До 3000 лв. глоба за зелени шипки, почва бизнес с плода
Мобилни екипи на компетентните органи тръгват навсякъде в Родопската яка, където ще стопират на място бракониерите. Тежки глоби ще отнасят и пунктовете за изкупуване на ценния плод. В решителни моменти на помощ ще бъдат викани и полицаи, за да се спрат набезите към даровете на природата.
Сурови мерки срещу бракониерите предприема и РИОСВ-Плевен. Екипи ще обикалят и Ловешка област. Под наблюдение ще са всички билкозаготвителни пунктове. Съгласно специална Наредба за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения, периодът на събиране на месести плодове, в това число и на шипката, е след пълното им узряване. Фирми, които изкупуват зелен плод, ще отнасят до 5000 лв.
По 60 ст. за килограм плащат търговците на берачите. Цигански семейства докарвали по 50-60 лева на ден, но стоката им била некачествена.
Според Института по маслодайни растения у нас бизнесът с шипка е доста перспективен. 600 лв. струва засаждането на един декар, който после се изплаща многократно. В България вече има опити за култивиране на шипковия храст и превръщането му в поминък в полупланински райони. Институтът по розата и етеричномаслените култури в Казанлък вече отглежда поливитаминния сорт шипка „Вебецина -115". За целта близо 10 дка, които са били с маслодайна роза, сега са засети с уникалния сорт шипка. Причината е, че тя е новост за пазара и е с изключително перспективни качества. Сортът е патентован, а авторът му е професорът по лечебни, ароматни и вкусови растения Йордан Янкулов. Според предварителни данни у нас има всички условия насажденията с „Вебецина", която съдържа 8-10 пъти повече витамин С от обикновената шипка, да станат 100-120 000 дка през следващите 10-15 години.
В Добруджа пък започна първият мащабен проект по програма PLEDGE за изграждане на масив с култивирани билки. Стопани садят край Тервел парцел от 40 декара с шипки, в който са инвестирани близо 30 000 лева.
Според европейското законодателство всяка страна членка е длъжна да опазва лечебните култури като част от мащабния план за екоравновесие на Стария континент
Шипката е много ценно растение, което помага за лечението на голям брой заболябания. В студените зимни дни чаят от изсушени шипки е незаменим лек срещу настинките. Шипката съдържа рекордно количество витамин С - 2500 мг в 100 г. Тя е 40 пъти по-богата на този витамин от лимоните, а в сравнение с ябълките - около 300 пъти. Само няколко шипки покриват дневната нужда на организма от основните витамини. Приятно киселият вкус на плодовете й се дължи на съдържащите се в тях лимонова и аскорбинова киселина (другото име на витамин С). Шипките обикновено се консумират под формата на чай, сладко или мармалад. От тях може да се приготви сироп, който е особено подходящ като хранителна добавка за бебетата и малките деца. Приятно на вкус и много полезно е и шипковото вино.
Химичен състав: Освен витамин С, шипката съдържа каротин, витамините В1, В2, Р, К, Е, РР, както и много минерални соли - калиеви, калциеви, фосфорни и магнезиеви. В плодовете й се срещат още дъбилни вещества, захари, пектин и др.
Лечебни свойства: Ценни от медицинска гледна точка са всички части на шипката, но най-вече семената. Те помагат за затягане на стомаха при разстройство, премахват треската и високата температура, препоръчват се при кашлица, кървене на венците, маточни и носни кръвотечения и анемия. При подобни оплаквания се прави отвара от 1 с. л. шипки, които се варят 10 минути в 200 мл вода. Течността се прецежда и се пие преди ядене три пъти дневно. Отварата от шипковите плодове се използва още при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания. Много ефектна е при вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, трудно зарастващи рани и др. Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни тела, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Frognews.bg
Моля, подкрепете ни.
