Анализатор: Путин вероятно не е получил очакваната практическа подкрепа от Китай

Димитров коментира срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Узбекистан.

"Китайците се отнасят доста предпазливо към този военен конфликт, защото се опасяват, че ако твърде открито помагат на Русия да заобикалят санкциите, могат да поставят под заплаха търговията си с ЕС и САЩ. Ако сравним обема на износа за Съединените щати и Европа с този за Русия, става ясно, че е многократно по-важна търговията на Китай със Запада, отколкото с Руската федерация. За това Китай се държи предпазливо и мисля, че и за в бъдеще не можем да очакваме някаква по-осезаема подкрепа".

Има един конкретен проект, който Русия се опитва да прокара икономически с Китай, каза още Димитров.

"Става все по-ясно, че Русия няма да може да изнася големи обеми газ за Европейския съюз в бъдеще и единственият вариант този газ да бъде пренасочен на някъде е да бъде построен един гигантски газопровод - няколко хиляди километра от Ямалския полуостров в Северозападен Сибир до източното крайбрежие на Китай".

"Това може да стане само ако китайците кажат "да" и ако кредитират това начинание. Отделно, ако те кажат "да" ще трябва да чакаме поне 7-8 години. Но парите се чакат от Китай и има много намеци от руски министри, официални лица, че Русия ще пренасочи своят газ в износ, но за сега виждаме, че Китай нищо не казва. Така че е много вероятно и по това направление Путин да не е получил никаква подкрепа".

В Шанхайската организация за сътрудничество членуват Русия, Индия, Китай, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Пакистан и Узбекистан, като тече процедура по приемане на Иран. Има и страни-наблюдатели - Афганистан, Беларус, Иран (все още фигурира със статут наблюдател) и Монголия. А страни партньорки са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция и Шри Ланка.

От този списък става ясно, че това е една незападна организация, но не бих казах, че е антизападна, защото е доста разнороден състава й, като членска маса. Това са държави от центъра и източната част на Евразийския материк. Влизат двете най-големи държави в света - Индия и Китай. Но сред тези държави има такива, които не биха се съгласили тази организация да придобие анти-западен характер, коментира Димитров.

"Не би се съгласила например Индия, която, освен в Шанхайската организация, членува и в една друга организация, заедно със САЩ, Австралия и Япония. Освен това Централно-Азиатските републики, особено Казахстан, Узбекистан, също се стремят да поддържат многовекторна външна политика и не биха влезли в анти-западно обединение, в каквото евентуално биха поискали да се превърне Русия, Иран, който предстои да бъде приет, а може би и Китай".

Поради тази разнородност е доста трудно да се каже какъв е предметът на дейност на тази организация. Очевидно е, че това не е организация от индикационен тип като ЕС, не е и военна организация, каквато е НАТО или Организацията на договора за колективна сигурност, където са бившите Съветски републики, подчерта гостът. "Най-песимистично настроените за ролята на тази организация казват, че това е един дискусионен клуб, където се събират да обменят мнения. Преди 10-на години, обаче, бяха очертани едни сфери на съвместна дейност, където може да се каже, че нещо реално върши организацията. Ставаше дума за борба с тероризма, сепаратизма и организираната престъпност. Има някакво взаимодействие на ниво полицейски служби и звена за борба с тероризма. Но определено не е военна".

"Понеже Китай присъства, е логично да се запитаме дали пък тя не е икономическа, защото Китай е втора икономическа сила в света и действително Китай се опитва да усилва икономическото сътрудничество".

Двете най-големи държави, като изключим Индия, това са Китай и Русия. Русия се стреми да засили военното сътрудничество, а Китай набляга на икономическото, но нито едното, нито другото е на такова ниво. Доколкото Китай има търговско сътрудничество с тези държави, то не минава по линия на ШОС, а по линия на двустранния търговски обмен, каза още събеседникът.

По отношение на факта, че Германия поема управлението на три рафинерии на "Роснефт", гостът каза, че сме свидетели на енергийно разкачване на Германия от Русия. "Оказва се, войната и санкциите направиха много видимо това, че германската икономика се е обвръзала дълбоко с руските енергийни източници". Възможни ли са аналогии и със ситуацията в България?

Относно т.нар. "български преговори с Газпром" и новината, че има отговор от Газпром, който бил готов да обсъжда българските изискания, Пламен Димитров заяви:

"Това означава вероятно, че преговори няма да може би няма и да има. Не знам какви са българските изисквания, но то може да бъдат едно единствено - изпълнявайте си договора и доставяйте газ. Всичко друго е отклонение от съществуващия договор и ще подкопае позициите на България при евентуален арбитраж, ако нашата страна реши да се отклони от договора. Но не бива да гледаме на руските доставки за България само като на двустранен въпрос между Москва и София. Ясно е, че Русия има една обща газова стратегия по отношение на ЕС сега и България е просто един детайл от тази картина".

Стратегията е да бъдат намалявани целенасочено доставките, първо, за да скочат цените на хъбовете и руския газ да струва по-скъпо и второ - да бъде предизвикана енергийна паника, която да принуди страните от ЕС или да отменят санкциите, или да ги смекчат, или да отворят "Северен поток 2", каза Димитров. "За това най-силният натиск е върху Германия. Ако руснаците кажат - балканското направление не е толкава важно, можем да пуснем газа, нека да го пуснат. Но за сега няма сигнали, че това може да се случи".

Какво бе отношението към Владимир Путин на срещата на ШОС на фона на войната в Украйна, тъй като това бе първата среща на организацията след избухването на войната? Какво ни говори това отношение? Може ли да се очаква някаква реакция от Организацията за колективна сигурност по отношение на конфликта между Таджикистан и Киргистан? Какво се случва между Азербайджан и Армения? Има ли упадък на руското влияние в Организацията за колективна сигурност? Какво е значението на изказването на Нарендра Моди от Индия към руския президент Владимир Путин, че "днешната епоха не е ера на война"?