнически сърби (предимно в северната част на страната).

Курти пое по- радикален курс, което е неприемливо за опозицията, тъй като за да върне северната част на страната под контрола на Прищина, премиерът предприе безпрецедентно изостряне на отношенията с ЕС и дори със Съединените щати.

Заради курса на Прищина, Косово е обект на санкции от ЕС (макар и най-слабите), докато Сърбия не е. А с нарастващите рискове за сигурността, опозицията се опасява, че липсата на добри отношения със Запада може да струва скъпо на Косово.

В същото време обаче опозицията няма възможност да сформира собствено правителство, тъй като 10 мандата са гарантирани на представителите на сръбското малцинство. Повечето от тези мандати принадлежат на партията „Сръбска листа“, която е пряко свързана с партията на сръбския президент Александър Вучич, който е заинтересован от задълбочаване на политическата криза в Косово.

Президентът Вйоса Османи не бърза да разпуска парламента и да свиква нови избори, тъй като не е ясно дали предсрочните избори само ще задълбочат кризата.

Политическата криза само задълбочава трудната ситуация в Косово: значителна част от населението живее на ръба на бедността, има корупция, организирана престъпност, наркотрафик.

Косово може да преодолее споменатите предизвикателства само с помощта на Европейския съюз .

Основното предизвикателство за Прищина по пътя към ЕС обаче остава нормализирането на отношенията със Сърбия чрез възобновяване на преговорния процес. Тези разговори бяха преустановени след нахлуването на сръбски терористи в село Банска в Косово през 2023 г.

Сред предизвикателствата, пред които ще се изправят новоизбраните членове на парламента на Косово, е и друго: Ричард Гренел, бившият специален представител на САЩ за диалога за нормализиране между Косово и Сърбия. Гренел остава близък до президента Доналд Тръмп, поддържа приятелски отношения със сръбския президент Вучич и е критичен към косовските власти.

По материали от чуждия печат и ЕП